Аз не бих си позволила да съдя никого...
И у мен възникват различни въпроси:
Първо, ако една жена на 25 г. преживее онкологично заболяване и статистически има вероятност от бъдещи здравословни проблеми, морално ли е да иска да има деца, или е егоистично? Аз самата съм разсъждавала по подобни проблеми, макар в друг аспект, и единственото, до което стигнах е, че няма нищо 100% сигурно.
Друга моя болна тема - какво правим с масово допусканите триплодни бременности (масово и от софийски клиники), когато често дечицата се раждат с тегло около 1,000 грама?
Като един родител (майка) не мисли за децата си, когато ги ражда в късна възраст, не следва ли да заключим същото и за друг родител (баща), който става такъв над 60 г.?
Майка ми е на 62 г. и да ви кажа честно много по-добре от мен се грижи за детенцето, по-пъргава е, с повече търпение и старание прави всичко, а мен ме болят ставите и съм несръчна и други работи.
Иначе не одобрявам, че в случая жената няма "разширено семейство", на което да разчита за децата (това с колегите ....). И ако отдавна е в климактериум, пак не одобрявам.
Наистина е жалко всичко, което се случва, в момент, в който Зачатие се бори за отпадане на възрастовото ограничение. Аз досега мислих, че има възрастово ограничение за финансиране на порцедури от Фонда, ако се самофинансираш, пак ли само до 43 г.?!?
Много, много жалко за нанесената щета на постигнатото от Зачатие с толкова труд, всички сте го казали много точно!
Не съм разсъждавала много по темата, но на мен ми се струва най-добре да няма фиксирана възрастова граница, особено за самофинансираните процедури. Хареса ми и цитираната формулировка от Великобритания - препоръчителна възрастова граница 50 г. - някак да ти светне лампата все пак.