При нас и по далеч се стига, наскоро имаше въпрос: "А нашата планета София, нали е синя?" 

А понятията за време при Стефан са толкова объркани, че се стига до реплики от типа: "А ти утре забрави да ми дадеш мед."

Миналата седмица, на Ели и се появиха пъпки като ухапано от комар и 2 дена след това къпейки Стефан, виждам и по него такива и му казвам:
- ох, Стефане и ти имаш пъпки...
той се оглежда и си пипа зърната и ми казва успокоително:
- мамо, аз тия пъпки си ги имам от много години 


Вчера, след като купих от немай къде плюшено куче за рождения ден на приятелка на Ели, тя дойде в кухнята при мен, затвори вратата и с най-сериозния тон каза:
- мамо, на другите деца купуваш винаги хубави подаръци, а на мен само книги 
направо ме разби... и после седна да пише на дядо Коледа да и донесе куче 

Чистим вкъщи.
Константин -Мамо, кога ще измием прозорците?
 -Аааа, тях чак пролетта, като се стопли навън.
След 5 мин.
-Мамо, имам гениална идея как да ги измием сега!
-???
-Включваме климатика на 26 градуса, отваряме прозорците, изчакваме да се стопли и на терасата - и започваме да ги мием...

  Гениална, наистина!
Шапка с "навес" е един много стар бисер на моето момче, което не беше запомнило тогава трудната дума козирка. Интересно е, че тези дни, вече почти 7 годишен, продължава да си я нарича "шапка с навес" или "навесче".

Често, когато вечеряме, със съпруга ми пием и по чаша вино. И след това, когато се приспиваме с Виктор, той не пропуска да отбележи, че съм "кисела".
Тази вечер, обаче, ми даде алтернатива:
- Мамо, тази вечер миришеш на много хубаво сапунче, ама пак мирише и на вино. Пийте някаква бира! 

София говори с баща си по телефона:
Тате, родих си бебе. Казва се Мария и го храня с шишенце.
Баща й пита: Как го роди, София?
Тя отговаря: Еми така - Ъ(като се напъва) 

Отиваме на училище. Аз, съседа, и 4 деца.  Докато шофирам, чувам отзад:
- Хаха, Моника е писала писмо на Дядо Коледа. Искала кукла. Тя е бебе и още вярва. Много си смотана Ма Монико!
-Хм! - Само констатирах аз. Нито ми е чудно, нито вече ми прави впечатление. Дет се вика, преживях го и някак успях този път да запазя мир в душата си и да не се ядосвам.
Та Моника писмо на Дядо Коледа не написа тази година. Но на Бъдни вечер, към 8 вечерта започнаха да я гризат едни съмнения. Ми ако пък съществува и тя не е написала писмо. Ще се мине сега  .
Аз естествено подклаждам огъня. Иска ми се отново да изживее трепета с подаръците и белобрадия старец. За мен все си е малката кукла и не искам да расте тоолкова бързо. Та в последния момент девойката реши да  пише писмо на Дядо Коледа. Сложи мандаринка за дядо Коледа под елхата и морков за Рудолф, за всеки случай каза и заспа. На сутринта, докато разгъваше опакованият подарък констатира. Тати е дядо Коледа а ти си яла моркови, щото тати не обича! Не е Рудолф  .

Преди няколко вечери приспивaм Мaрти, a той ми кaзвa:
- Мaмо обичaй ме с удоволствие.- е те тaковa рaзтaпяне не бях изживявaлa

- ох, Стефане и ти имаш пъпки...
той се оглежда и си пипа зърната и ми казва успокоително:
- мамо, аз тия пъпки си ги имам от много години 

 

Съвсем случайно тези дни забелязвам, че детето има кариес на долно зъбче. Казвам му, обяснявам, че като минат празниците тате ще го заведе на зъболекар да му махне кариеса. Той обаче, като чу каква е работата, поразмисли и днес сутринта идва при мен и ми казва:
 - Мамо, мамо, татко ми изми зъбите и вече нямам Хариес. 

Снощи по тв. върви някаква реклама на боя за коса - някакъв шоколад. Чула ключовата дума шоколаз, Ники започва да филосовства:
- На мен не ми трябва боя за коса нали?
- Не не ти трябва - двамата с баща ѝ в един глас отговаряме
- То шоколад е кафяво, а моята коса си е такава - кафява, шоколадова.
- Да, такава е
- Тя и на мама е шоколадова
- Ами ... да (май така се водеше боята ми  )
Девойката се усеща, че любимият тати е някак пропуснат:
- Тате, а има ли сив шоколад?

