Цитат на: Lisko в Януари 05, 2010, 14:20:44 pm

Днес си мислих...колко по-лесно ми е да утешавам сега когато вече съм от успелите. И се замислих колко повече може би наранявам с това все още неуспелите.
Признавам, че сега се въздържам да пиша в някои теми защото ми се струва някак много лесно отстрани (от моята страна) да давам акъл, да вдъхвам кураж ама в стаята спят децата ни и колкото и да съм съпричастна и да не забравям през какво сме минали, сме една крачка напред.

Много добре казано!
Де да се сещаха за това много от бременните във форума, вместо да шарят из темите на опитващите с безраничен ентусиазъм за окуражаване и повдигане на морала.

Извинявай, това е малко грубо. Все пак повечето от тези бременни момичета са били в положението на дълго и отчаяно искащи. Не говоря за сателити, случайно попаднали тук. А за момичета, които вървят също така дълго и трудно по този път и които са имали своите моменти на отчаяние. И които са останали тук, за да помогнат или да дадат надежда...

П.С. Ако аз бях изпаднала в криза, то бих се зарадвала да ме окуражи човек, като Лиско. А съм споделяла и друг път, че цял живот ще съм благодарна на Зайко - Литъл Рабит, ти си човека, дал ми силата и куража да тръгна отново напред И е една от причините да имам моето момченце, както Лили - моето момиченце.

Цитат на: mmary в Януари 05, 2010, 20:30:31 pm

къде има паднал морал, където шарят бременни да го повдигат, че ми стана интересно  

Където има опитващи, има постоянни неуспехи и моменти на отчаяние.

ясно, стана ми смешно за падналия "морал" ... явно е грешка?

просто си го представих прекалено буквално   - едни бременни дето се разправят с упадъчния морал по темите ...

което ме подсети за нещо все пак по темата ... чувството за хумор, има ли място в утехата?

в самоутехата със сигурност,  поне за мен 

което ме подсети за нещо все пак по темата ... чувството за хумор, има ли място в утехата?

Има, разбира се, mmery. Много ми е помагало на мен лично! Виждаш какво е по срещите, макар че с теб досега не сме били заедно на такава   Това ще се коригира!
Но хумора при невербалното общуване понякога може да бъде неразбран правилно (липсва интонация, поглед, мимика) и е приложим виртуално само между по-близки хора.

Цигуларче, права си понякога е много важен начинът, по който се дава куража и много зависи от емоционалното състояние в момента и на двамата. И аз като Лиско сега ми е много по-трудно да окуражавам, защото се притеснявам точно от това, въпреки, че наистина съм искрена и уверена, че успехът ще настъпи рано или късно.

Цитат на: цигуларче в Януари 05, 2010, 20:14:32 pm

Цитат на: Lisko в Януари 05, 2010, 14:20:44 pm

Днес си мислих...колко по-лесно ми е да утешавам сега когато вече съм от успелите. И се замислих колко повече може би наранявам с това все още неуспелите.
Признавам, че сега се въздържам да пиша в някои теми защото ми се струва някак много лесно отстрани (от моята страна) да давам акъл, да вдъхвам кураж ама в стаята спят децата ни и колкото и да съм съпричастна и да не забравям през какво сме минали, сме една крачка напред.

Много добре казано!
Де да се сещаха за това много от бременните във форума, вместо да шарят из темите на опитващите с безраничен ентусиазъм за окуражаване и повдигане на морала.

Извинявай, това е малко грубо. Все пак повечето от тези бременни момичета са били в положението на дълго и отчаяно искащи. Не говоря за сателити, случайно попаднали тук. А за момичета, които вървят също така дълго и трудно по този път и които са имали своите моменти на отчаяние. И които са останали тук, за да помогнат или да дадат надежда...

Не, не е грубо. Не говоря за утехата и уместните коментари, отправени по конкретен повод. Написах "шарят", защото имам предвид пърхането без повод и неизменно екзалтирания тон на бременните в седмичната тема на опитващите. Непрестанните "ще успеете", "не се отчайвайте", "и вашият момент ще дойде съвсем скоро". В тая тема напоследък присъствието на бременните нараства, а това на опитващите намалява, по наблюдения мои и на други съфорумки. Точно защото е толкова лесно, макар и не винаги уместно. Затова ми хареса толкова прозрението на Лиско.

Тук дори не става дума за модериране и правила, а за усет кое бива и кое не. Утехата и окуражаването не стават по-ефективни като се дават на час по лъжичка или се доставят на килограм.

П.П: mmary, "морал" наистина не е на място, "дух" е вярната дума.

Цигуларче, у по-старите тук, както и у тези с повече години опити, това прозрение винаги го е имало. Не може да очакваш у тези, които опитват от скоро и не са с тежки фактори да им "просветне" изведнъж, точно това нещо.

Според мен, едно е да окуражаваш момиче, което е в паника, че 3-ти месец вече опитват и не се получава, с думите " Ще стане, не се отчайвай", а друго е да го кажеш на жена след 5-тото ин витро, например. Съгласете се, че наистина има жени, които не успяват да родят деца - медицината не е всесилна.

