Момичета, като ви чета ми хрумва само, че с мъжете /и семействата изобщо/ е както с децата...уж има някакви общи "правила"/параметри кое как би трябвало да се случва, ама в крайна сметка - всичко е "частен случай".
Пример. Бащата на Дани в такава истерия изпадна от присъствието му в живота ни и настъпилата промяна, че...
Първо имаше еуфория, три месеца беше адекватен тати и изведнъж като осъзна, че "на това скоро не му се вижда края" - вместо със съпруг и баща - се обзаведох с бесен пубер като екстра към бебето. Стигнах дотам АЗ на него да обяснявам за първата година от живота на детето, че няма да е вечно така, да се успокои, да се държи адекватно и всичко ще е ОК. Няма майка! Чакано , желано дете, ние самите не бяхме деца, говорили сме кое как ще е, ама като се случи действително - друго се получи. Преди да ми дойде до главата на мен лично - не бих повярвала, че има такива "бащи", а за моя мъж - просто и в най-лошия си кошмар не съм си представяла подобна реакция към собственото му дете. Та...кое как трябвало да бъде и как да се реагира на това и онова са просто теории за мен - все едно за какво говорим. Хората са толкова различни и непредвидими поставени в идентични ситуации, че сигурно и Господ не би могъл да даде адекватен съвет.
Цигу, за мен е нормално бащата да се включва винаги когато и с каквото може в отглеждането на детето. Ако майката си остане у дома с бебето, а тати работи /както беше при нас/ - естествено, че майката поема по-голямата част от грижите, то и като време няма друг вариант. Но това не означава, че тати като се прибере от работа - има право да изпухти, че е уморен, нервен, иска да излиза, да гледа филм, да седне на компа, да ходи на диско и пр., а ти нямаш право на душ дори, понеже нЕкак си не си толкова уморена като него
А това е най-честия вариант в БГ поне. Или: "Оххх ми на мен не ми се занимава сега". Верно ли?!!! Пък на мен ми се занимава 24/7 с него, просто защото то е повече мое дете, отколкото на баща си, що ли - не става ясно. И аз реших, че като не става с разговор - да чакам самоосъзнаване /по съвет на препатили/, което не настъпи и да ти кажа честно - нямаше и да настъпи някога, ако бях си кютала кротичко и ронила сълзи. Един човек или става, или не става за родител според мен, никой не се ражда научен, на всички ни е шок в началото въпреки радостта, но някои се справят - други не искат, или не могат, или и двете - не знам.
Щом аз с този "семеен ад" на главата, успях да съм читава майка на сина си вече година и 7 месеца близо...ами сори, ама никого не мога да оправдая, че не се справил, че му било трудно, че н'ам какво си, че и да му седя "диван чапраз" и да му "пазя завет" белким се освести някога си. Лично мнение естествено, ама калпав родител дето по някое си време станал свестен - лично аз не съм виждала никога. Разбира се, всеки има право да провери лично дали не стават и чудеса по въпроса.
П.П.Оооо, лесно се съгласи
Пете. Все пак, вече официално не е длъжен да си гледа детето, което и прави де.
Дани му "пречел да живее" /цитирам/, та с Дани го оставихме "да живее" на воля, а ние си живеем на спокойствие. С фунията акъл на никого не се налива както знаем.