Ели: -мамо, знаеш ли защо има два полюса?
Аз: - защо?
Ели: - ами за да може на единия да живеят белите мечки, а на другия пингвините и тюлените 

Елементарно, мамо Как си могла да не се сетиш сама!

Пускаме прахосмукачката, а Константин точно тогава решил, че иска някакво филмче да гледа.
- Е, добре, де...толкова ли нямаше някоя по-тиха прахосмукачка да купите...дори мислите не мога да си чуя сега.

Легнала съм на дивана и гледам телевизия. Идва Велислава.
- Мамииииииии, може ли да спим при тебе тази вечер?
Аз: - Е нали си имате детска стая. Тати ли да спи в нея?
Тя се замисля, и в един момент ме гледа хитро:
- Хич не ме темересува! Той си има майка - да ходи да си спи при нея! Ти си наша майка и трябва нас да гушкаш!

След петминутно оглеждане в огледалото, дъщеря ми с гордост заявява:
- Мамо, аз съм се родила точно такава, каквато съм искала! Точно както си се представях!

-Мамо, какво прави бебето сега?
-Ами сигурно спи...
-Може ли да чуя дали хърка?
Слага си ухото на корема ми. След малко усеща ритниче /вероятно/.
-Мамо, да тръгваме към болницата! Бебето иска да излиза, почука ни отвътре!

Размишления и логика на сина ми (на почти 4 години):
 - Мамо, тази книга е моя, не е твоя! Но аз не мога да я чета сам. Затова ти ми я четеш, но това не я прави твоя. Нали, мамо?

 - Мамо, при положение, че аз съм си загубил Макуин-а, ще трябва да ми купиш нов.

Пак той, но към сестра си:
 - Хайде, довърши си изречението, че да мога и аз да кажа нещо вече!

 - Тате, това си е МОЯТА мама, не е твоята! И ти няма да гушкаш МОЯТА мама!

Питам го онзи ден, кого ще поканим на рождения му ден. И той започва да ми изброява куп деца от неговата група, с довода,  че всеки едва ли не му е приятел. Казвам му, че толкова много деца няма да поканим и да намалим бройката. А той накрая обобщи:
 - Абе ....., който дойде! 
Т.е. ние да си поканим половината група, пък който дойде - дойде.

Моят син всеки ден бълва куп бисери и достойно може да си съперничи със сина на Неда. Но майка му е "патка", че не сяда да ги записва. А те се забравят....

Пристигаме преди малко в Банско, в хотела ни е сменен апартамента.
 Влизаме в банята и София пита: Мамо, къде е голямото корито?(има предвид ваната)

- Тате, това си е МОЯТА мама, не е твоята! И ти няма да гушкаш МОЯТА мама!

сниьо кокиче, същите тези разговори ги водим всяка седмица от месеци насам.

Аз: Баба ти на мен ми е майка. Тя е моята мама, а аз съм й дете.
Марко: Не, не, не! (нацупва устнички, сериозно разстроен и готов да заплаче) Ти нямаш майка.

(Всякакви обяснения за роднински връзки в семейството, включващи майки, много го тревожат. Само аз съм майка, негова майка съм и толкоз.)

Мъжът ми: Марко, и аз обичам мама. Много щеше да е лошо за теб, ако не я обичах, имаш голям късмет.
Марко: Не, тате, не може. Няма да гушиш мама.

Цигу, тук става въпрос за ревност.  Просто синът ми ме ревнува адски много и иска да съм САМО негова.
Никой друг няма право да ме гушка или дори да говори с мен. Той дори се дразни, ако говоря с майка си в негово присъствие. Трябва да говоря само с НЕГО. 

Иначе, с роднинските връзки е наясно, все пак е и по-голям от Марко. 


Ето още един, но малко остарял бисер:
 - А, тате, и ти ли се казваш като мен Борисов? 

София: Мамо, бебе Мария не работи /това е кукла, която пее песнички. Изтощени са батериите/
Аз: Вчера забравихме да купим батерии
София: И аз какво да направя
Аз: Подсети ме да купя
София: Е, все аз ли да те подсещам. И аз забравям 

Водя Стефан на работа с мен, че беше с ангина и пътя ми до офиса, минава през силно пресечен терен в градска среда и Стефан, се спъва на всяка втора крачка (основно, защото витае в облаците) и на второто или третото спъване казва: - Мамо, до твоята работа има много СПЪНАЦИ 

Пътуваме в колата и мъжът ми си пее. Мия се обръща към него и казва: "тати, спри да пееш, моля те, че горкото дете не може да заспи!" Горкото дете е Яворчо

Да оспамя темата с един бисер на мъжа ми...
"Никога не съм вярвал, че ще се радвам толкова много, когато някой се изсере." 
Това по повод на бебо, коликите и облекчението след като се изака.

Много бащи са стигали до подобно прозрение!
И аз се извинявам за спама.

Понасъбрах доста материал в последно време, ама докато се "натуткам" да пиша...забравих половината...

Коко тръгва да излиза на терасата. Баща му го забелязва, че е по чорапи, а навън е мокро.
- Коко, на терасата не се излиза без чехли!
- Ааааа, това ли е закона за терасите?

*******

Паркираме пред блока.
- Мамо, трябва ли да ходим до магазина да купим нещо?
- Не знам...
- Ами помисли де, нали затова си се родила с мозък!!!

*******

При едно от среднощните ми ставания до wc-то, чувам тупуркане пред вратата.
- Коко, защо си станал?
- Ами...защото..., не мога да си позволя да те изпусна от поглед!

*******

Премествам един флумастер, но го оствям без капачка.
- Мамоооо, не си ли чувала поговорката "флумастер, оставен отворен - спира да пише"???

Моят син:
"Да си скъп означава да си голям, да си в голям магазин и да си плюшен"!

Това беше в отговор на мои думи, че той ми е много, много скъп!

Лягаме в събота вечерта. Естествено пак е станали късно, аз вече едва гледам.
Изведнъж Константин подскача в леглото.
- Леле, мамо, забравихме да си измием зъбите!
- Е как забравихте, стояхте половин час в банята с баща ти?
- Ами ние си играхме, къпахме  жабите, и разни други неща...и наистина забравихме зъбите!
Аз наистина нямам сили да стана отново:
- Еми...утре сутринта тогава...
- И как ще спя с неизмити зъби? Това е....НЕЦИВИЛИЗОВАНО!

- А ти знаеш ли какво точно означава цивилизовано?
- Оооо, да, сега ще ти обясня...Значи, ако бях слон, и живеех в Африка, ей така, както си се разхождам и ми се допишка - пишкам си направо там, където съм. Но понеже съм човек и живея в цивилизацията - когато ми се допишка, трябва да ходя в тоалетната. Разбираш ли?

Nedda, много добре възпитано дете си имате 

Аз - Ивана, престани да си даваш пицата на кокошката(преди месец им взехме по едно пиле на дете)
Иван (бързайки да хапне отчупеното парче)  Аз вече не давам на кокошката, аз си я давам на устата.

Еднa съседкa предлaгa нa Мaрти дa му подaри топкaтa нa порaснaлого й внуче. Aз прaвя опити дa отклоня подaръкa, aМaрти ме поглеждa и много сериозно кaзвa:
Мaмо не говори тaкa, ще рaзвaлиш рaботaтa!