Аз да опитам, пообмислих го, да , защо пък не...Ама като никой лекар на "Надежда" не ме е препращал там...аз как да предприема нещо на своя глава. Да знаех в понеделник за тази опция да бях попитала Персенска, ама не знаех...сега как да се уредя с час и да се върна в София за питане.
New Love, мила, аз живея в същия ад като тебе от няколко месеца. За години преди това, само веднъж си бях изпускала нервите, след един (-) тест. В тази клиника успяха три пъти да ме разреват и веднъж да ме накарат да вдигна скандал. Сама не вярвах, че правя и едното, и другото
. Но как да се овладея, като ме накараха да се чувствам като парцал.
Не искам всеки път да се моля, да прося или да нахалствам, за да получа час. Не искам да се отнасят с мен като с натрапник. Не искам да си отгатвам н-тия ден на цикъла за след 5 месеца и да се моля точно тогава да не е ваканция, лекарите да не са на конференция и да не са объркали графика и да ми преместят часа. Не може с просия, нахалство и измами да стигам до процедури и да вярвам, че там някой го е грижа за мен.... И не ми казвайте, че това е моят избор! Ако знаех, че ме чака това, нямаше да го избера.
В момента се опитвам да си получа резултатите от прословутата измъчена хистероскопия и най-вероятно си хващам багажа. Тъкмо ще облекча малко графика на клиниката
Оставащите, ще трябва да почерпите
New Love, знам, че с написаното до тук не ти помагам, но като почнах и не можах са спра. Трупам го това от месеци и явно е трябвало да си излея и аз болката.
А пък и в крайна сметка, тези неща трябва да се казват. Първо - дано наистина някой чете тук и дано наистина някой вземе мерки. Второ - за да не остават само нарисуваните розови облаци, които подлъгаха и мен и ще подлъгват още много момичета, които ще продължат да препълват графика и всички да им викат "Ами да, така е, тук се чака. Да не си се записвала тук. Има други клиники, в които не се чака" (една акушерка има наглостта да ми заяви точно това, с видима гордост
).
Иначе отделните хора в клиниката (поне повечето от тях) са много свестни и когато общуваш с отделен човек, нещата изглеждат наред. Не мога да разбера, как се получава това общо гадно усещане на края....?!
Това, заради което всъщност започнах да пиша
, е - щом хистероскопията ти е оперативна, а не диагностична, т.е. знаеш какво точно трябва да се прави, отивай и го направи някъде другаде. В клиниката никой после няма да се сети, какво точно са ти били казали, дали са те препратили или не (повярвай ми, казвам го от личен опит
). Пък и да помрънкат малко, ще им кажеш и ще разберат защо си го направила. Важното е, че миомата няма да я има. А за самото ин-витро вече, може би си заслужава да се бориш за часове, ти си преценяваш нататък, аз не искам да влияя на никого с моето мнение, само го споделих.