Не знам защо почвам да пиша, но може би е защото се опитвам да не се паникьосам. Откриха ми наличие на ракови клетки и предстои конизация. Знам какво следва - ако конизацията не реши проблема, предстои махане на всичко ии... край на всички надежди.
Опитвам се да не мисля, но как да не мисля, как??

Милото ми момче, за да ме окуражи, се захвана да измисля схеми, според които сега ще замразим яйцеклетки, ако се стигне до най-лошото и и после сме щели да намерим кой да износи дете. Така стават тези работи.



Опитвам се да не се разплаквам. Успявам за сега... Ама как да се справя с този страх? СТранното е, че не ме е страх за моя живот. Пък и то нищо не се знае, де ... но ме е страх от моментът, в който евентуално няма да има никакво друго решение освен да се махне всичко.

coookie, ужасно съжалявам      
Мисля, че много добре те разбирам. Попадала съм в аналогична, макар и не съвсем същата ситуация. Мога само да ти кажа кураж мила, не се предавай. Не е задължително да се стигне до крайния вариант, недей да се настройваш така. Направи необходимото, повтори изследванията (понякога стават и грешки, аз съм такъв пример), замразете яйцеклетки, ако трябва.
Искрено се надявам всичко да се размине с най-минималното и завършекът да е най-добрия за теб!
   

Благодаря ти, копринка!

Мисля, че няма шанс да има грешка - това са резултати от хистологични изследвания, така че... Абе ще правим каквото трябва, да.. Какво друго ни остава.
При теб каква грешка беше станала?

Куки, явно напрежението те е съборило. В съчетание с резултата от изследването предполагам, но ти не пишеш какво е то-хистологията какво показва, ПАП кой си, причините за за да се стигне до конизация....
Повтаряш , че може да се стигне до махане на всичко.За тотална хистероскопия ли говориш?Не вярвам.
И конизация, и с ампутация на шийката жени са раждали и раждат.
НЕ ТРЯБВА да се пускаш по песимистичната пързалка!Конизацията е лека операция,но само един лекар ли каза, че тя е необходима? Успокой се , може други професионални мнения да тежат повече на тезата-`3 пъти мери , веднъж режи`. След горене на шийката и една-две контролни цитонамазки нещата може значително да са подобрени.
Но тъй като ти не конкретизираш  резултати те моля пак да се успокоиш и да ни пишеш какво е станало, какво ти е казал лекаря.

coookie, и при мен мила имаше грешка - бяха ми объркали резултатите с някои други   Щях да полудея за една седмица, докато докторката ми се обади да ми каже,  - ами, съжалявам, извинявам се, станало е грешка      
И ние минахме през планове, рев, сълзи - направо бях полудяла!
Това се случи миналата година.
След нова цитонамазка - РАР 2, биопсия - нищо страшно, но да се махне преди да пристъпя към второ инвитро, гориха ми раничката преди 2 седмици - сега си чакам профилактичния преглед...
Дано, да не е най-страшния вариант, който си измисляш! Много силно ти желая късмет!

Ами при мен проблемът тръгна от една рентгенова снимка на тазобедрена става. Беше преди повече от 10 години. Пратиха ме при "най-големия" тогава специалист в Горна Баня, професор. Та той каза: веднага операция, изстъргване на костта и облъчване, т.е. рак на костите   . Знаех, че при тази диагноза нещата се развиват ужасно бързо, знаех и от колко време ме наболваше ставата и направо се отписах. Е, оказа се, че професорът е грешил. Намериха се хора, които да ми кажат да не се подлагам на такава операция, защото не се знае в какво състояние ще бъда след това. И аз реших, че ако ще умирам, искам да не е на парчета и по болниците и рискувах. Не направих операцията. В крайна сметка се оказа, че след падане през зимата имам дископатия и един премазан прешлен, както и начален стадий на износване на ставата. Все неща, от които не се умира   . А сянката, която лекарят виждаше се оказа просто особеност на формата на костта, както ми казаха след направена сцинтиграфия. От тогава честно казано обмислям по 10 пъти преди да се доверя на лекар и да предприема каквото и да било лечение.
Може би случаят е доста по-различен, но е показателен как понякога стават грешки.
Искрено ти желая и при теб да е станал грешка и всичко да се окаже само кошмарен сън
 

Мини, че съм се плъзнала, плъзнала съм се, колкото и да опирам петите в пързалката.

Ето какво е състоянието - хистологичните изследвания направихме с материал от абразио миналата седмица. А пък до нея се беше стигнало заради резултати от цитонамазката IIIA - IIIB група. "Лошите" клетки ги има в цервикалния канал и в порциото. Цитирам наизуст, извинявам се, не съм лекар, не знам какво  порцио. Конизацията ще направим.

АЗ съм писала на други места, но до подобен резултат бях стигнала перди години ,когато една лекарка ми изгори раничката, но резултатът не се промени. ПОсле лекувах хламидии и цитонамазката се върна до Първа група.  Този резултат беше от преди година. Сега, за една година, съм се върнала на същия статус. Както написах, миналата седмица направихме калпоскопия, абразио и резултатите от изследванията излязоха днес - наличие на атипични клетки.

Дано съм била изчерпателна. Мисля, че няам място за съмнение и търесне на второ мнение... Много ви благодаря, момичета! Опирам петите яко в пързалката!

coookie,
 

Както са написали и другите момичета.... има доста успешно лечение.... и е много малка вероятноста да се стигне до това от което теб те е страх.

Предполагам, че тези мисли дето сега са те обзели, че може да се стигне до най-лошото.. се дължат на шока от резултатите... и заради големия страх как ще се развият нещата.

