Ники, благодаря ти за помощта.

Днес вече не съм на метлата, та размислих за смяната за сега. С пулмолога се разбрахме, че на частно той ще я проследи при следващото разболяване, за да може да има по-ясна картина какви мерки да предприеме.
Едва ако откаже педиатърът да ми предостави нужната документация, ще отида до РЗОК и ще я сменя.
Ние принципно планираме около зимата да се преместим цялото семейство в Лондон или околностите му, така че ще е безпредметна смяна декември месец.

Жбрули, точно вашата история съм я чула и от друга майка! И нейничкият не можел да се приобщи към бебето и също в последствие се разделят.
А относно много харесваната от Дани чужда играчка и моето хлапе така хареса триколката на едно дете. Леле, голямо возене, като идваше детето с нея на площадката и нашия юруш! Добре, че детето е от дашните! Тъкмо си мислях ей поне това нещо няма да купувам и ... имаме си вече. Голямо возене пада! Явно си има такива моменти при наборите.  

За играчките - днес се возим към детската градина и Ивана беше много на кеф, а Андреа си мълчеше и си смучеше пръста. И понеже искам да се занимава нещо с ръцете, за да не го смуче и на един светофар се обърнах и и дадох една книжка. Е, щастливата Ивана мигом стана нещастна. Няма такъв рв, нададе вой, че искала тя книжката. На следващото спиране я успокоих с дръга книжка, но мисълта ми е, че вероятно си е от възрастта. Искат каквото другите имат.

Привет от ветровитото, облачно и изобщо...море дето не е никак за плаж.  Точно заради такива ситуации, държа да сме в апартамент с Дани, понеже днес точно, ако бяхме в нормална стая 2-ма възрастни и той...щях да пробвам дали балконските решетки ще издържат едно бесило. /за мен разбира се/ Сега той си спи с мама в спалнята, моя светлост пие бира и си цъка на компа и взаимно не си пречим.

Към момента се радвам, че не предплатих 10 нощувки в този хотел, защото типично по български се оказва, че едно добро място за почивка, на следващата година - вече не е толкова добро място...пък цените са си същите. Позанемарена база, нови наематели на ресторанта в който цените са доооста нагоре, пък порциите доста надолу. Отделно дето времето беше нестабилно последните дни, на мен пък ми дойде цикъла и изобщо нещо не успях да си почина и да се покефим с детето на морска почивка като хората до момента поне.

Снощи си легнах към 22ч. с идеята, че просто ще си ходим утре и това е. Ама Жбрул оставя ли си "каручката в калта"  , та в 12.00ч., след 2 часа въртене и мислене станах, включих компа и започнах да разглеждам оферти в booking наново. Този път реших, че искам хотел с all incl., щото ми дотегна да ме дерат по 10 кинта за някаква мижава пица и по 12 за порция от 5 рибки и от сорта нещица тук, а детето си е ящно и постоянно хапва, пък и аз и мама не сме на фотосинтеза все пак... Намерих си каквото търсех, на Приморско е, пак е почти на плажа, а най-готиното е, че за 5 нощувки, пак в 1-стаен апартамент на база all.incl. там - ще платя толкова колкото за 4 нощувки, без нищо тук за същия вид апартамент. Някаква тип last minute оферта беше, с около 50% под редовната цена, та дори и да не е идеално всичко там /то къде ли е/ - няма да се чувствам прецакана поне. С времето само - не моЕм се разберем, къде ли не гледах прогнози - очертава се все някакво никакво точно до деня в който ще си ходим. После естествено ще е слънчево, тихо и всичко, което сега не е, а ми трябва. Здраве да е - все някой ден плаж ще закачим.

