Понякога /най-вече докато пътуваме в колата/, играем на една игра /ние си я измислихме/ - "какво ще вечеряме".
Аз казвам напр. - "ще си приготвим за вечеря автобус", а Константин отговаря - "нее, автобуса не се яде, той е за возене".
Ако не сте играли нещо подобно ,пробвайте - раждат се невероятни бисери.
Последните, за които се сещам в момента :
- небето е за синеене...
- вилата е да се ходи там, за да се поливат домати...
- камъните са за спъване...
*******
Снощи играят с баща си на морски шах.
- Тате, виж, направих линия по "дългоналата"
*******
- Коко, струва ми се, че си станал много глезен.
- Дааа, всички ме глезите, и ти, и тате, и баба, и дядо...Трябва да спрете вече да ме глезите...
- А ти знаеш ли какво значи "да те глезят"?
- Ами знам, това означава да ми се карате.