Ники, честито и от мен за добрите резултати! Все така да са и в бъдеще
За даването и искането на играчки... Идваме на морето, нося една играчка на детето на приятелка като подарък. В магазина, когато я купувах се замислих, дали да взема и на Дани същото, но се отказах по обясними причини - поредната джаджа в коша за играчки, която няма да отрази. Снощи излизаме на заведение с двете деца и... добре, че това са ми наистина близки хора, че да не потъвам от срам цяла вечер. Моичкият като невидял - цяяяяяла вечер стиска въпросната играчка, която е на друго дете. Ама няма "дай", няма убеждаване, няма уговорки. При опит да я измъкна - тръшкане, ама тръшкане. Ходи с нея, яде с нея, чекна се, разхожда се...ейййй не я пусна!!! Ако имаше откъде - 100 пъти да бях отишла да купя такава. Ще ми се да е било моментна страст към ТОЧНО тази играчка, ама нещо дълбоко ме съмнява и да видим нататък какво ще е. Днес на басейна, подкара количката за кукли на една по-малка госпожица. Добре пак, че случихме на разбрана майка, която не ме наби след като г-н Данаил вкара изделието в детския басейн. После успя да удари ръката на Габи с балконската врата... И уж все сме наоколо възрастни хора, гледаме, пазим, ама нъц. Май ще трябва да свиквам с тези неща и да не се панирам толкова в бъдеще. Дано успея.
За мъжете...
Мине се, не мине време и се сещам за една жена, която казваше, че никога не се карали с мъжа си. Не мога да си го представя. Наистина ли има такива хора?
Пете, аз като вече разведена - все още мога да ти кажа същото за Иван и за брака ни като цяло. Не само не се карахме, дори тон не сме си повишавали, защото не е имало за какво доскоро. Просто имахме общи интереси, виждания за начина ни на живот, за работата и каквото се сетиш - не е било от стискане на зъби да "имитираме спокойствие". След като се роди Дани - тотално се разминавахме вече по всички въпроси почти. До скандали - пак не стигнахме, понеже аз поне не съм по скандалите, ами по разговорите и ефективните решения на проблеми. Бившият ми съпруг - също не пожела да говори /подобно на доста други мъже/, явно разчитайки, че ще ме постави в "шах" и "чуденка" пък аз вече с дете и няма да ми стиска да предприема кардинални мерки... Не знам, само предполагам , понеже още мълчи по тези въпроси точно
Ами...след 9 години съвместен живот и едно дете /да ни е живо и здраво/, с изключение на няколко по-остри реплики в периода, в който поисках раздяла - не сме се карали грам. След развода пък - изобщо. Днес даже се чухме 3 пъти и си общуваме приятно и спокойно. Споделям само за инфо, че - всякакви случаи има.
Не съм никак запозната с астрологията, ама както казва
Жаси - тази година егати пълното фиаско на връзки, бракове, лудница някаква
Не говоря за своя брак, ами за половината си познати с уж добри семейства, после пък техни познати и познати на техни познати - като вирусна епидемия. И не е да си въобразявам, говоря за факти, ужасно много семейства разбити край мен точно тази година.
Но извън мистичното...не давам съвет, само мнение. Ако има мегдан за разговор - говорете, изяснявайте, правете компромиси но и бъдете наясно защо точно ги правите и не ги правете само вие, а изисквайте и от човека до вас. Иначе е безсмислено. Инатите и стискането на зъби - за мен не са решение, още по-малко семейство и добра среда за отглеждане на дете. Ама пак казвам - мое си мнение е това. Всеки сам си решава живота, според личните си разбирания.
Пожелавам на всички "измрънкали" по-горе - здрави и щастливи семейства и при никого проблемите да не са истински, а да е просто нерви и кофти период.