Олелеее, Ерикааа!! Това , което тази "приятелка" ти е казала, е за нея, а не за теб! Чуваш ли, хич да не им се връзваш. Няма и капка истина в това, което ти е казала и никакъв празник няма да изкарваш в рев. КАкво значи такива които стават за майки и такива, които не стават? Циганката от магистралата ли става повече за майка от теб? Абе я моля ти се!
Лелее, ама МНОГО СЕ ЯДОСАХ!

Много лоши хора има под слънцето. Чак се чудя в лошотия ли са расли или просто така си се раждат.

Тенденциозно е явно `приятелките` да ги виждаш в такава лошо светлина, а уж до вчера са били тактични...Отделен е факта, че обкръжаващите смятат, че да  не си станала майка след 25 годишна възраст е порок.

мила, необърщай внимание на такива хора!!!!!Тази пача не ти е приятелка!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Ако беше такава ,никога нямаше да те нарани така.Заради такива хора не си заслужава да рониш сълзи и да се ядосваш!!!!!!!!!!Целувки мила!!

Е,здравейте и от мен.През лятото на 2001г.решихме че искаме бебе и спряхме да се пазим за моя радост забременях още първият месец,но радостта ми се оказа кратка.Беше извънматочна и тогава моите родители и сестрите ми разбраха че искаме бебе.Трябваше да се пазиме 6 месеца,после сватба и така до януари 2003г когато решихме да започнем отново с опитите.Три години не ставаше минахме през изследвания,спермограми,още една лапароскопия която показа че лявата ми тръба е запушена,а дясната е проходима но в нея беше извънматочната и лекарите не даваха голям шанс въпреки че успяха да я запазят и слава Богу,защото както се оказа по-късно с лявата сега щях да съм без тръби.И минала през всичко това миналият месец видях двете чертички нямаше по-щастлив човек от мен.НО щастието ми не трая дълго....направих спонтанен аборт.Бях отчаяна и съкрушена и тъй като всичките ми приятели и роднини знаят за моя проблем получих подкрепа и любов от всякъде.Всичките ми приятелки имат бебета под годинка и сестра ми също те се чувстваха някак си виновни за това че те имат бебета,а аз не.Но това което не очаквах беше реакцията на моя "приятелка"вече мога да я сложа в кавички  ние дори сме нейни кумове.Та тя каза 4е така ми се падало като не съм се пазела и съм ходила на токове,с дънки и куп такива глупости.Стаписа ме нейната непросветеност по въпроса и след това разбрах че всъщност често съм била нейна тема за разговор в свободното и време.Може би трябваше да спомена че тя забременя докато се пазеха с мъжа и,случайно и реши да го остави.
Така че аз също мисля че трябва да споделяме проблемите си,но с хора които могат да ни разберат,както ние тук в този форум защото сме обединени в една и съща битка.А не със хора които само гледат как да пръкнат по-дълбоко в нашата рана и да сипят повече сол.
Благодаря ви че ви има.
Прегръщам ви.

Така че аз също мисля че трябва да споделяме проблемите си,но с хора които могат да ни разберат,както ние тук в този форум защото сме обединени в една и съща битка.

Мила, ако можехме да знаем кой как ще ни разбере и каква световна глупост ще изцепи ... ама ей на нямаме кристална топка. Тук във форума разбрах, че това е непредвидимо - щом може майка да се обърне към дъщеря с неподходяща дума, да не кажа зашеметяващо грозна дума, какво остава за другите. Понякога подкрепа получаваш от хора, от които най-малко си я очаквал, а хора, на които разчиташ оцапват неистово положението.
Колко е хубаво да си безгранично тъп и прост.... Ама ние сме от другия тип  

Здравейте момичета.Аз много много несподелям с приятели или познати.Те със сигурност знаят ,защото имаме 11 години брак,(първите 5 години се пазехме,въпреки това 2 пъти забременях но за жалост спонтанен аборт)  бебе няма.Тази тема ми е много болезнена!!!!!
Някои знаят и въпреки това постоянно когато се видим питат ....хайде какво чакате още????време е ................,съседи също..........!
На мен всичко това ми идва много болезнено!Всеки път се затварям в себе си ,даже вече не ми се събира с познати.
Но най гадно ми стана заради шефката ми.Наложи се да кажа за проблема ми и че се налага често да отсъствам от работа за да посещавам спец.клиника по стерилитет в София.Помолих я да несподеля с никой че не ми е приятно да знаят всички.
Преди инсе се наложи почестичко да ходя заради таймиране .Тя първо каза че няма проблеми и после почна да ми се цупи.Когато се върнах от инсе колегите ме питаха как беше времето в София и за какво ходя толкова често.Много се ядосах че се е коментирало моето отсъствие на работа и само тя знае че съм в София.Много ме съмнява дали не се е коментирало и друго .......................!На другия ден  неин приятел попита половинката ми ...Как вървят нештата в София????дано скоро да има бебе.......................................................
На моята половинка му стана много болно ,та как може тя да разправя на всички за нашата мъка и болка.Тя е доста особенна.Винаги казва че няма да се жени и не иска да има деца!!!!!!!НЕРАЗБИРАМ как едни могат и неискат ,а други дават мило и драго за рожба и немогат.!.........
     

Момичета, и аз да се включа по темата....

