Пак аз, но това просто трябва да го запиша някъде. Мрънка отново. И отново за пълни глупости. Дразни ме ужасно с тоя рев за нищо, но за да не викам за глупости и аз, ѝ се смея. И тя с най-жалния и възмутен гласец, ме нарежда:
- Може ли такива работи? Подиграваш се на малко дете - не те е срам!
Е не можах да се стърпя и пак избухнах в смях 

Пак аз, но това просто трябва да го запиша някъде. Мрънка отново. И отново за пълни глупости. Дразни ме ужасно с тоя рев за нищо, но за да не викам за глупости и аз, ѝ се смея. И тя с най-жалния и възмутен гласец, ме нарежда:
- Може ли такива работи? Подиграваш се на малко дете - не те е срам!
Е не можах да се стърпя и пак избухнах в смях 

Най-скорошния и ярък бисер при нас:
Соколов мост=на Орлов мост (мостът се намирал до стадиона на Левски - били са с дядо си наскоро и той му е обяснявал). 

Ивана днес ми обяснява
-Мамо, аз съм той, а момчетата са тя... ( мълчание)... не бе аз съм се объркала.. аз съм тя, а момчетата са той.

Разговор от тази вечер
Андеа: - Мамо, виж луната свети
Аз  - Да, виждам я
Андреа: - Искам я
Аз: ( усмихвам се) тя е много далече и е голяма
Андреа: - Аз ще вземе една много голяма стълба и ще се кача до луната
Аз : - Няма такава стълба, много е далече
Андреа: -Тогава ще се возим двамата с деди Боре в самолета ( инфо - дядо и Боре е пилот)  и той ще ми я вземе.

София си вижда един лак за нокти:
Мамо, преди няколко години беше Коледа и Дядо Коледа ми донесе този лак  /за протокола, говори за миналата Коледа/

Вади 5 лева от портмонето си и пита:
Мамо, НЯКОГА ще ми дадеш ли такава паричка? 

Не е точно смешка, но :
Вчера след като баща ѝ прави колата цял ден, а ние пазарувахме и готвихме, след ставане в 7 часа, тя още има сили да пее някакви нейни съчинения. Едната песен се пееше с „дебел“ глас, леко приведена над микрофона в ръката ѝ. Абе звучеше все едно ми се кара. Обикаляше по „сцената“ и даже слизаше при „публиката“.
Другата песен беше „миличка“ и затова я пееше с тъничко „нали е сладичко“ гласче.  Тук помогнах с 1 рима по нейно желание.
„За любовта на мама и за нейното сърце
тя винаги го разтваря за своето дете“

Елена: Мамо, аз нали септември ще съм в първи клас?
аз: Да.
Елена: И ще се прибирам сама?
аз: Е, чак пък сама, сестра ти е втори клас и не се прибира сама...
Елена: Е, аз и нея ще прибирам, не се притеснявай!
 

Оооо, Мише, ние отдавна си го „делим“. По точно не можем да го разделим 

Мише, ние сме добре. Имаме по един син. А Пешето какво ще я правим с тази влюбена в тати щерка, не знам просто.

Стефи, права е Ели. И кака си ще прибира. Колко му е?!

Не че е смешка, но е добро:
Преди седмица в магазин Била със сина ми (няма пет години все още) загубихме най-новата му книжка за оцветяване. Естествено, натъжи се в началото.
Но после великодушно каза: "Е, дано да я намери някой друг, който ще й се зарадва. И дано да си я оцвети хубаво."
Хареса ми философската посока, в която мисли. Дано да сме полезни и за другите. 

Историята обаче има и продължение и щастлив край. Два - три дни по-късно отново отивам там, но сама. Питах за изгубена детска книжка и се оказа, че охраната я е прибрал и чака някой да си я потърси. Вечерта успях истински да зарадвам Малчо.
А днес пак заедно ходихме в Била и синът ми бе много щастлив, че успя да отиде и лично да благодари на баткото за книжката си.    

Стеф,
браво на щерката. Много ме впечатли, че ще прибира и сестра си. Само така! Самостоятелност!

ох , има не един или два поста , които ми се иска да лайкна:)) синьо кокиче този е един от тях:)

Константин:
- Мамо, ако знаеш какъв странен сън имах...Сънувах, че са измислили храна за мозъка! Ама такава, дето не се яде през устата, а през ушите. Напъхах си и в двете уши и изведнъж се почуствах...ТОЛКОВА УМЕН..., че дори забравих да благодаря на Ади, че ми е дал храната. И направо го попитах - "знаеш ли колко е 100 + безкрайност?"

Лелеее, Неда. Твоят син ме срази за пореден път.

Дано не ми зададе на мен този въпрос.

П.П. Категоричност, благодаря 

Nedda, отдавна съм фен на твоя син. Уникално дете .. Пу пу....
Освен това е адаш на моя племенник.
 

Днес ходим навън и по едно време Андера вика - Искам вятър, аз не съм виждала вятър.  При което аз започвам да обяснявам, че вятърът не се вижда. Тя пита- Ама защо? Аз- Ами защото като духа въздуха, това се нарича вятър.  А тя ми отоговаря- Ама аз искам куклен вятър .

А тя ми отоговаря- Ама аз искам куклен вятър .

 

как може още да не си показала на детето куклен вятър?!

Елена: Е, аз и нея ще прибирам, не се притеснявай!
 

 

питай я дали ще може да минава да забира и Марто, хем да не си губи суичърите...

Ааа, Боби, не обвинявай децата, това не идва от факта, че са двуезични, а от възрастта им. И двата глагола съм ги чувала от моята. Наскоро чух и :
- Ами в градината ни дадиха козунак и аз сичкия си го изядих.
А вече е на 5+

така си е.
на тая възраст Марти казваше - днеска в градината яхме кюфтета.

..........................
 Ама аз искам куклен вятър .

Боби, точно на тази възраст и Николета се сблъска с кукления театър в ДГ. И чула недочула през деня, ми обясняваше, че ще имат куклен вятър. Но за разлика от Андрея беше притеснена, тоя вятър сега ...
То па се оказа, че не е страшно, даже ѝ хареса. Та мама изгледа всички постановки на Държавния Куклен Театър - Пловдив.