Ох, момичета всяко едно чувство, което описвате ми е тъй познато.
Специално аз съм на моменти, понякога не мисля за себе си и се радвам искренно на подобни новини, но понякога ми е толкова тъжно. Значи,когато ние решихме да си имаме ве4е детенце /преди 2 год./, голяма част от хората около нас знаеха това, та мина време и незнам, то желанието заразно ли е, запо4наха да забременяват една по една колежките ми...........а аз нищо...........
Толкова зле се 4увствах, знаете това са месеци, ти проследяваш бременността. Първо едната колежка, после другата /която ми е приятелка/, та тя втората като ми го съобщаваше, толкова неловко се 4увстваше. Преди това ми казваше: "Знам, че двете ще бременеем", а сега тя ве4е е в 6ти месец, а аз все още още правя тестове и пла4а за резултата. Незнам супер ми е мъчно понякога. Трета колежка, сега правят опити и те, ние се заместваме на работа...................-Просто моля се Господ да ми даде сили, да го приема и искрено да се зарадвам, когато сподели, че е станало. Всичко е толкова сложно, тези взаимотношения направо ме побъркват.............. Честно да Ви кажа, не мога да остана равнодушна, като целия свят по край мен, по4ти вси4ки жени си имат детенце или са бременни, а аз незнам колко още ще се наложи да 4акам.