0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #680 -: Октомври 19, 2012, 15:24:42 pm »
Jbrul, това е и нашия навик за приспиване посред нощите. Размрънка се, стана, пийне малко вода и пак заспива. Кога се събуди 2 пъти, кога 1 път, ама се буди. Мнооого рядко да ми се размине. При нас са дори 2-3 глътки, ама на - мама требва стане  :lol: Чудя се дали да не го оставя някой път да помрънка малко и да видя дали ще заспи.
Пробвала съм да го погаля и да заспи, ми бута ми ръката. Другите бебчета търсят мама, пък моя бяга  :lol: :(


*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #681 -: Октомври 19, 2012, 15:41:58 pm »
 ivanita , моя се натиска при мама, ама и мама не е "по-голяма" от водата се оказа.  :lol: Като се размрънка нощем, първо опитвам с гушкане, милване и каквото там може без водата, ама нъц. Той вече и бърбори и като не давам шишето си казва, че "ика, ика" и настоява и не мирясва докато не го дам. Дето викаш ти - 2,3 глътки може да е, но докато не ги изпие - няма спирка.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #682 -: Октомври 19, 2012, 16:32:30 pm »
О,мила ми Jbrul така се успокоих,че за това пиене на вода пиша за втори път и първия никой не ми отговори :lol:.И ето мина се не мина аз пак питам де :D.За водата сме на едно дередже и аз локам постоянно.
И аз съм си мислила,че по скоро е навик защото от как не цока залъгалка пиенето зачестя.А това със разсънването и ни сме така той си заспива,ами аз 8O.
С толкова количество вода как ще се маха нощният памперс като му дойде времето не знам,но това е една друга тема която за мен много мъглива и мисляч,е няма да мога да се справя,но това ще го мисля като му дойде времето.
Та как ще се откаже този навик,приемем идеи :D
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #683 -: Октомври 19, 2012, 17:03:26 pm »
бина , аз не съм фен на "отказването от навици" при децата и особено при бебета. Моят опит поне е, че когато си реши - сам се отказва от нещо. Определено не смятам да правя опити да му спирам водата нощем, по-скоро опитвам да редуцирам употребата й и дотам. Ако прилича на мен - едва ли някога ще спре да пие вода нощем, нито пък намирам за нужно да спира.
Как ще махам памперси някога си - също ми е последна грижа, не гоня срок, когато му дойде време и това ще стане по един, или друг начин. Не сравнявам лично аз с други деца на същата възраст и не се стремя да не е "по-назад". Неговите връстници вече от 6-7 месеца майките ги слагат на гърне за акането, Дани дори не е виждал гърне засега, понеже лично за мен - това е безсмислено "упражнение" на този етап. Имам си достатъчно работа, че да си създавам и още, без от това да произтича конкретна полза. Не познавам здрави деца, които да не са махнали памперсите по някое време, та не виждам и смисъл да се тревожа по темата отсега.  :D
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    Eille

  • *
  • 916
  • Понякога мечтите се сбъдват двойно!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #684 -: Октомври 19, 2012, 22:50:42 pm »
Бина, наше близко детенце се разболя от инсулинозависим диабет, като един от симптомите беше точно голямото количество вода, което детето изпиваше, съответно често уринираше. За жалост родителите разбраха за диабета чак при изпадането на детето в кетоацидозна кома.
Криси през деня пак ли толкова вода пие или само вечер се налива. Чесно казано близо литър за толкова малко дете ми се струва много голямо количество.


*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #685 -: Октомври 19, 2012, 22:55:25 pm »
Бина, наше близко детенце се разболя от инсулинозависим диабет, като един от симптомите беше точно голямото количество вода, което детето изпиваше, съответно често уринираше. За жалост родителите разбраха за диабета чак при изпадането на детето в кетоацидозна кома.
Криси през деня пак ли толкова вода пие или само вечер се налива. Чесно казано близо литър за толкова малко дете ми се струва много голямо количество.
Пък и по-добре излишно изследване, от колкото чудене.
*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #686 -: Октомври 19, 2012, 23:46:04 pm »
От прочетеното по горе направо все едно някой ме заля с вряла вода.Ако някой е наясно с другите симптоми на диабет при деца ще съм благодарна да сподели,че до понеделник когато ще работи лабораторията може да се поболея аз.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #687 -: Октомври 19, 2012, 23:52:20 pm »
От прочетеното по горе направо все едно някой ме заля с вряла вода.Ако някой е наясно с другите симптоми на диабет при деца ще съм благодарна да сподели,че до понеделник когато ще работи лабораторията може да се поболея аз.

