Джам, аз бих се поинтересувала дали това е част от учебната им програма, или е лична приумица на учителката. Ако е второто, бих изразила мнението си. Ако е първото, да му мислят мюсюлманските деца.
Толерантност с предмета "Вероучение" трудно ще се възпита. По-скоро с "История на религиите", където всички човешки религии са представени равноправно. За България това винаги ще е много чувствителен въпрос и поради историческите факти и защото, когато нямаш много други постижения, винаги може да се спекилура и с невидимите, лансирани само и единствено те като "духовни". "Духовен" човек можеш да си и без да си религиозен.
Изворът на нашата лична вяра е много лично и интимно нещо, наистина. Важното е да намираме вяра и упование както за трудните дни, така и за радостните. И няма значение откъде ще я черпим тази вяра и оптимизъм - дали ще е от традиционна религия, дали ще е от книжки за позитивно мислене, дали ще е от езичеството, или от атеизма даже.
Обаче ако едно дете е кръстено като християнче, аз лично не виждам никаква заплаха за това то да бъде и основно грамотно за религията, която са му избрали родителите. Да, възрастта, на която ще се поднесе всичко това също е важна. То няма да разбере нищо от разпятието, а мъченията и страданията ще го травмират по начина, по който ще го травмира фактът, че Кумчо Вълчо изяжда и бабата, и Червената Шапчица. И с оглед на това трябва да се внимава кои факти се поднасят.
Малко преувеличени са според мен лично и тревогите около опасностите, които крие една молитва. Знанието на една молитва няма да го направи монах, сектант още по-малко, а и другите беди са само в главите на родителите и те не трябва да достигат до детето, защото точно те могат да го провокират да върви в нежеланата от тях посока. Внимателно трябва да се подхожда. И всеки си прави своя личен избор, разбира се, а и избор вместо самите деца така или иначе. А за сектите и децата - трябва бдителност, спор няма!
Моята Ема например е кръстена като християнче вече. Това е наш избор, естествено, даже не съм се замисляла, че няма да е кръстена. В рода ни има доста вярващи хора, чиято вяра има за извор християнството. Но никой от тях не е стигнал до манастир или до някакъв фанатизъм, който да вреди на другите. Кротки хора са, които използват християнската вяра за собствени лични цели и успокоения. Не виждам нищо лошо в това.
Аз даже я уча Ема да знае основната молитва на християнството "Отче Наш". Иначе ми изглежда лицемерно да я кръстя, пък да не е изобщо грамотна във вярата си. Е, тя засега е запомнила само "Отче Наш", но даже и само като поезия да го запомни, по моите представи ще съм си изпълнила дълга. А воденето в църквата - това може да е красиво преживяване, без да си християнин, само като театралност и културологичен факт.
За себе си - кръстена съм традиционно православна християнка. Имала съм периоди на абсолютно безразличие към тази религия. Имала съм и периоди, когато ме е било срам, че съм християнка, а съм пълен невежа за религията си и съзнателно се ограмотявах лично и най-общо, след което се появи горещо привличане и харесване на всичко положително, което е заложено в тази религия и е свързано с нея и като театралност - ортодоксалната музика, картини и т.н.
В манастир не ме отведе това ми знание, фанатичка не станах също така. Но цялата тази красива приказка ми е била голяма утеха в трудни дни и с илюзията, и внушението, че някой бди над теб и мисли за теб. Не виждам никаква вреда от това за никого. Никога не съм си и помисляла да се срамувам от това.
В последните няколко години съм наполовина християнка наполовина езичница. Втрото ми се струва по-близо до чистата човешка природа въобще. Но това е един безкраен разговор. А, да, даже в последното нещо, което очаквам да излезе скоро, точно това е основната ми идея - животът е цял и завършен, когато добавя, а не отнема неща, което конкретно означава - бащата на главната героиня е свещеник, който вярва и в езическото. Чудесна комбинация!
Това е личната ми позиция към този момент и тя не задължава никого да е съгласен с мен, то се знае!
Тъжно е, когато нещо толкова лично обаче разделя хората и ги кара да се мразят. Защото разнообразието във всичко е важно!