Гласувах за т 5.
Още преди първият ми опит инвитро казах открито на шефката ми за какво става въпрос, помолих я да си пусна 5 дни отпуск и да отсъствам  през ден за по няколко часа ( знаете как е). Тя ме подкрепи напълно ( жена е и има 2 деца нормално заченати ) За следващите опити  пусках няколко пъти отпуск, който пак ползвах разпокъсано без да и обяснявам, но съм сигурна, че се е досещала, никога не е имала нищо против, пък и не ме е и питала.
Предполагам, че съм една от малкото, срещнала такова разбиране.

Най-напред извинете за спама 

... Иначе всъщност да напомня на момичетата ,  че споделяме опит и гласуваме в една анкета. Аз например не желая споделеното от мен да звучи като оплакване-в никой случей и някой да ме съжалява-достатъчно силна съм и такива неща не ме сломяват, дори ме абицират повече...

...Ще се присъединя, към посланието на Марина, за съжалението, защото моят гняв не търси съжаление, а само и единствено правда…

Не мисля, че изобщо става дума за съжаление в темата...  Аз лично споделих само, че беснея, като прочета за подобно поведение от страна на работодатели, нищо повече ... Съжалявам, ако се е получило недоразумение! 

А сега по темата:

…По въпросът - дали е дискриминация или не, само ще направя следният коментар: Когато това се случи, се попчувствах второ качество. Ако това не е дискриминация, то кое е тогава?
Знам, че има хора с много сериозни заболявания и диагнози /брат ме сред тези хора/, и знам, че те са подлагани на същото всеки ден, почти навсякъде /за работното място няма да коментирам, защото е почти невъзможно да се сдобият с такова  /  И наистина е факт, че не са обичани, Чандра.
Но този сайт, това сдружение са в унисон с нашите  интереси и на хилядите двойки с репродуктивен проблем. Та в тоя ред на мисли, не смятам, че аналози с други заболявания са коректни, тъй като има съответните организации и закони за тяхната защита.
За нас, все още няма закон, който да ни пази гърба.

Написах възгледите си по темата единствено с практична цел... Личното ми мнение: според мене е вероятно, подобни искания да не са много симпатични на обществото, тъй като проблема не е само наш… Смятам, че споменатата дискриминация като цяло не се дължи на факта стерилитет… И е възможно, хората (които нямат нашите проблеми!) да се питат, с какво се смятаме за по-специални от останалите нуждаещи се… (и защо все се делим на "ние" и "вие" – това  го казвам от личен опит!)... 

Може ли законодателството да изгражда специални клаузи за всяка една хронична болест и за всяка една група поотделно? Не става ли въпрос за един общ проблем – налага се отсъствие от работа... (само дето в нашия случай се предполага, че тези отсъствия не биха били цял живот, надявам се ) ...А проблемите с нежеланата бременност на работното място и майчинство (според мене, основния в случая) уж били регламентирани и защитени от КТ… (уж!)

Ако имаме искания, отношението към нас, като хора с репродуктивни проблеми, да е по-специално, можем ли да дадем пример с подобни успехи в законодателството на другите европейски държави, например? Проучили ли сме, как са защитени там хората с репродуктивни проблеми?

Не забравям, в какъв сайт съм и в какво сдружение (на мене съвсем скоро също ми предстои ИКСИ) и смятам, че моето мнение, макар и различно, би могло само да допринесе за развитието на тази дискусия... (Но не мисля да пиша повече, тъй като забелязвам, че вече само се повтарям )

Желая от сърце успех на инициативата!

П.П. Между другото, според мене проблема е не само правен, но и обществен... Дори и да имаме закони, работодателите пак ще си намират хиляди начини (примерно, чрез мобинг), да си наложат своето... Както и обратно - явно има и много човечни работодатели, независимо от законите...

Закрила при уволнение
Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст или съпруга на лице, което отбива редовната си военна служба;
2. трудоустроен работник или служител;
3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;
5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето, докато има такова качество;
6. (нова - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си.
(2) В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.
(4) Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Бременна работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8, 9 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.
(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работничка или служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, може да бъде уволнена само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.
Прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд

3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;

Ок, значи там е мястото, където трябва да ни споменат  (в такава наредба на министъра на здравеопазването)...
Исках да попитам, има ли такава и кои групи са включени в нея?

Точно нея трябва да намерим, как се казва точно.

