Темата действително стана хубава, благодарение на всички вас ...
Поредна илюстрация колко сме различни и в тъгата си и в чувството си на съпричастност.
Няма прави, няма правила ...
В този смисъл всяко мнение ми е много любопитно, особено тези, които са ми по-неприсъщи. Замислиха ме ...
В строго форумния смисъл мнението ми бе като на jam ...
Много рядко се включвам, когато не мога да кажа нещо по същество. Рационалният ми подход надделява. Изхождам от това, че когато не мога да бъда полезна с нещо конкретно, с прегръдка едва ли ще помогна особено ...
Доста теми съм подминавала защото съм считала, че моята “непозната” утеха е безсмислена ...
Мненията на момичета преминали скоро през труден период обаче ме наведоха и до други изводи.
Обаче дали когато очакваме мълчалива подкрепа сме готови да чуем нещо различно, било то и изключително полезно?
По-скоро насочвам изводите си към етапите на загуба ...
И съответно адекватните на етапите "утехи".
Когато сме подвластни на
шока, гнева, пазарлъка или депресията едва ли сме склонни да чуем думи подходящи за
приемане и надежда.
Аналогично, когато изживяваме подобни емоции сме подвластни на тях и трудно можем да превключим на чуждата вълна ... склонни сме да пренесем своите емоции в чуждата болка ...
Ако съм гневна ще подходя така и към другия ... Може и да не съобразя, че вече работи надеждата ...
П.П. Това, което не ни убива ни прави по-силни?
Горкият, стар Ницше
... дали е мислил, че в 21 век ще звучи като водка с утеха ...