при нас е същото. обърнали сме се на роботи. цялото време и енергия отиват за работа, битови и домакински грижи, отглеждане на детето. сами сме, всичко е на наш гръб. говорим само по същество - какво има да се прави - или за детето. вечер ядем, гледаме малко филм и лягаме. аз се улавям, че само издавам команди, не обсъждам, не споделям. битът ни убива с бясна скорост. това ме депресира много...
не знам какъв е изходът.
При нас решението се оказва развод. На стотния път стомната за вода се счупи. От две години насам разводът е почти постоянна тема на разговори и в крайна сметка моментът назря. Най-големите ни проблеми започнаха, когато се роди първото ни дете, а после след второто нещата се влошиха повече. Осъзнавам, че децата сами по себе си не могат да бъдат проблем за един брак. За семейства с други проблеми, те могат да преобърнат колата, за такива, които са щастливи децата още повече сплотяват семейството.
При нас очевидно е имало и други проблеми... Гузна съм ужасно като майка, защото си мисля, че хората, които дълго са страдали от стерилитет трябва да бъдат сто пъти по-грижовни майки. А аз не съм ... Съжалявам, че го пиша точно тук, но децата не могат да ти дадат всичко. Сега когато осъзнавам, че напълно съм загубила любовта на моя мъж, мога да кажа, че се чувствам нещастна. Когато дълги години се борих със стерилитета бях щастлива. Защото знаех, че имам безкрайната му подкрепа, вживявах се в моята борба и знаех, че ще успея. И успях - имам тях, обичам ги безкрайно много, но съм ужасно самотна. Не съм на 20, за да мисля, че ще срещна голямата и изпепеляваща любов, а и нали се сещате, че мъжете не приритват за самотни майки с две деца ...
Битът, грижите и умората ни завладяха тотално. Забравихме какво е това да излезем само двамата, да попътуваме, да излезем да се разходим вечер. Естествено не полагах същите грижи за външния си вид, защото не виждах смисъл да се контя за разходката в градинката. Загубих всякакви социални контакти, затворих се, и малко изтъпях, станах нервна ...
И двамата имаме вина. Само че аз го осъзнавам и искам да поправим грешките, но според него вече е късно. Не може дори да ме търпи.
Има много щастливи семейства с деца. Ние двамата сме толкова наранени един от друг, че даже не им се радаме пълноценно, не им се радваме, че са нещо, което е произлезло от двамата, а всеки се радва на тях като на свои деца.
Като съвет мога да дам - не пренебрегвайте мъжете си, те са не по-малко важни от децата, не позволявайте на любовта да угасне. Да, факт е - не само стерилитетът може да те накара да се чувстваш нещастен, но когато си втренчен в него, пропускаш много важни неща.
А пък аз съм потънала, опустошена и разбита отвсякъде...