Човек винаги си мисли за най-лошото. И аз бях така.

Преди няколко месеца и аз имах подобно изживяване.
След миседа ми... ЧХГ не спадаше.... (а ЧХГ при небременни е маркер за карцином)..на УЗИ се виждаше нещо си...съмнения за моларна.... Прочетох че се лекува с химиотерапия...но от цялото това нещо не е ясно доколко Молата се е разраснала в тъканта на матката и какви поражения може да е направила, дали ще се изчисти или ще се реже....
Много, ама много ме беше страх, че може да ми пострада матката.
След миседа, за капак и това....
Ревях защото можеше всичко да свърши още преди да е почнало.

В крайна сметка НЕ се оказа това, от което най-много ме беше страх.
И при теб ще бъде така.

И нали знаеш че положителната настройка е много важна част от успешното лечение.

Прегръщам те.
И пак ти казвам - не си мисли за най-лошия вариант.

Мила Куки,
порцио е тази част от шийката ,която се вижда при преглед.
Да, резултата не е добър, но това не значи фаталистично гилотиниране.Аз те разбирам добре, като ми казаха, че съм за конизация, прочела малко за нея и рев, рев...Все едно кратя на света е дошъл  за мен.Затова съм съпричастна на твоето емоционално състояние.Аз се допитах до повече от 1 лекар, но щом казваш, че едно професионално мнение е достатъчно-ок.
След конизацията/пиши кога ще я правиш/ силно вярвам, че резултата че е успокоителен за изтормозената ти главица.

Едно не разбрах-каква е причината за една година от ПАП 1 да стане ПАП3?

Нека и аз да ти напиша две успокоителни думи - че е притеснение, няма спор, но е факт, че има много жени, при които след конизация нещата се оправят окончателно, живеят си нормално и това не им  пречи да забременяват и раждат.

Къде ще ти правят конизацията?

Ами днес следобед имам среща с лекаря, който ще ме оперира - др Румен Димитров, от Майчин Дом. При него правих лапароскопия точно преди година - на 5 май. Надявам се да успея да вляза в графика му за операция още следващата седмица.

Благодаря ви за подкрепата и виртуалното "държане на ръката". Оценявам го. само тук мога да намеря разбиране. Е, и от мъжа ми, който каза "ако се стигне  до най-лошото, ще си замразим яйцеклетки и готовоо"

Имам чувството че сега ми се доплака не от страх, а от благодарност към всички.

Пфу, каква съм патетична

Миличка, много кураж и късмет ти пожелавам. И на мен скоро ми мина подобно нещо през главата (ПАП III А), и наистина е кошмарно. Добре, че на мъжа ми са му здрави нервите и намираше начин да ми вдъхне кураж.
Важното е да се успокоиш доколкото ти е възможно и да се опиташ да си внушиш,че всичко ще мине по най-добрия възможен  начин.
И бих те посъветвала (поне аз така бях решила за себе си, докато чаках резултата от биопсията) да си направиш още веднъж поне биопсия, на друго място (четах по форумите, че в онкологията са много добри). Най-малкото не пречи да направиш още една консултация, за твоя сигурност - че вземаш най-доброто решение за себе си.
Още веднъж много късмет и скоро да имаш повод за темичка с много хубави новини. Прегръщам те.  

Мила Куки,

Кураж! На моята майка са и правили конизация през 80 - та година, толкова отдавна е това, а и колко е напреднала медицината от тогава, 25 години по-късно
Слава на бога, мама е жива и здрава, конизацията е минала успешно, не се е налагало да се изрязва нищо друго, до преди 2-3 години си имаше и менструация даже (тя е на 58 )
Кураж, мила, не след дълго това ще е само лош спомен, убедена съм, гледай напред без страх, с теб сме!
 

Цооокие мила,напълно те разбирам.Преди  3-години ми  направиха изследвания на цит.маска и резултат бешe IIIВ и ми казаха че найвероятно ще ме изчистят!!!В този момент когато го чух целия свят ми се обърна наопаки.В същия ден ме хвана въртижния синдром но то е друга тема.
 След 2 дена отидох в друга клиника за ново изследване и друго мнение.Резултат бешеIIA.Неможах да повярвам.После направих 3 изследване и пак IIA.Слава богу бяха чужди резултати.Но това което изживях беше ужасно.Така че наистина те разбирам.Но често нештата са поправими.Медицина днес е много напреднала и има много добри специалисти така че негуби надежда.Знам че е трудно но небива да падаш духом.При всяко лечение е важно и положително мислене.
Много,много стискам палци.ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ НА ТОВА КОЕТО ТИ НАПИСА МЕЛИ!!!!!!!!!!!

Куки, миличка, прегръщам те! Всичко ще се оправи! Кураж, мила  

Куки, на една приятелка също и откриха атипични клетки преди години, правиха конизация. После роди  едно дете.

Куки, ти само запази спокойствие, всичко ще се оправи, ще видиш!
Прегръщам те

Хей, момиче!
Не се отчайвай, мисли позитивно - от това има нужда всеки - от ПОЛОЖИТЕЛНО МИСЛЕНЕ! Както са ти писали другите момичета направи си едно контролно изследване. Току виж пък резултатите се променят към по-добри. Не забравяй, че те зависят и от твоята настройка към положителното. Не си внушавай, че имаш проблем. Визуализирай в съзнанието си, че другите изследвания ще са много по-добри и ще видиш, че ще се получи! Успокой се - това е най-важното - СПОКОЙСТВИЕ! Пък всичко ще си дойде на мястото!
Чао! Желая ти много добри резултати от вторите изследвания - направи ги!!!!!!!!!!!!!