Боби, доскоро Дани спеше 4-5 часа на нощ, рядко 6 без прекъсване. И под "без прекъсване" - имам предвид без някое сериозно събуждане от час-два. Иначе в тези 6 часа си ме е събуждал да яде, или ме е събуждал защото мрънка за нещо, от което той самият не се буди, но аз - да. Та и за този период - не е като да са 6 часа в които той да спи непробудно и аз покрай него.
През последните седмици - нощният сън е повече, просто защото драстично съкрати дневните спанета, или аз така си го обяснявам поне. Като общо количество сън за денонощие - не е започнал да спи повече, но все пак е добре, че будуването е основно през деня. Опцията: "ама той когато спи и ти легни с него" - при нас е неприложима, или поне не в смисъла, аз да мога да си почина ефективно при някое от дневните му спанета, тъй като има само едно такова. Обикновено е дрямка за час, час и половина, много рядко два часа и да ти кажа, докато аз заспя наистина дълбоко и спокойно - той вече се е събудил. Аз пък съм от хората, които трудно заспиват, особено в несвойствени за тях часове, независимо колко съм уморена - трудно става. Като успея все пак да заспя - откарвам няколко часа и те са ми нужни, за да има смисъл от това лягане изобщо. Такова дремване за около 40 мин. с него през деня и "грубо събуждане" от страна на Дани с песни и писъци, точно в момента в който тепърва влизам в някаква по-дълбока фаза на съня - ме докарва до истерия и ми идва да ревна с глас. Изобщо нямам усещането, че "все пак съм дремнала малко и съм заредила батериите", точно напротив и затова - спрях да го правя, защото само се чувствам по-зле накрая. Всеки човек е особен по отношение на съня, а моят биоритъм е абсолютно несъвместим с този на Дани и оттам всъщност идва "проблемът" със спането между нас двамата. Баща му примерно е от типа хора, които могат да поспят половин час, да станат без да се чувстват зле, че ги е събудил някой, да свършат нещо и после да си легнат пак и да заспят на секундата. Много му завиждам за това и в случая - би било супер и аз да съм така, ама не съм
От 2-3 седмици, Дани взе да заспива към 21ч., непробудният му сън е до 22.30-23.00ч. Оттам нататък започва мрънкане, въртене и опити за събуждане на 15мин, 30 мин. - различни са интервалите, но това не е хубав плътен сън. Като започне тази му фаза - аз съответно притичвам до спалнята по м'найсе пъти в опити всячески да предотвратя истинско будене. Обикновено успявам, понякого обаче - не. Следва хранене между 12.00 - 01.00ч., в колко ще е точно, зависи от това дали все пак е успял да заспи по-дълбочко, или не, всеки път е различно. Ако вземе, че заспи все пак - не го будя, но и аз не си лягам, защото преди да е ял - дефакто във всеки един момент може да писне за ядененто си и да ме събуди точно като съм се унесла - това не е вариант за мен, защото после хептен не ме хваща сън
Та чакам да мине и това хранене, което е съпроводено и със смяна на памперс, просто няма опция да не го сменя. Станала съм вече виртуоз да сменям памперс, докато яде, само и само да не вземе да се разсъни и обикновено минава номерът. След това хранене, лягаме и двамата и често има 2 часа непробуден сън и после пак започва мрънкането, въртенето и всичко описано по-горе. След около 5 часа - задължително пак се яде. Може да се падне в 5 сутринта, в 6, много рядко се унася и ме вдига за манджата чак към 7, но не и по-късно. Щом удари закуската, може и да дремне още 30-ина минути, но да разчитам на още 2-3 часа хубаво, стабилно спане - цъ. Ако не започне да "кукурига" веднага, просто си дреме, ама не особено старателно - върти се, сумти си нещо, припява, но до час е абсолютно буден и вдига страшна аларма, докато не стана и аз. Опитвала съм многократно да се правя на "глуха и дълбоко заспала", дано поне се научи да си будува тихо в кошарата и да мога още малко да поспя - нямаааа. И до един час е откарвал да вика и да си пее, но нито заспива пак, нито млъква, в резултата на което преди кафето още се налага да пия някой хап за главоболие, къде от недоспиването, къде от виковете му. И после пак цял ден има екшън и така.
Съвсем в началото - не ме събаряше толкова този му режим, но то безсънието се натрупва, организмът се изтощава, когато принудително го лишаваш от нещо от което си има нужда и не е въпрос на твой личен избор, или егоизъм да се откажеш от него. Не знам къде ми бърка, като споделя на две на три с някого този си проблем и насреща ми се изцепи някоя "мъдрост" като: "Еееее ми така е с децата, ти какво искаш?", все едно съм казала, че искам до ходя на бар всяка нощ и заради бебето не мога, а не става въпрос за моя физиологична нужда, която след системно незадоволяване ме докара до 50 кила с мокри гащи и болест, след болест и все по-зле става. И в крайна сметка спрях и да коментирам ситуацията с когото и да било, за да не си образувам допълнителни нерви и заради нечии малоумни реплики. Естествено, че не съм очаквала да мога да спя, както е било преди бебето, но определено очаквах след първите няколко месеца да спре да яде нощем, да направи прословутата "нощна пауза", да вземе да спи поне едни 8 часа без будене и мрънкане, но това така и не се случи. Все ще стане някога, но вече не си "поставям срокове" и не трептя в очакване, дали пък от следващата седмица вече няма да стане това нещо...
Майките край мен, с деца на възраст близка до тази на Дани - нищо не са правили, че децата им да са "по-спящи" от моете, те просто са си такива. Кое спря да яде нощем след първия месец, кое след втория, правят 10-12 часа сън без хранене и будене отдавна, за което благородно им завиждам. Също така, някои въпреки това сериозно нощно спане, което отнесено като опция за моя син ми звучи като фантастика, все още си спят по 2 часа сутрин, по 2-3 часа следобед и като ударя чертата - през по-голямата част от денонощието си спят като ангелчета. Та въпреки всички възможни теории, системи и "тренировки за сън" - мисля, че си е основно до дете, организъм, биоритъм и каквото ти се падне - такова е, пък ти пробвай всякакви стойки и чалъми, докато не реши да спи само - няма да е тя. Никога не съм го разнасяла на ръце, напрактика - не знам какво е да "приспиваш дете", защото моето не може да бъде "приспано". Ако не му се спи - и с часове да го нося, друсам, да пея и каквото и да било, ако заспи накрая - ще заспи не защото съм го друсала, а просто защото вече му се спи. Последното го споделям, като вид пояснение, че тази история с неговото спане - не е породена от "вредни навици", които съм му създала по отношение на заспиването и сега да трябва да ги коригирам, че да се оправят нещата. Щом му се доспи - слагам в леглото и отнася плувката одма, но не му ли се спи - няма начин.
В крайна сметка и аз за нощния сън постъпих като
iv_z, с тази разлика, че нямаше как да сложа кошарата до спалнята си и затова, когато аз си легна вече - местя бебето при мен, та поне да не ставам всеки път като ме буди. За да не се отучи да спи в неговото си легло, когато съм будна - спи си там и на спалнята го нося, само когато и аз легна. Поне засега - няма проблеми и драми от негова страна да си спи в леглото, като го сложа там, но не се знае докога ще е така...