Един приятел имаше симптоми като повръщане и отпадналост поне 2 седмици, но дали е така с всички не знам, той беше на 16г. тогава.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #688 -: Октомври 20, 2012, 00:54:03 am »
На мен ми се струва, че твърде лековато и неподготвено /въпреки, че е добронамерено/ се заговори за една доста сериозна диагноза. "Пиенето на много вода" само по себе си нищо не значи, това първо. Второ - дайте да уточним кое е "много" и според кого е много. Трето - пиенето на каквото и да било при децата, дали  е пиене в следствие на жажда /че да го приемем за потенциален симптом/, или е пиене по инерция поради някаква друга /не физиологично обусловена причина/ - също е от голямо значение. Да не забравяме също така, че все пак децата са следени от педиатри, пускат им се стандартни изследвания, диабетът не е някаква екзотична болест, че лекарят следящ децата да не се усъмни и да назначи съответните допълнителни изследвания при основание за това.
Има и деца които са изключително кърмени, които дори след захранване не поемат никаква друга течност освен кърма до 2-3 годишни понякога. Те искат да сучат по безброй пъти на ден, не може да се установи колко изпиват, защо искат да сучат - дали за "успокояване", или от жажда... Ми те тогава дългокърмещите майки да се поболеят от стрес по въпроса дали детето им има диабет. ;)

Ако майката има сериозни съмнения за проблем - да естествено, няма да навреди те да бъдат потвърдени, или отхвърлени със съответно изследване. Но майките /в т.ч. и аз/ ежеминутно имаме толкова страхове и съмнения за нещо свързано с децата, че хукнем ли по лаборатории заради тях - все там ще си седим.  :lol: Изследвания - да, винаги, но все пак с някакво реално основание, а не просто "защото мама си помислила...".

П.П. Бебетата с диабет имат ясно изразени други проблеми, очевидни за всеки педиатър. Та хич няма някой да ви чака да се оплачете колко вода пие детето ви. Ако такъв проблем има - лекарят ви ще го заподозре доста преди вас. Друго важно е, че като кажем диабет - това е доста общо понятие. Има типове и подтипове на същия, материята не е лаишка.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #689 -: Октомври 20, 2012, 08:26:59 am »
благодаря за бързите отговори ! С бебо продължаваме по старата процедура а другите да си гледат работата  :DЖелая Ви лек и споен ден
*

    silvanchence

  • *****
  • 1971
  • Най-стимулиращият дар – надеждата.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #690 -: Октомври 20, 2012, 08:37:18 am »
Искам да споделя пак за нашето неядящо дете, защото вече се притеснявам, че нищо полезно не приема.А и може някой от пишещите тук да е минал през такъв период, и да ме успокои, че може да отмине.

До към девети месец си хапваше стабилно и много му се радвах, хапваше си по 150-180 на обяд, следобед 150-160, и обратното, пиеше по 180 мляко.Почнаха зъбките, има вече шест, и оттогава е много капризен.Само десерти яде с удоволствие, и пет часа да не е ял, трудно хапва соленко.Режима ни е

6.        - 150 ам
10.      - 120 попара с ам,сухар и бисквитки/плодова каша/кисело мляко с бисквити, кус кус не.   
14.      - 100-120 основно
18.00   - 100-120 от основно и 100 десерт
22.-23. -  150-160 ам

И това е в добрите дни, в останалите и толкова не иска, ако два дни яде, десет не яде.
В началото го отдавах на зъбките, на жегите, но дори и в периодите на застой, захлаждане, пак не иска, а вече става 3,5 месеца тази бебешка стачка.
Пробвала съм да давам пюрета, домашно приготвено, от детска кухня, само десерти и сладки неща хапва с желание, но пък ми се иска и нещо соленко повече да яде.

Приемам всякакви съвети, едно момиче ми каза да махна маслото, ще пробвам.Ако сте имали такъв проблем, посъветвайте ме, кажете как да се справим.
[/url[url=http://bg-mamma.com]


Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен
09.04.2009 г.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #691 -: Октомври 20, 2012, 08:47:45 am »
Jbrul ние(поне аз)не сме лекари. Не даваме диагнози, а съвет за изследване. Педиатрите често са натоварени, немарливи или не знаят за тези симптоми. Пиенето на вода го дават по 30мл на кг- тегло, 3 пъти повече е много. Нека се говори с педиатъра, изследва и ако няма проблеми да се пие. Много вода може да се пие при ядене на сол, но другия бонбон не пие толкова значи не е това.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #692 -: Октомври 20, 2012, 09:02:24 am »
kivity, благодарение на твоя въпрос и аз си сверих практиката с другите майки.
Имам син на пет месеца и още от болницата го задърпаха "лекичко". Педиатърката пък от втория месец на всяка консултация (докато се усетя и дърпа като невидяла). Миналият месец след консултацията вечерта имаше кръв и две седмици му правих компреси с реванол.
Много се ядосах.
Да не говорим, че пръстите и бяха изпоцапани с някакво мастило ли, химикал ли...
Да, чела съм мнения на д-р Бърди, но понякога тук просто не ти дават шанс...
Аз по инерция си мисля (от опита с дъщеря ми), че сваля памперса, за да види дали детето не е подсечено и докато се усетя, вече го задърпала. Даже предния път ми каза, че почти сме готови ( с какво, нямам си идея).