За мъжете, като за децата както казах - всеки си знае своя и колко и какво може да изтърпи от него. Аз съм търпелив и компромисен човек, не съм дребнава, но има ВАЖНИ неща за които компромис не бива да се прави според мен. И децата, отношението към тях, идеята за семейство и какво трябва да представлява същото - в моята лична "скала" са на върха. Над материална сигурност, личен комфорт, професионална реализация, "какво ще кажат хората" и пр. Поради което в своето решение съм уверена и не съжалявам за това, че го взех, а затова че се наложи да го взема. Дано на никоя от вас не се налага подобно решение, особено на имащите вече деца.
Иначе, бившият ми съпруг - продължава да има същите прекрасни качества за много неща, каквито е имал винаги и сериозната му издънка на тема "семейство" не заличава никое от тях като с магическа пръчка. За разлика от много други мъже в същата ситуация - не е лишил мен и детето от нищо материално, не се държим зле един с друг и въпреки, че вече не живеем заедно - имам надежда, че все повече Дани ще го интригува и ще изградят едни хубави отношения баща-син в бъдеще, с моя помощ естествено и не се съмнявам, че това е възможно. Желание да има и здрав разум, а аз поне тях имам.  Всичко ще си дойде на мястото рано, или късно.

Хубави почивни дни ви желая, здраве и хубаво, слънчево време!

П.П. Новата страст на Дани е надуваем дракон, доооста по-голям от мен, вчера 2 часа се вози на него, съвместно с всички други деца на плажа. И аз се возих доста  /той е двуместен/ и както каза мама: "Еххх добре, че вече имаш дете, че да си купуваш играчки с чиста съвест". Права е де...

Интересна тема сте подхванали. И като чета май съм случила на един от малкото мъже, които е трябвало да бъдат родени за майки. Когато бях още майчинство обаче, гледах през нощта да си го оставям да спи - все пак на работа ходи, а и с пари работи и всяка грешка щеше да бръкне в нашия джоб. Но в домакинската работа ме отменяше почти изцяло, само чиниите бяха моя грижа.
Имали сме караници, но не са били нещо кой знае какво или за кой знае какво. То дори май и караници не мога да ги нарека 
Дано така си ми остане послушно и занапред момчето 
А най-новото сега у нас е че пак се връщаме от спешното и единия младеж е с гипсова шина на ръката. Снощи Йордан Йовчев взе да се прави на гимнастик като Йордан Йовчев (от олимпиадата насам все скача и се търкаля по земята). И от много скачане накрая си падна на ръката, мислехме че е само натъртено, сложих лед, после компрес с риванол, но сутринта още го болеше и айде в спешното. Излезе фрактура само на едната кост (без счупване) и сега 2 седмици е с гипс.
През целия път се прибира с горницата, че щели да му се смеят хората като го видят с гипса. Откъде му дойде на акъла незнам...
Колко ли още гипса и шевове и рани ни предстоят... В спешното вече ни познават.

Мими, да оздравява бързо Йордан Йовчев!

Ми не ме кефи това ходене да видим мама и тати. Него аз го разбирам, той мен що не може. Не ме ядосват чак толкова, ама спокойно мога да живея и без да ги виждам.

Мдаааммм, колко добре те разбирам  Нашите "мама и тати" живеят на 270км от София, обаче мръднем ли в радиус от 50км и не знайно как са ни на път да минем да ги видим. Ще речеш, че тая кола с вода върви.... Иначе в обратния случай се прави сметка от там насам като се пали колата, ама на нашата лесно й се задават маршрути! В нашия случай аз предпочитам да намирам причините да не го правим, тази година съм се заинатила, че с бебе никъде няма да пътувам и така- не пътуваме. За сметка на това пък малко се прекалява с гостуванията тук, но е търпимо. Оставям Дани да го "гледат" и аз излизам да свърша някоя работа. В действителност имам задачки, не е да си измислям и да си бия камшика навън.
Като чета и се замислям, това са нашите проблеми. Ако се караме за нещо, то някъде в основата си е произлязло от разговор на тема пътувания до майната си, обиколки, гостувания и пр. Или изобщо семейни отношения от тази страна. Нещо ме дразни мен там и не зная кога и дали ще го преодолея, но направо съм като ужилена като стане въпрос за тях. Дано не винаги разбира , защото със сигурност няма да му е приятно, а той не е виновен за техните тъпотии.
Пък нали има една приказка, един мъж както се държи с майка си, така ще се държи и  с жена си. А дано да я вярна...Отношението му към мен е прекрасно, много уважава и майка си, просто аз не съм той и няма как де си очаква да бъда.