Хубави и полезни темички сте повдигнали!
Ето нещичко и от нас:
За проходилките: Не сме купували такова съоръжение, но купихме колани (или пък каиши май се казват). Научи се да ходи в реални условия с реални опасности, подпирайки се на мебели, легла и т.н. Много мислих преди това, опитвах се да си представя реално ползата от това нещо и не я видях. Ако можете да си спестите някоя пара, го направете, защото децата растат и все ще трябват за нещо. Аз почти се гордея от себе си, че пестеливостта ми (понякога според близките ми, граничеща със скръндзливост...)се съчетава успешно с радостта и ентусиазма ми от детето и досега не съм купила почти нищо, което да не е влязло в употреба. Бъдете пестеливи и разумни!
За гърнето: Никакъв успех засега на този фронт. Слагала съм я само два пъти, но, ако само ще е да седим на това нещо, то няма смисъл на този етап, защото има по-интересни начини да си прекараме времето заедно. Все ми се струва, че трябва да започне да разбира повечко от човешкия език и да разбира какво се случва с нея и с процесите, които текат и произтичат във връзка с акането и пишкането. На маймуна няма да се правя, а и не смятам да я травмирам с амбициозни и безсмислени срокове за това, все някой ден ще започне да се контролира.
Да не забравяме: Всяко дете има свое темпо на физическо, интелектуално и емоционално развитие. Това ги прави уникални и различни. Ако всичко се случваше с точност до секундата при всички, вече щеше да подозираме, че става въпрос за механизирани роботи, а не за човешки вид. По-важното ми се струва да ги научим да забелязват искриците и красивите нещица от живота, които си заслужават усилието да подтиснеш мързела си и да изразиш радостта и възхищението си, ръкопляскайки с ръчички, с крачета или просто пищейки на глас. Всеки, който се е научил да изразява емоциите си, е намерил и начин да се изразява и да показва пред останалите удоволствието си от това си откритие.
Лек ден на всички!