Не че е смешка, но е добро:
Преди седмица в магазин Била със сина ми (няма пет години все още) загубихме най-новата му книжка за оцветяване. Естествено, натъжи се в началото.
Но после великодушно каза: "Е, дано да я намери някой друг, който ще й се зарадва. И дано да си я оцвети хубаво."
Хареса ми философската посока, в която мисли. Дано да сме полезни и за другите.
Историята обаче има и продължение и щастлив край. Два - три дни по-късно отново отивам там, но сама. Питах за изгубена детска книжка и се оказа, че охраната я е прибрал и чака някой да си я потърси. Вечерта успях истински да зарадвам Малчо.
А днес пак заедно ходихме в Била и синът ми бе много щастлив, че успя да отиде и лично да благодари на баткото за книжката си.
Стеф,
браво на щерката. Много ме впечатли, че ще прибира и сестра си. Само така! Самостоятелност!