Basi, Doni, stana mi mnogo kriwo i typo. K´wo znacheniq ima na kogo sym kazala i s kogo sym spodelila. Nikoi ne moje da mi pomogne,. Za syjalenie. Ni s uteshitelni dumi, ni sys syweti. Problema si ostawa - 11 god, minali w bezmislena, typa i uporita borba za da izjeweem nai-estestwenoto neshto na toq swqt.
Towa e.
E, postepenno zapochwa da me obhwashta neistow bqs - zashto trqbwa da jiweq "belqzana ot tozi znak", toi li trqbwa neprekysnato da mi opredelq ejednewieto. PISNA Mi. Iskam da se oswobodq ot nego. Iskam da nasocha jiwota si w druga posoka, kydeto neshtata shte imat drugi izmereniq. Posoka, koqto ne e belqzana ot "tejestta na towa che ne moga da imam deca". Izobshto ne iskam da mislq za towa!!!!
Syjalqwam, neshto me prowokira, da napisha po gornite gluposti. Obuknoweno se sdyrjam....
Sorry za latinicata.... sled polowinata napisano se setih. Ne me popyrjaite

Много си мислих тази събота и наделя, дали да не включа в знаещите за проблема ни и роднините от мъжка страна. Знаете ли, какво ме спря? Видях една жена от тяхното село, за която знам, че се е борила дълги години за да има детето си и за нейната сестра, която все още не е спечелила тази битка след около 10 години борба. И знаете ли, какво и всеобщото селско мнение за тези жени? В момента се сещам и за още една две със същия проблем. "Мнението" на хората /сведено от невежеството и ниската сексулна култура/ е, че не могат да "хванат, защото много са мърсували на младини и са правили по 20 аборта"!!! Мислите ли, че ако аз споделя нашата толкова интимна тайна, няма да бъде разтълкувана по същия начин?! Дали бабите ще разберат, що е хормони и фоликули, та дори не съм сигурна дали знаят, какво е сперматозоид и яйциклетка!!!

до Веси(гост)

Веси, не става въпрос дали се срамуваме от този факт! Проблемът е в околните, в техните псевдо тълкувания на нашия проблем, в тяхното любопитство, желание за клюки, обсъждане "- Ти знаеш ли, че еди коя си не може да има дете. Това е сигурно защото..." И следват цял куп измислици, фантазии, злоба и някаква неоправдана надменност от тяхна страна.  

Проблемът е в липсата на тактичност в околните. Достатъчно проблеми си имам аз за да отбивам допълнително клюки и тъпи неуместни въпроси! Последният бисер, който аз чух беше:

" - Айде, какво чакаш, все едно не знаете как се правят. "  

До Лали - Дай Боже, Лали, да стана някой ден майка, всичко ще дам за детето, всичко...

Ние сме заедно от седем години-за дете опитваме от 5-в началото не казах на никого,забременях веднага 2000година-но направих аборт в 3тия месец,наложи се баща ми да ме закара до болницата и тогава -той разбра за проблема-не бях казала дори на майка,че съм бременна.Нашите приятели си мислеха,че искаме да си живеем и не искаме дете.После /след преживяното,не можах да се съвзема и се пазехме повече от 2 години/,но тогава не предполагах,че ще имам проблем -да забременея.Разбира се и майка ми вече знаеше,казах и на брат ми,2те ми братовчедки са с малки деца,но и те знаят.Идваха и в болницата,нямаше къде да се скрия.След 1година секс без предпазни средства пак забременях-и пак аборт в 3тия месец.Разбраха и 2те ми приятелки от детството-те са с големи вече деца.Ами това е-сега вече всички знаят и колежки,защото знаеха,че съм бременна и е нормално да попитат-какво стана?
Вече не ми пука кой ще знае и кой-не,а пък колежките ми надрънкаха такива глупости,че не е за разправяне тук.

При мен знаят много малко хора,не защото ме е страх какво ще кажат другите хора,а просто защото това е наш личен проблем и не съм сметнала за уместно да разбират.От опит - напатих си от така наречените доброжелателни приятелки,които знаеха за проблема и даваха глупави"съвети",които ме изнервяха още повече.Така че сега съм по-предпазлива,не искам никой да ме съжелява,да ме успокоява с неуместни думи.Живея моя живот,не живота на другите!