Не влизам в темите за щъркелите, но не виждам нищо лошо, ако някой, особено бременна след 4-5 години стерилитет, посъветва "начинаещите" да не бързат.

Цигуларче наистина е малко грубо това което казваш, Радостинка, Анизи и доста от другите бременни влизащи в Щъркела се борят от години и какво лошо има в това да пожелават късмет.
И да не забравяме, че забременяла не означава непременно успяла.

А обикновено критикуват бременните, че "забравят от къде са тръгнали", зарязвали темите на чакащите и бързо се премествали в други... Няма да им е лесно да ни угодят

Аз пък, mmary, мисля, че няма нищо лошо в изразите, които звучат понякога банално и клиширано. Все пак ние общуваме предимно с езикови, вербални средства; невербалните като езикът на тялото и други са помощни и при писане не са толкова важни. А клишетата за изразяване на подкрепа, утеха и други са езикови изрази, които са част от етикецията, на която хубавото е, че хем подава ръка към човека в беда, хем поставя и деликатна граница, която може да бъде преминена само ако човекът отсреща го иска. Етикетът е много хубаво и полезно нещо, защото налага ненатрапчиви правила при общуването.

И въобще проблемът не е в думите, които ни звучат "банално" понякога, а в нищонеставането, в това, че проблемът ни продължава да не се разрешава. Това поражда чувство на безнадеждие, раздразнителност и тиха агресия, която прехвърляме и към околните.  Не това, че ти си "трудна за утешаване", а това, че нещата продължават да не се случват засега е това, което те вбесява. И тук никога няма да има достатъчно правилни, подходящи и небанални думи, които да ти обещаят и компенсират останалото.

А и от нас зависи дали ще търсим в обикновената любезност и желанието за съпричастност от хората решаване на нашия проблем и дали ще вярваме дословно и буквално на това, което казват, като подават ръка. Двете неща нямат нищо общо според мен, защото едното идва  отвън и е жест на добра воля, а второто е израз на наранената ни по друг повод душа и на неверието ни на думите, а и на нетърпението ни нещата да започнат за се случват не само като обещания.
За мен етикецията е положителен и цивилизован израз да покажеш съчувствие. Нещо все пак хората трябва да кажат, което пък нас не ни задължава с нищо освен да отвърнем с благодарност за добрата дума. Мълчанието в този случай би ми звучало по-нелепо.

За "меренето на приказките" - да, винаги си ги меря. Даже и когато изглежда, че не е така, тогава най-много съм ги мерила, кроила и рязала преди  да излязат от мен. Не мисля, че е похвално и голямо геройство да не си мерим думите. Да не забравяме, че думите са силно оръжие, което може да наранява.

Лек ден!

Дениса, Плумериа ...
Цигуларче изобщо не говори за Анизи, Радостинка или момичетата, които тактично си пишат в темата. Става дума за момичета, които се появяват и след месец забременяват - после почват да дават съвети как и останалите да забременеем. Темата е за "Опити за забременяване" и е логично след като си забременял да се прехвърлиш в темата за бременни, а не да дразниш мимичетата, които никога не са виждали положителен тест за бременност с въпроси от рода на "Много ми се гади - кажете какво да правя" или "Имам болки ниско долу, това нормално ли е?"
Как да се чувстваме ние ? Как да отговорим на тези въпроси ? От къде да знам какво е да ти се гади от бременност ? И понеже с цялото си същество искам и аз да науча какво е, а някой там горе не е решил да имам това щастие - трябва да ми се набива в очите че някой се оплаква от това ли ?
Ей за такива неща става дума. А не за тактичните отговори на бременни момичета, за които аз поне много се радвам, че са успели. Няма да ме нарани техен съвет. Но ще ме нарани, ако ми кажат "Радвай се, че не ти е лошо, а аз се скъсвам да драйфам" или "На теб ти е добре. На мен знаеш ли какво ми е като се притеснявам дали всичко с бебето е добре"
Мисля, че точно за това говори Цигуларче.
Поздрави на всички !

Етикетът е много хубаво и полезно нещо, защото налага ненатрапчиви правила при общуването.

не само ... колкото повече остарявам, толкова повече се убеждавам, че е и необходимост... просто възпитанието и спазването на етикета са юздите, които ни дръпват обратно в пътя, когато емоциите ни подхлъзват и има опасност да обърнем колата от пътя...

Но мисля, че Ммери говори за случаите на непотърсената утеха...и пак се връщам на споменатото от мен, че вече спрях да си меря толкова приказките, колкото се опитвам да огранича количеството им, което за мен лично си е проблем  
Случвало ли ви се е нечия реплика първо да ви "взриви" или нарани дълбоко, но после да се върнете към нея и тя да ви даде нова посока на мислите, че и утеха...
Затова ви разказах за моята приятелка.. защото първоначално бях наранена, но после връщайки се назад думите й ме подкрепяха в много трудни моменти

DivaRoza,

Аз пък също ще кажа ДА 
 
Първо да,!
Да, Етикетът, доброто възпитание и обноски са повече от прекрасни и спестяват всякакви емоционални усилия ...

