Мия косата на Стефан и естествено драмата е голяма, едно крещене рев и викове, "мамо, недей, повече недей" и разни от сорта. След като приключихме и му режа ноктите и му казвам,
- "че ако крещи така, ще дойдат социалните да ги приберат и да им търсят друга майка, защото аз явно не се справям"
и Стефан казва: - ами вие като останете без деца, ще трябва да си правите нови
Снощи, пак "романтично" настроен, завивам го да спи и той:
С: - мамо, вие кога ще раждате трето дете?
Аз: - искаш да имаме бебе ли?, а кой ще му сменя памперсите, ще го храни, а и то плаче нощем, ти ще ми помагаш ли?
С: - само ти ще го оправяш....
Аз:- ще трябва да му даваш динозаврите ти, да си играе с тях
С: - ами ще му ги давам
Аз: - но, като е малко то ще ги гризе, за да си чеше зъбите
С: - тогава няма да му ги давам, Ели да си играе с него
Аз: - а, ти сам ли ще си играеш?
С: - ами... измислих, тогава да си имаме две бебета
Направо ме уреди