Здравейте и от мен момичета. Дълго време само четох и се канех да пиша, но някак все не го правех....
В случая обаче усещам, че имам нужда от малко подкрепа, тъй като сърцето ми е свито от притеснение...
Бременна съм в края на 13-та седмица, след първо ИКСИ и до сега нещата вървяха що годе нормално. Имах три пъти кафеникаво зацапване в началото на бременността, както видях - не съм единствена. Сега за сега, нещата уж са наред....Преди 5г направих спонтанен /и неизяснен/ аборт в 14-та г.с. и сами можете да си представите ужаса, който изпитвам сега...Държа се някак, с подкрепата на една мила съфорумка и опити да си вдъхвам кураж. Оня ден, тъкмо когато поемах първите глътки въздух без паника, док ми съобщи, че резултата от ранния БХС не са добри - за Даун 1:196. На 32г. съм, не в първа младост и с близо 9 годишна борба за забременяване /мъжки фактор/. Ужасът се върна с пълна сила след "новината", на 07,05 ще правим втори скрининг и евентуално амнио след това. Предвид опита ми от преди, изключително се притеснявам да не попадна в макар и малко вероятния шанс за спонтанен аборт при амниоцентеза..Просто ще се гръмна вече от притеснения и страхове!
П.П. честитта дъщеричка на Криси- много здраве и щастие и желая!