НО
Постът ти ме подсети за една сценка от стая в моя месторабота ... Влизам след коледни празници да кажа здрасти на колеги ...
Двама от тях говорят по телефона – единият говореше с приятел хау дъз скиинг в Алпите /и изглеждаше по подобен начин/, другият също с приятел колко гърчаво е прасето таз година и са го колнали по-рано, щот много се рани, но не наддава ...

А как се изглаждат културалните различия? И възможо ли е? И когато липсва възпитанието какво може да го замени?
Човещина и доброта – единственото за което се сещам в момента.

Второ да!
Да, естествено, че никаква утеха, дори и обвита в кралски етикет, не решава ничии проблеми ...


Трето да!
Да, повече от безспорно е че „Етикетът е много хубаво и полезно нещо, защото налага ненатрапчиви правила при общуването”
Лесно и приятно се общува с човек от твоя културен слой ... Дори е изкушение да преминеш отвът етикета и да ходиш по ръба на добрите маниери ...


Fussii,
Да, случвало ми се е ...
Всъщност и обратното да съм в ролята на твоята приятелка. Острани нещата винаги са по-леки 

mmary, иде ми да те цуна! Ако си ми наблизо да ти се метна, ей така хлапашки, приятелски, пък отстрани нека да изглежда налудничаво.

"Човещина и доброта – единственото за което се сещам в момента." - мда, там понякога преобладава простодушието наместо етикета, но е по-сгряващо в определени случаи.
 

 

Малко късно се включвам в темата, но..
Винаги съм свързвала утешаването с искреност...
Не може човек, които не е искрен в желанието си да те утеши да го направи.
И това се усеща, няма как да се скрие.
На мен лично ми е малко трудно да свържа етикета с искреността на утешаването.
По скоро етикетът го свързвам с формалното общуване, а утешаването с неформалното.
В интерес на истината, ако някой тръгне да ме утешава формално предпочитам да не го прави - няма смисъл, някакси не е равнопоставено - моята болка е истинска, а неговата утеха е формална, може би продиктувана просто от възпитанието му, от наложените норми на поведение, но неясно дали от сърцето му...
И отново дойдохме до стихотворението на Fussii, което много ми хареса!
Но както и да е - това съм аз, всеки е и има правото да е различен.
Колкото до примерите и статистиката, колкото и да е нищожен процента на неуспеха това може да е точно цифрата на утешавания за съжаление.

 

mmary, иде ми да те цуна! Ако си ми наблизо да ти се метна, ей така хлапашки, приятелски, пък отстрани нека да изглежда налудничаво.

"Човещина и доброта – единственото за което се сещам в момента." - мда, там понякога преобладава простодушието наместо етикета, но е по-сгряващо в определени случаи.
 

 

 

ще нарушим добрите обноски като се видим, ясна е работата 

Мила Мери, Четвърто "Да"! 

Твърде наивно е да очакваш истинска и искрена "човещина, доброта и разбиране" от всекикого и по всяко време. Точно етикетът и формалното "съжалявам" ни спестяват  подобни разочарования.

И въобще, ти наясно ли си за себе си какво точно очакваш от света в подобни случаи?! Защото това също има значение за степента, в която ще можеш да бъдеш утешена.

Иначе, можем да си нищим субективно думите до безкрай и да си се мятаме през ред екзалтирано на вратовете, но дали това е в състояние да утеши някого?! Мисля си аз просто...

На мен наистина много ми харесва темата, но още повече ми харесва отношението на авторката към собствената и тема. Чудесно е - приемащо различия, ествествено, доза премерен сърказъм, различност. Харесва ми.

Роуз, аз се мятам от радост и приятност, не само за утеха. Смятам, че въпреки определени обстоятелства, хората нямат нужда от постоянна утеха. Трябва и друго. Прекомерната утеха ми идва малко като съжаление.
Не, мерси. 

Роуз, 
Не, този път

Не съм наясно дали очаквам нещо от света или от себе си, по-скоро. Затова преобладават въпросите.

Наивността не ми е чужда ...   Една хубава учтивост за глупост ...

И аз с това тръгнах, дали виртуална прегръдка - сиреч форумен етикет - е в състояние да утеши някого. Оказа се, че да ... има и такива мнения

Мери, ако само беше в моите възможности да направя така, че да нямаш нужда от утеха в този форум, ти щеше да си една от първите в списъка с големите момичета, които ми се иска да усмихна за постоянно!

Но понеже това не е в моите възможности, ми остава само да си играя с думите - етикетни, формални, случайни, сърдечни, неподходящи и така недостатъчни. Повече няма да се губя в тях!

Не, няма да ти се мятам на врата, не го прави и ти, че ми се активират вратните шипове!

Стига ми, че когато влизам във форума, очаквам и ти да си била вече тук!