Мила Краси, сега влизам в зачатие и виждам, че си писала. Аз допоследно се надявах че непишейки в зачатие нещата са наред при вас, силно и искрено се надявах нещата да са се наредили.
Както съм писала преди, немога и не ми се иска да го повярвам,че вие с мъжа ти няма да може да имате собствена рожба, все си мисля че е въпрос на компетенция от страна на българските лекари.
Другото което ме шокира,че са оставили детето да почине във Варна и ако в София са знаели, че няма смисъл да расте това дете,защо са го оставили за да се стигне до този трагичен край.
Знам как се чувстваш мила,много ми е мъчно за теб и вашето семейство, разибрам те и подкрепям, самата аз в момента съм притеснена за моето бебе.
Това не се прижевява, просто преживяното избледнява с течение на времето. Надявам се съдбата бъде по благосклонна към вас и даде мир в душите и сърцата ви, за да имате сили да продължиет напред.Това е живота понякога не толкова хубав и прекрасен.
Ние сме с вас и ви подкрепяме,горе глатвата и не се предавайте