На следващата консултация още от вратата трябва да й кажа да не го пипа, иначе ...пак ще ми изпревари тази наша педиатърка...
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #693 -: Октомври 20, 2012, 13:43:15 pm »
Jbrul ние(поне аз)не сме лекари. Не даваме диагнози, а съвет за изследване. Педиатрите често са натоварени, немарливи или не знаят за тези симптоми. Пиенето на вода го дават по 30мл на кг- тегло, 3 пъти повече е много. Нека се говори с педиатъра, изследва и ако няма проблеми да се пие. Много вода може да се пие при ядене на сол, но другия бонбон не пие толкова значи не е това.

Така е, не сме лекари /и аз не съм/, точно затова обърнах внимание, че не е много редно "да наливаме масло в огъня" с половинчата информация и нещо подочуто оттук-оттам, без да сме наясно съвсем за какво говорим. Не казвам и аз, да не се правят изследвания, ако майката има съмнения, или педиатърът, или и двамата.
Но в ситуацията на Бина, която и без това се шашка с какво точно й бяхме полезни? "О да, много вода пие наистина, да това е симптом на диабет" и нея я "залива вряла вода". Ами да ти кажа, поне някой да цъкне в търсачката и да прочете най-общо какви са симптомите на диабет тип 1, след като е чел внимателно и поста на Бина.

Ето какво излиза, ако направим това:
При детето може да става дума само за инсулинозависимост, т.е. за диабет от първи тип. При тази форма на болестта клетките на задстомашната жлеза произвеждат много малко количество инсулин и организмът не се справя с разграждането на захарта.
Много често тази форма на заболяване е наследствена. Диабетът от първи тип изисква постоянно попълване на организма с инсулин отвън, т.е. с помощта на инжекции.
Постоянната жажда, особено през нощта е един от първите признаци на диабета при децата. Затова трябва да наблюдавате дали детето уринира често и по-малко. При децата, страдащи от диабет, често се наблюдава повишен апетит, а пристрастията към храната се променят. При това “вълчият” апетит е съпроводен от намаляване на теглото.
Съществуват и други прояви: сухи лигавици на устната кухина и носа, кожно раздразнение на половите органи.


Сега да сравним "съвпаденията" в случая на Бина. Пие много вода нощем. Същевременно памперсът е препълнен, та чак прелива т.е. не се наблюдава по-малко уриниране. Няма "вълчи" апетит съпроводен със загуба на тегло, а това последното би го забелязал и най-калпавият и немарлив педиатър си мисля, особено при близнаци, които преглежда заедно. Някак си - би се набило на очи поне това, ако не друго. Не съм чела Бина да се оплаква, че детето има някой и от другите посочени симптоми, нито, че имат диабетици в семейството.
Няма "едносимптомни" болести все пак, особено пък при инсулинозависим диабет  - всичко друго да е наред и само повече пиене на вода да се наблюдава - много съмнително.

Та мисълта ми в случая не е, че някоя от нас може да поставя и отхвърля диагнози пред монитора. А, че когато някоя от нас се тревожи за нещо свързано с детето си, ако ще казваме нещо - поне е добре да потърсим някаква по-обективна информация по въпроса, да сравним едно - друго, че тогава. Не е критика към никого това, просто споделям мнение, с което разбира се никой не е длъжен да бъде съгласен. А мнението ми е такова, защото не сме си полезни една на друга с това "взаимно да си бутаме фитилите" по някакъв проблем, както разбира се и да казваме на някого "споко бе, няма никакъв проблем" без да стъпваме върху обективни факти.

НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #694 -: Октомври 20, 2012, 14:28:55 pm »
Благодарна съм на Всички за отделеното време.
 