С моето мило правим опити за забременяване вече 2 години... След изследвания дотук сме установили мъжки фактор + евентуално и женски, това ще се потвърди/отрече след цветна снимка, която съм планирала за май месец (пусти финанси....   )

Колкото до споделянето... На нашите им казах веднага, че имаме проблеми, защото съм свикнала всичко да си споделям с тях, те може би са най-добрите ми приятели. За мен не е страшно, защото и семейството на сестра ми също са с мъжки фактор, и те доста дълго се бореха, но сега имам най-прекрасния племенник  

Колкото до хората около мен - споделих с най-близките си приятелки, защото имам нужда от тяхната морална подкрепа в битката...

А за колегите - изобщо не се притеснявам - стана на въпрос за тези неща когато се повдигна въпроса за демографската криза в България, и тъй като точно в този момент ми беше много болно, директно си казах, че сме "проблемно забременяващи"... От там нататък никой нищо не е питал, не е повдигал въпроса пред мен...

Даже да ви кажа, в един форум където съм модератор провеждам "образователни курсове" сред младежта (става дума за студентски такъв), и съм им дала линкове на сайта да четат и да се просвещават....

Та с две думи - ако сте обкръжени от млади хора, които няма предразсъдъци - казвайте си момичета, не можете да си представите колко по-добре ще се чувствате.... Защото криенето и премълчаването, все едно става дума за кой знае каква "мръсна тайна" изключително зле ни се отразява на психиката, ставаме нервни и агресивни (поне за мен е така)...

И, най-важното - не спирайте да се борите  

Ами и аз да кажа.
Мъките ни са вече от девет години.
Дълго време това беше тема табу - никой освен родителите ни не трябваше да знае. Първо казвах, че ни е рано. После, очевидно не беше рано и затова им затварях устите като кажех просто, че нещата не стават винаги тогава, когато си ги планирал. Миналата година, когато решихме отново да се заемем сериозно/и слава богу най-после попаднахме на ЛЕКАРИ/ започнахме да споделяме с когото сварим. Някак си бяхме решили, че непременно ще стане! Ами ИКСИ правехме -не може да не стане! Нищо, че знаехме за процента успеваемост. Нищо, че си знаех, че съм кърък! След толкова години - това беше краят! Изразходвах огромно количество енергия да обяснявам какво точно правим, защо го правим и пак да виждам стъклен поглед пред себе си! Но нищо, това нямаше значение, защото най-накрая щяхме да им натрием носовете с най-слакото създание!
Е да, но не беше краят!!! Все едно някой много близък беше умрял! Шок, мъка и безсилие! И на това отгоре - обяснения на същите тези стъклени погледи! Най-силно болеше, обаче, от реакцията на родителите ми! Нито дума не ми казаха за успокоение - те трябваше да бъдат успокоявани, защото видиш ли хората разкарвали количките пък "нашите нищо не направиха"! Свекървата пък през два сопола ми пожела другия път да съм имала късмет! Като че ли не се подлагам на всичко това заради проблема на сина й! Като че ли успеха няма да е общ!
Затова мили момичета решихме - тази година сме гроб! Това си е наш проблем и след като никой освен вас не може да го разбере - няма право на информация!

Който и да ме пита - не крия! Това е положението, ама се дразня от съветите, рецептите, билките и билкарите /щото съм си тома-неверни/!  Тая, тва пила, оная друго! Аман !!!
Всеки си има ахилесова пета, е мойта е тая.
Кураж и качествен секс!

Който и да ме пита - не крия! Това е положението, ама се дразня от съветите, рецептите, билките и билкарите /щото съм си тома-неверни/!  Тая, тва пила, оная друго! Аман !!!
Всеки си има ахилесова пета, е мойта е тая.
Кураж и качествен секс!

И аз съм така; и за съветите - също, то да даваш съвети е хубаво нещо, но само ако са компетентни, а повечето от хората, които ни съветват за такива дивотии и представа си нямат за какво иде реч.  Една моя приятелка, която много си обичам, неотдавна ми предложи да ме заведе при някаква жена, която помагала на бездетни двойки, давала им нещо си - топчета хляб, които ядяли в определни дни, някаква такава шантава история беше. Помогнала на братовчедка и да забременее след 6годишен стерилитет, е верно, момичето е бременно в момента, но не вярвам да е от тестените "сачми".  Голям смях падна.  Мен по-скоро такива истории ме забавляват, хората идея си нямат колко глупаво звучат такива шмекерии, когато предлагат са съвсем добронамерени, изхождайки от искреното си желание да ни помогнат:).  Този случай ми напомни историйката, която малък зайко е споделила в своя дневник, много се трогнах тогава

rally_g  миличка успя рано рано да ме разсмееш с тия тестените сачми!
Много хубаво си го написала.Съгласна съм с тебе!Аз лично правя опити при специалисти и се моля на господ да стане чудо ,но не и сачми!!!ха ха      

Здравейте!Аз и моят приятел правиме опити от 2 години,но все още нищо.Накои от приятелите ни знаят и не задават въпроси, но разбира се има и такива при които тактичността липсва и те не спират да питам "Ама защо още няма бебе".При този въпрос направо ме хващат лудите,но нали знаете, че който не е преживял такова нещо не знае какво е .Затова си замълчавам и гледам да не обръщам повече внимание, но ако кажа че не обръщам внимание на това ще излъжа.Благодаря ви че ви има.Вдъхвате ми кураж да продължа да гледам позитивно на всичко което се случва.