Боби, по-важното ти го казах лично, но пиша тук защото прочетох постовете по-горе и не подценявам опита на хората вече поотгледали деца.
Децата в едно семейство, както са най-голямата радост - така са и най-големият източник на стрес, нерви и поводи двама души, които се обичат и уважават да достигат предела на нервите и здравия си разум с честота в пъти по-голяма от "преди децата". И да ги надскачат често. Оказа се, че това се случва на двойки които мноого са чакали децата си, точно по същия механизъм, както и на лесно и спонтанно сдобили се с деца хора. Друг въпрос е, че никой не сяда на кафе да си разправя точно тези "семейни истории" и често - нямаме идея колко много хора са, или са били в нашето положение. Аз докато не започнах да говоря за проблемите ни с бившия ми съпруг с околните - мислех, че сме прецедент някакъв. Като си "казах аз", "казаха си и другите" и бях ей така
Всички мои познати с деца, дето са ми идеал за семейство - аха-аха са достигали до развод, някои са се разделяли задълго, какво ли не чух. Детайлите са различни при всички, но генералната причина е все една и съща. И все е било в периода, когато са били с малки деца, докъм 3-4 годишни. Тези които са устискали - днес са прекрасни семейства. Не пропускай този шанс за всички ВАС.
Вие двамата, с натоварена работа, с две деца едно след друго - не сте машини, избива ви и на двамата. Нормално. Твоят съпруг поне е склонен да разговаря, това е голяма възможност. Аз я нямах. Ако я имах - смея да кажа, че сега нямаше да съм "госпожица второ издание"
Кураж и спокойствие ти желая в ситуацията.