Напълно съм съгласна с gesiges и аз мисля по същия начин. Колкото по - малко хора знаят, толкова по-добре.

Подкрепям мнението ви, че колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре за нашите преживявания.
Ние в началото се въздържахме от бебе по ред причини - учене, кандидатстване за работа, жилище. Тогава и да са ме питали, не съм обръщала внимание, защото не смятах че имаме проблем.
Когато решихме, живеех с мисълта че ще споделя още на следващия месец че чудото е станало...
Наивност.
Решението бе взето през лятото на 2002.

И това да се изолираме от хората не е добре и аз направих точно така,но те ме накараха да постъпя по този начин.Не знам,дали само около мен  има толкова нетактични хора или манталитета ни да се пъхаме в чуждите работи,ама накрая ми писна и всичките ги изтрих от живота си.Ако не знаят ще правят подмятания с цел да получат информация,която ще обсъждат в свободното си време,а тези,които знаеха да бяха попрочели нещо преди да дават умни съвети.Предпочитам да пиша във форумите със хора преживели това,защото се разбираме.

Аз пък си имам принцип - споделям с всички добри хора, с тези, които знам, че ми мислят доброто. Не споделям само с тези, за които знам че не ме обичат. А иначе, защо да не споделям, трябва ли да се чувствам виновна за това, което ми се случва. Не се съм направила нищо лошо, че да се срамувам.

Аз съм явно едва втората след Веси, която е на по-различно мнение! Аз пък много искам да ме попитат и моите, и родителите на съпруга ми "какво става". Те обаче, от деликатни по-деликатни, нищо не питат, а аз как да отида да им кажа: много искаме, ама засега не става, правим всичко възможно и т.н. ... Много ми се иска да им кажа! Покрай лапароскопията все пак завъдихме такъв разговор с нашите, и те се държаха много мило, което е повече от естествено - интересуват се как съм, не ни дават зор а ни вдъхват надежда. Исках много покрай лапарото да обясним и на неговите родители как стои въпроса към момента, обаче Мъжо ги отрязал, че "съм си правила някакви женски изследвания, всичко било наред, обаче не искал да се коментира" което на мен ми се стори малко неадекватна реакция, ама нали са си негови родители, да си действа в крайна сметка както прецени. За свекървата специално подозирам, че може да не реагира на проблема по най-цивилизования начин, но си мисля че е по-добре да сме изяснили случая, вместо тайничко да си мислят "какво ли става с тия нашите..". Иначе съм споделила с всички други близки - естествено с приятелите ми, всички реагират много добре. Пък нали имам цивилизовани приятели, не очаквам някой да е нецивилизовано по тая тема. Единствено проблемът е, че хората не са подготвени как да реагират. Някои ме изслушват с разбиране и периодично питат как сме, как вървят изследванията и тн. Други - двете ми приятелки с деца - малко ме подразниха с реакция "ама стига си го мислила, божа работа, ще стане, ще видиш и тн", обаче гледам да не им се сърдя, като гледам колко неподготвено е обществото с "етикета на безплодието". Вината си е малко и наша, щото се крием... Обясних на тези приятелки, че то ако беше проблем притеснетието, да беше станало първите 3-6 месеца, дето не съм се притеснявала, и трябва да се направят изследвания и т.н. и сега и те се държат много мило и адекватно, питат как вървят нещата. Едната ми приятелка е с бебе, тя сигурно се опитва да не ме поставя в неудобни ситуации, понякога не успява съвсем, ама сме си много близки и не е проблем за мен. Интересно, че останалите приятели - жени без деца към момента или мъже със или без, реагират много адекватно, като проявяват разбиране и гледат да не дават неадекватни съвети. Преди няколко месеца изпитах голямо желание да споделя с Шефа, който реагира много мило и с разбиране на излизанията от работата и натоварването тук. Е, изслушах и една две историйки на едни жени, дето много се притеснявали, ама като си осиновили дете, после забременели. Него не го ограмотявах за "етикета на безплодието", обаче ми е много мило че ме разбира, осигурява ми нужния комфорт в работата и не ме забравя въпреки проблемите ми при премиите
На въпроса от по-далечни приятели, колеги, познати "Какво става, хайде детенце да си имате вече" отговарям просто с "Работим усилено, засега няма резултат" и се усмихвам. Да ви кажа, не се дразня от този въпрос, аз самата го задавам на семейни приятели. Приемам такъв въпрос като загриженост и положително отношение.

