Вечерта се баба им ми се оплака, че цял ден са мрънкали за поредната щуротия - химикал със стърчащи някакви си неща. Тя им отказала да даде два лева са това и не са я оставили на мира.
Вечерта за десерт давам ананас на масата и всички са доволни.
Казвам:
- гледай сега, ананас, едни два лева и как всички имаме десерт вечерта. Е, не е като два лева за химикал с антени, но ...
при което единият герой казва:
- тц, тц, бабо Райне, лоши обноски, лоши обноски.
- Какво каза, мамо? Какво имаш предвид?
- Ами лоши обноски! Не може да се разказват някакви си неща, които са си между нас