В чл.333, ал.1, т.3 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ е предвидено, че закрила при уволнение имат работници или служители, боледуващи от някоя от следните болести: 1. исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна болест.

Момичета това успях да намеря  в този сайт http://www.odit.info/?s=6&i=123358&f=668

Отговорих, че работодателят ми ме подкрепя, макар, че не  съм убедена, че това е верният отговор.
Да, не съм имала проблем с отпуски( в рамките на регламентираните, които ползвам само и единствено за дните, които трябва да съм в клиниката) или болнични.
Но това е, защото пряката ми шефка е срахотен човек.
Преди няколко години имаше трансформация на фирмата и ме преместиха в друг отдел, (не ми искаха мнението-ако бях отказала, просто щяха да ме съкратят), като подозирам, че основната причина за това беше, че тогавашната ми шефка беше видяла болничен с диагноза "спонтанен аборт".
Работата, която работя не ми харесва, не е перспективна и спъва развитието ми, но правя всичко възможно да я запазя, само заради честите ми отсъствия- за 1.5 години 4 ин витро процедури.

.....според мене е вероятно, подобни искания да не са много симпатични на обществото, тъй като проблема не е само наш… Смятам, че споменатата дискриминация като цяло не се дължи на факта стерилитет… И е възможно, хората (които нямат нашите проблеми!) да се питат, с какво се смятаме за по-специални от останалите нуждаещи се… (и защо все се делим на "ние" и "вие" – това  го казвам от личен опит!)... 

Права си. Но честно да си кажа, вече не ме интересува колко и как съм симпатична на обществото, за колко специални или неспециални ни приемат. /Уточнение: като казвам "ни" визирам семейството ни. / Това, което ме интересува е с какво моята борба за един нов живот, се различава от  двойките които не се налага да провеждат такава. И защо моето дете утре ще бъде лишено от парите, които мама можеше да получава, за да му купува памперси, дрешки и играчки, и т.н?

В отговор задавам риторичен въпрос (тоест питам и отговор не искам):
Защо бременните се ползват със защита по КТ?

За работодателят като перспективност една жена, която лекува стерилитет (в частност провежда IVF процедури) не се различава от една бременна жена. Само, че втората законът я пази.

И не е задължително закрилата да е перманентна. И един двегодишен гратисен срок мисля, че върши работа.

Цитат на: sixsens в Септември 06, 2009, 15:03:22 pm

...Това че успявате да ползвате болнични и отпуски, но реално работодателя ви не знае защо ги ползвате, не значи, че ви подкрепя. ...

Според мене щом няма проблем с болничните и отпуските, значи няма проблеми с работодателя… повече от това не е и необходимо, или?… Мисля, че не всеки с репродуктивни проблеми иска да разказва за тях на работното си място и причината за това често не е страха от загуба на работата…

Оооо, напротив, необходимо е и още как.Това, че успяваш да си ползваш отпуските и болничните, означава единствено, че работодателя ти спазва законите Тези неща ти се полагат, хайде отпуската може да не ти я дадат точно, когато искаш, имат право да избират кога да ти я отпуснат, но болничния не е концерт пожелание. Той не може да бъде отказван, човек не избира кога и дали да се разболява, нали? Само че темата и целта на анкетата не е дали работодателя спазва законите, а дали дискриминира служителките си с репродуктивени проблеми. Та в този ред на мисли, има огромно значение, дали въпросния работодател влиза в положение или не. Чандра, мисля че бъркаш малко нещата тук.
Не става въпрос дали искаме или не искаме да разказваме за проблемите си на работното си място. Просто понякога се налага да кажеш или пък се разбира отнякъде, дали от болничен, дали от някоя клюка или пък хората просто са се досетили. Така че разбирането от страна на шефовете има голямо значение, защото тук вече не ства въпрос само за ползване на отпуски и болнични и дали ти ги позволяват. Става въпрос за запазване на работата, респективно доходите...
Съгласна съм, че има много хора, които с в неравностойно положение, с тежки заболявания и т.н., но както някой вече спомена, те си имат защитни организации и закони, които ги защитават по някакъв начин. Само че ние не сме болни, ние сме работоспособни хора. Като каква точно болест да класифицирам липсващите си тръби? Аз не искам специално отношение, ни най-малко. Искам РАВНО отношение, да имам възможността да се развивам в работата си и т.н. Защото на една жена, която няма репродуктивни проблеми, не й се налага да отсъства от работа, докато правят бебе с мъжа си, нали? Съответно, работодателя разбира за плановете й за бременност, когато тя вече е факт Е, при нас нещата не стоят така....