В тежките мигове на борбата с инферлитета смятам че подкрепата от околните е добре дошла и аз се радвам, че я имам!

Обаче истински ме разбирате само вие тук - наистина който не е минал по тоя път, колкото да е добронамерен, не може да го разбере, и затова много се радвам, че ви има!

Поздрави на всички

Откакто споделих на една позната с две деца за проблема си,тя спря да ме търси,не е ли гадно.

Откакто споделих на една позната с две деца за проблема си,тя спря да ме търси,не е ли гадно.

За какво ти е тая приятелка, питам        

Цитат на: gesiges

Откакто споделих на една позната с две деца за проблема си,тя спря да ме търси,не е ли гадно.

За какво ти е тая приятелка, питам        

Не ми трябва разбира се,явно задоволих любопитството и и сега има материал за обсъждане.

Откакто споделих на една позната с две деца за проблема си,тя спря да ме търси,не е ли гадно.

Не съжалявай.Отдавна не споделям с никого.Колкото пъти съм споделила толкова  пъти съм съжалявала.Обикновено дават и ъкъли,чоплят в душата ти, и ти става още по болно.Но...... нали сега си имаме зачатие.Споделяй на воля.
                                                         

Да така е-всички ние от сайта споделяме и разбираме болката на другите и по този начин се утешаваме малко.Благодаря на всички!

Мислих си още по въпроса.. Хората около нас наистина не са подготвени как да реагират в такива случаи, може би трябва да им помогнем.. И аз както писах по-горе подробно имах малко проблеми с реакциите на близки приятелки, но сега всичко е наред!
То пък да мълчиш "като пукал " също не е в добрия тон според мен - това да не е някаква забранена тема...

Поздрави

Изобщо не е най-добрия вариант да си мълчиш като пукал, освен това така пропускаш освен излишните коментари и добрите съвети. Когато човек е уязвим, той  тълкува и поведението на околните като заплашително. НЕ ВСИЧКИ хора са гадняри и съвсем не всички ни мислят злото... Не казвам да споделяте с микрофон в ръка емоциите си, напротив, но в никакъв случай не допускайте това да ви стане болната тема. Защото в един момент и "ЗДРВЕЙ, КАК СИ ", може да се изтълкува като "ето, този въпрос пак клони към моя проблем"...Човек сам допуска какво да го нарани и какво да го утеши. Аз съм си решила проблеми от този род, като се присмивам на такива дребни душици, които биха ме игнорирали, затуй че нямам бебче...Толкова са глупави и жалки, че не заслужават даже да ги коментирам! Те ме ядосват, но не ме нараняват а и твърде често ме разсмиват....
 
 Казала съм на всичките си приятелки /3-4ч./ , на майка ми и на сестра ми, но яко срещна друг човек, който е над нещата и добър по душа, с удоволствие ще споделя...

колкото до бабите на село- е няма как да искаме да раберат що са туй хормонални проблеми и спермограми, искаме твърде много от тях!
                                                                  Успех на всички![/i]

На всеки който ме попита защо аджиба нямаме деца след толкова години брак, заявявам директно че не мога да забременея, и май се надявам, че човека ще се почувства кофти от въпроса си.
Да ама не!
Само донякъде съжалявам, че споделих с майка си. Тя приема факта по-зле и от мен
Ама явно колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

Лид, ти мислиш ли, че майка ти не е усещала преди да и споделиш.
Тя е знаела, това е майчиното сърце.
Може би след разговора ви просто дава външен израз на мъката си.

Лид, ти мислиш ли, че майка ти не е усещала преди да и споделиш.
Тя е знаела, това е майчиното сърце.
Може би след разговора ви просто дава външен израз на мъката си.

Права си Lali, знаеше още преди да и кажа, и я боли, знаейки че не може да ми помогне, колкото и да иска  

От 5 години опитваме да си имаме бебе. След дълго лутане и куп изследвания се установи проблем при моя мъж. Споделила съм за проблема само с една моя приятелка и то без подробности.
Мисля, че така е най-добре. Не искам да занимавам приятелите ми и те да ме съжаляват. Почти всички от тях имат деца и са много щастливи от това. Не желя да  ми дават ценни наставления, така или иначе те не могат да ни помогнат.