На Коледа Константин разбра, че ще става батко. Беше категоричен, че  той САМ ще гледа бебето. Разпитвам го как точно се гледа бебе, и той изрежда:
- сменяш памперси
- даваш храна
- извеждаш на разходка с количката
- къпеш
- приспиваш...
После се позамисля и допълва:
- Аааа, това всичко ще ми отнеме твърде много време, а аз трябва да ходя на детска градина,... значи баба ще го гледа!
- А защо баба ти, а не майка ти?
- Мама ли? Че тя е на работа до 5ч. !!!

Стефан хълца и ме пита - Мамо, защо прекъсвам 

-Мамо, може ли да извадиш "киломера"?
- ????
-Това, дето мери килата, забравих как му викахте...

*****
Отива в банята да си мие ръцете. Вика оттам:
-Мамо, тате, елате...имам проблем...Разглоби ми се "пускачката на водата в мивката"...

Понеже бяха един след друг, питам:
- Ох, как ги измисляш...?
- Ами не знам...сигурно ми е умен мозъка...

-Мамо, може ли да извадиш "киломера"?
- ????
-Това, дето мери килата, забравих как му викахте...

*****
Отива в банята да си мие ръцете. Вика оттам:
-Мамо, тате, елате...имам проблем...Разглоби ми се "пускачката на водата в мивката"...

Понеже бяха един след друг, питам:
- Ох, как ги измисляш...?
- Ами не знам...сигурно ми е умен мозъка...

Уникален е, да го нацелуваш 

- Мамо, хората не трябва да се удрят по главата, знаеш ли?
- Знам. Аз да съм не удряла по главата, та ми го казваш?
- Не беее, чакай да си кажа цялото изречение. Значи не трябва да се удря по главата, защото ще му изпадат чертичките от мозъка. И няма да може да помни и да учи разни неща. Разбра ли?
Тука направо хлъцнах - чертичките. Колкото и да се опитвах да обясня, че явно става дума за гънки, които даже не изпадат, не ми повярва. Ми как и да ми повярва - Дана (момиченце от групата) така е казала.
Някак си в нейното съзнание всичко е чертичка. Помня един лаф от лятото.
- Пък ... (две момченца от градината) пишкат от едни малки чертички такива. А пък на тати чертичката е голяяяяма.
Баща ѝ яко се притесни, че не само го е изловила в тоалетната, ами и е запомнила.

Мия косата на Стефан и естествено драмата е голяма, едно крещене рев и викове, "мамо, недей, повече недей" и разни от сорта. След като приключихме и му режа ноктите и му казвам,
- "че ако крещи така, ще дойдат социалните да ги приберат и да им търсят друга майка, защото аз явно не се справям"
и Стефан казва: - ами вие като останете без деца, ще трябва да си правите нови 

Снощи, пак "романтично" настроен, завивам го да спи и той:
С: - мамо, вие кога ще раждате трето дете? 
Аз: - искаш да имаме бебе ли?, а кой ще му сменя памперсите, ще го храни, а и то плаче нощем, ти ще ми помагаш ли?
С: - само ти ще го оправяш....
Аз:- ще трябва да му даваш динозаврите ти, да си играе с тях
С: - ами ще му ги давам
Аз: - но, като е малко то ще ги гризе, за да си чеше зъбите
С: - тогава няма да му ги давам, Ели да си играе с него
Аз: - а, ти сам ли ще си играеш?
С: - ами... измислих, тогава да си имаме две бебета 
Направо ме уреди 

Железни доводи за всичко :

- Мамо, може ли да си взема един бонбон?
- Не и преди вечеря.
- Виж сега, ако я смуча, наистина ще ми отнеме всичкото време до вечеря. Ама аз ще я схрускам и така ще я изям много бързо.

*****
- Може ли малко шоколад?
- Не е хубаво да се яде шоколад вечер.
- Ами тогава ми дай течен шоколад, той не е истински.

****
Разказвам как ще издълбаем ряпата, ще я напълним с мед, и като пие от сока- ще спре още утре да кашля.
- Но, нали д-р *** каза да не ходя на детска градина до края на седмицата, защо трябва да спра да кашлям още във вторник?

***
- Нали хората сурвакат за здраве?
- Да, така е.
- Тогава защо като сурваках на 1-ви януари сега съм болен?
 

Татееее, като спираш на магазина, пускай "варейнити" мигачи 

Току що се смях от сърце!

Моичкият реши да мине в парка през една огромна дълбока локва с колелото. След като се подхлъзна и падна целият в нея, го питам: "Ти защо мина през локвата? Нали баща ти ти каза да не минаваш оттам?" "Мамо, ама пътят ми минаваше оттам." 

Гери, дупе да ти е яко с две бебета.