Баба му му се радвала нещо "много те обичам, ти си мойто момче..."
- А-а-а, на мама и тате съм целия. На теб е само мозъка.
- Защо пък мозъка? - чуди се баба му.
- Защото съм много умен, а ти знам, че обичаш умните деца. Питай ме някоя математическа задача сега, да видиш, че съм умен.
И тя започнала "5+5", "3+ 3"..., нещо което знае, че той е запомнил и няма да сбърка, а той давал бързи и верни отговори.
Та така приключило обяснението в любов, с доказателство за "големия мозък".