Както и да е, няма нужда да се обосновавам още, смятам, че всички разбирате какво искам да кажа.
Извинявайте за дългия пост!
Чандра, надявам се, че няма да приемеш думите ми като заяждане , ни най-малко не целя това. Нали в спора се раждала истината....
Успех на всички и благодаря на Зачатие за инициативата!

Аз гласувах с едно. По принцип знаеха за проблема ми още като ме взеха на работа. Мъжът ми консултираше управителя на фирмата по гсм-а как се правят някои неща(безплатни консултации)редовно и той един вид му направи услуга...Поради тази причина заплатата ми беше смешна и като излязох в болнични не взех почти нищо. Когато ги попитах защо не ми увеличават заплатата едва ли не казаха, че нямало защо. За сведение бях единствената в отдела с трудов стаж и опит като инженер...Колегите мъже взимаха от 3 до 7 пъти по-високо възнаграждение. Нямат по-висока квалификация, а аз бях единствената с 3 езика в отдела. После ги дадох на "Комисията по дискриминация" и там те казаха пред комисията, че съм отсъствала много защото съм имала здравословни проблеми. Отсъствах 1 месец. Това го казаха на самото дело. Както се сещате загубих делото въпреки очевадната дискриминация.. Колежката ми беше тормозена когато и боледуваха децата(работеше в къщи)и не я пуснаха на новогодишния празник на дъщеря и..Преди това като кандидатствах за работа в една фирма с подобна дейност на тази шефът ми заяви след като ме попита дали имам деца, че нямали нужда от омъжена жена без деца, защото съм щяла да излизам тепърва по майчинство-каза ми го директно в очите. Същият този човек го видях, че има 3-знаци.... Сами си правете извод дали да споделяте за този проблем или не.

Последната си работа я напуснах по собствено желание, защото започвахме бизнес. Там знаеха за проблема ни, уж нямаше проблем, но се дразниха, когато се налагаше да отсъствам. Чувах разни подмятания, непрекъснато ми звъняха, когато бях по прегледи и изследвания. На инсето си оставих служебния телефон в мъжа ми и имаше поне 3 неотговорени обаждания, все от офиса. Напрежението беше огромно. Когато забременях миналата година, все едно трън им влезе в очите. Не знам колко пъти ме разреваваха, викаха ми за най-малките неща, оставах до 9 вечерта да довършвам разни документи. После дойде аборта в 12 седмица, който беше втори за две години подред. Ами...пак същото - звънене по телефона, нерви...

Преместихме се да живеем в друг град, където ни е бизнеса, а тази седмица се върнахме тук да си допренесем багажа. Днес отидохме до нашето старо работно място и се оказа, че търсят нов офис мениджър, защото момичето, което ме е заместило е бременно в 6 месец. Думите на шефката бяха: "Гледам да не е някоя млада, че много забременяват." 

http://www.thefreelibrary.com/Dismissal+Of+Worker+During+IVF+Treatment+Can+Be+Sexual+Discrimination.-a0176083349
Целувки за Fussi за това инфо.

Това е за USA:

http://www.delawareemploymentlawblog.com/2008/07/pregnancy_discrimination_act_i.html

http://legal.entrepreneur.com/2008/08/19/new-court-decision-pregnancy-discrimination-includes-infertility/

ако работодателите спазваха законите, нямаше да има проблем - нито при проблемно забременяващите, нито при бременните, нито при майките с деца. не си мислете, че като бременните и майките ги пазел закона, тях не ги мачкат и тъпчат по същия начин, както и вас. идете и прочетете по форумите на бг-мама и ще видите колко майки седят без работа или пращат децата си болни на ясли и градини, защото не могат да ползват болничен.

аз не мисля, че трябва да уведомявам работодателя ми какъв ми е здравословният проблем. щом ползвам болничен, значи ми се налага и толкоз - лекар ми го е издал. ако пък не мога да ползвам болничен за отсъствието си - ползвам законоустановен платен или неплатен отпуск. не съм казвала защо отсъствам и смятам, че това е личен въпрос. слава богу, работодателят ми спазва законите на страната и не съм имала проблем. знам, че това е рядко явление в България, но това е пътят за спасението. а не игра на дребно и разцепление - защитете бременните, защитете забременяващите, защитете еди-кои си.

