по повод амбициозните майки, да ви разкажа какво чудовище видях вчера и днес...
водя детето на плуване, в детска група за начинаещи. вчера дойде майка с две момчета - голямото вече батко на 10-тина, а малкото, което щяха да правят плувец - на 4.5 г (питах я, затова знам така точно).
малкото го беше страх ужасно, на няколко пъти се разплакваше и се налагаше да го утешават, успокояват и прочие. но това се оказа само прелюдията.
тая сутрин, влизаме в съблекалнята и още оттам виждам едно разтреперано и ужасено детско личице, което по всевъзможни, по детински "хитри" и "логични" начини се опитваше да убеди майка си, че не иска да плува и да не го кара. то се моли, то плака, то се давеше в сълзите си, обясни й най-човешки колко го е страх... периода на уговаряне, ако изобщо е имало такъв, явно майката вече го беше минала, защото на жалните молби на детето реагираше само с троснато "стига си се лигавил!" и "какво искаш бе, няма, отиваш да плуваш!" околните опитахме от жал към детето да го утешим, впрегнахме децата си да му казват, че не е страшно - явно не помагаше, детето не се лигавеше изобщо, а беше ужасено.
влизаме в басейна, сядам аз по-настрани, майката сяда до мен с голямото дете, а малкото го строяват при останалите да загрява. треньорът за мен също има вина, защото той трябваше да се намеси, но явно имаше някакви причини или беше уплашен от все по-безумния поглед на майката, която съскаше като хитлерист. детето ревеше на глас, останалите деца смутено се озъртаха и започнаха да се стресират и те. в един момент, детето отново хукна към майка си в отчаян опит да я уговори да не влиза във водата и тя го удари! тук вече не издържах и се намесих. казах й, че е време да престане и че на мен ми е жал за нейното дете. очаквах скандал, но тя стана, дръпна го за ръката и го изведе от басейна. рекох си, ох, отървахме го, горкото... после дойде друга майка, и съобщи, че онази бие детенцето в съблекалнята - на голо, с шамари по тялото.
хора, видях озъбеното и страшно лице на родителската болна амбиция и да ви кажа, както пее Ленърд Коен - it is murder...
внимавайте, защото понякога се свличаме неусетно надолу...