Та така да се отчета и аз като Jbrul седнах малко да почета и то точно това което копира,и другото което съвпада е  кожно раздразнение на половите органи,а то детенце му излизат едни пъпчици или по точно зачернявания по тестисите и на с гъвките на крачетата при консултация с педиарърката изписа едно кремче Тридерм като намажа няколко дни изчезват и периодично се появяват пак,педи.каза,че е от памперса не можела да диша кожата.така в крайна сметка заведох детенце в лабораторията,сега излязоха резултатите който са:
Глюкоза   4.40 mmol/l 4.11 - 5.89
И ако няма значение дали са за дете или възрастен мисля са добре
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #695 -: Октомври 20, 2012, 14:45:39 pm »
За нормални стойности на кръвна захар на гладно се приемат тези под границата 120 мг% или 6,6 ммол/л. След хранене нивото на кръвна захар се покачва. Тогава стойностите варират до 140 мг% или 7,7 ммол/л.

Не считам, че имаш основания за тревога при такива стойности. Говори и с педиатъра си естествено. Кожни раздразнения при деца носещи памперс са повече логични, отколкото някакво изключение. А и зависи от типа кожа също така.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #696 -: Октомври 20, 2012, 14:59:00 pm »
Доктор Бърди беше коментирал защо не е много добре малки деца да изпиват големи количества вода и то не беше свързано с диабета, а мисля с електролитите в кръвта. Може би търсачката би помогнала в случая...


*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #697 -: Октомври 20, 2012, 15:31:58 pm »
Да и аз се сетих за електролитния баланс.
Изследването е хубаво нещо - ето сега е спокойна  :)(поне за това).
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #698 -: Октомври 20, 2012, 16:20:51 pm »
Ех, м-и - не е лошо нещо изследването и никога не е било. Д-р Бърди често казва и едно друго нещо на доста майки, та чак нарицателно е станало, а именно: "Оставете децата намира".  ;) Разбира се, всяка майка има право да истерясва и постоянно да търси проблеми там където такива няма, да изследва, да се панира... Границата между внимателен и грижовен родител и между паникьосан такъв - често е твъъъърде тъничка.

Водата и нейното количество. "Нещо за електролитния баланс"... какво е това "нещо"? Поне като захващате дадена тема - бъдете изчерпателни и ползвайте някакви коректни данни. В твой предишен пост чета:
Пиенето на вода го дават по 30мл на кг- тегло, 3 пъти повече е много.


Това е невярна информация, която в случая на Бина - създава неоснователни тревоги за майката. Именно затова обърнах внимание, че като решим да се изказваме за нещо - бива да не е половинчато и "оттук-оттам", защото това води до "обърквации" и започва често едно повтаряне из темите на некоректни данни и твърдения, шашкане на майките и това просто край няма.

Предлагане на вода над 6 месечна възраст:
Всяко дете е индивидуално и не може в тази връзка да се говори за точни цифри, но ориентировъчно въвеждането на вода в менюто на бебето започва заедно със захранването на бебето с твърди храни и дневното количество вода, което е добре детето да изпива до навършване на 1 годинка е около 100мл. на килограм тегло. Над 1 годинка се смята, че на детето са му нужни минимум 1л. течности на денонощие плюс 50мл. за всеки килограм тегло

Децата на Бина са над една годинка, следователно за тях се приема за нормално да поемат литър течност в денонощие + 50 мл. за всеки килограм тегло. Коректно е да отбележа, че в това количество се включват всички течности, не само водата, а и кърма, сокчета, супи и пр. Ако смятаме така - ще вземе да се окаже, че "много пиещото вода дете" на Бина - може и да е под този ориентировъчен прием на течности.  :lol: Ако смятаме по написаното от теб - "30 мл. на килограм" - то всички деца на тази възраст са вероятни диабетици. Отделен въпрос е, защо при добре развиващо се, жизнено и здраво дете трябва да се чудим какво да измислим да не му е наред. Ако Бина нямаше битови неудобства със среднощна смяна на памперси, дрехи, спално бельо, будене, пълнене на шишета и пр. - тя едва ли би решила, че нещо с детето й не е наред поради други "симптоми".
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Час
« Отговор #699 -: Октомври 20, 2012, 16:48:47 pm »
Jbrul не знам от къде си го копирала това за водата, но не може да е вярно. По тая сметка течностите на едно бебе на 1г, което тежи 10кг излиза, че му трябват 1.5л вода, а това са препоръчителни минимални количества за възрастни. Аз това за 30-те мл го четох в един документ на Министерство на земеделието като препоръки за хранене на бебета(ще го потърся). А и по принцип при диети това са препоръчвани количества.
Ще спра да пиша, че го обърнахме в спор  :)
http://fnap.government.bg/index.cgi?aid=12 изгубила съм линка, но тук има една розова книжка до 1г и препоръчителната ВОДА е от 120-240мл за общ обем течности или храна не споря.
« Последна редакция: Октомври 20, 2012, 16:55:14 pm от м-и »