проблемът не е в дискриминация на стерилните. проблемът е в дискриминация на потенциално нераздаващите се на 100% работници - такива са жени в детеродна възраст, бременни, майки с малки деца, възрастни, малолетни. този проблем се нарича експлоатация на труда. добре дошли в епохата на начално натрупване на капитала.

Работодателите в цял свят си приличат, jam.
Снощи цяла нощ ровя по темата. Две трети от жените с фертилни проблеми в целия свят не срещат разбиране от работодателя (нашата скромна анкета и тя това показва). Погледни американските линкове - за щатите в закона за дискриминацията на бременни отскоро бременността се разглежда като "бременност и свързаните с нея медицински състояния" - тоест това включва стерилитет и спонтанни аборти. Тук става дума от една страна за полова дискриминация - това е решено отдавна и при нас при защитата на бременните, а отделно вече се разглежда и като дискриминация по здравословни проблеми - наревностойно третиране на човек, който може да забременее, след като се прибере у дома, спрямо човек, на когото се налага да търси медицинска помощ за това. Надявам се и Fussii да се включи с коментар по темата с професионално мнение.

Нека да споделя и аз, но като работодател – във фирмата сме аз и още двама служители. Когато ми се налага да отсъствам във връзка с процедурите (пътувам 300 км в едната посока), после си доработвам извънредно, включително и през нощта – просто няма кой да ми свърши работата, нито да ме замести. А и няма от къде да си набавя средства за процедурите. Служителите ми нямат проблеми с отпуски и болнични. Ако обаче на някой му се наложи да мине през АРТ, наистина не знам как ще реагирам. Това означава да изгубя 1/3 от персонала за неопределен период от време, което от своя страна може да доведе до краха на фирмата (забавени или неизпълнени поръчки, загубени клиенти и т.н.), и да оставя 3ма човека без работа. Другия вариант е двамата останали служители да работим извънредно, за да компенсираме отсъствитето на колегата. Аз ще съм съгласна, но но за третия човек във фирмата – не гарантирам дали ще разбере проблема. Разбирам много добре какво е да се бориш за дете, аз самата водя тази битка вече 10 години, но надявам се, че и вие ще разберете и другата гледна точка. А решението??? – аз го виждам в система от мерки , които освен да защитават работника от неправомерно уволнение, но и да компенсират/стимулират по някакъв начин работодателя. Разберете, че работодателите не са ви врагове, напротив – те също имат семейства, и дори и да разбират проблемите ви, понякога е просто невъзможно да застанат на ваша страна.

Работодателите в цял свят си приличат, jam.

точно затова има закони - за да не зависи работникът от добрите намерения на работодателя си.
имаме право на 40 дни болнични годишно без ТЕЛК - това казва законът.

за какво става дума тук - как да накараме работодателя да спазва закона и да ни осигури правото на отпуск по болест или как да си издействаме повече законни отсъствия заради АРТ? това второто абсолютно няма как да стане и аз не бих подкрепила дори утопични такива идеи.

представи си, Cygnus, че не си ин-витро забременяваща, а диализирана. това прави ли проблема ти по-различен?

А аз, съм напът да изгубя работата си именно поради предсоящо инвитро. Макар, че обясних на "четири очи" за какво ще ми се наложи да отсъствам, не получих никакво разбиране, никаква подкрепа. Аз,  и не очаквам такава, нито пък съм търсила помощ, никога не съм оставяла някой друг да ми върши работата, когато знаех, че ще отсъствам си завършвах всичко, преписки, дела, доклади  ипр... с нищо не съм ощетявала нито колектива, нито колегите си нито шефовете си но ... това е положението. И все пак, ако ми кажат да избирам, ще избера щастието да се боря  ида имам бебе! Макар оцеляването без работа на днешно време да е тежко, аз пак ще избера второто пред нея.
Сами се досещате, с коя точка съм гласувала.
Смятам, че на проблема следва да се даде гласност, дали чрез сдружение зачатие, дали по друг начин, но трябва да се даде гласност! Трябва да имаме пълната подкрепа както от страна на държавата, чиито граждани сме, така и на работодателите си в частност. Така мисля аз!

jam, този проблем е навсякъде и е особено сериозен при хората с хронични заболявания.
В КТ пише за наредба, която се издава от МЗ за заболявания, въз основа на които да има закрила по кодекса на труда. И тъй като по-горе стана дума, че стерилитета не може да се третира като заболяване - то друг вариант е да се третира като "състояние свързано с бременността" ("pregnancy related mеdical condition").