Благодаря момичета. Господина се прибра днес след работа, явно е размисли за изнасянето . Но не съм говорила с него, чакам да видя какво ше стане, няма да го преследвам с разговори за сега.

Чудесно
Може би е било от полза и за двама ви това което направи Господинът .... хем ти да се "стреснеш" малко и да си го поискаш обратно, хем той да има време да помисли, че без вас не може
Сега е много важно как ще продължите, но според мен не е добре да се правите, че нищо не се е случило, защото следващият път може да е по-лошо. Такъв е моят опит.

Боби Децата в едно семейство, както са най-голямата радост - така са и най-големият източник на стрес, нерви и поводи двама души, които се обичат и уважават да достигат предела на нервите и здравия си разум ...

Подкрепям напълно. За 14 години преди децата не се бяхме карали, ама нито веднъж. След децата това доста се промени, хем имам наистина много свестен мъж. Особено с 2 деца с толкова малка разлика родителството е изтощително и всепоглъщащо занимание. А време за спокоен възрастен разговор може да не се намери с дни, защото или децата искат вниманието ти, или си толкова уморен, че мозъкът ти функционира на автопилот. След като децата навършат 4-5 години, нещата отново се нормализират. Боби, надявам се да преминете успешна и през тази криза. На мен ми помага съвета, който давам и на децата си, когато са криви и кисели - брой до 10 и по-добре излез от стаята, преди да си казал неща, за които след малко ще съжаляваш.

Радвам се, че мосюто е размислил.
Честито на всички Митковци днес

Честит празник на всички празнуващи!

Мише, има Chippo в едно магазинче на пазара Красно село, ако влезеш от горната страна, хващаш алеята точно срещу ДСК и гледаш за жълта тента Мат Стар от дясната страна. Вътре има и КК и Chippo, но ботушките на Chippo бяха 50лв.

Знам, че ще ви отегча, защото се е случвало безброй пъти преди в тази тема да се споделя и ще се случва и занапред /дано е повече - в смисъл на все повече деца да има/, но все пак съм потресена какви хлапета съществуват ей.

Първи сблъсък на моя светлост и Дани с детски кът, като пълноправни същества - днес. Аз - доволно притеснена по случая нали. Детето подвижно, комуникативно, не проявява агресия, но съм с едно наум все пак, че досега е бил в по-ограничена детска среда и може нещо да се държи неадекватно...
Отидохме, пускам го да играе - човекът си ходи по играчките, заиграва се с други доста по-големи деца, помни къде се намирам, дойде да хапне, да пийне, пак си играе и аз вечеееее - цъфтя  Викам си - въпреки всичките ми опасения, явно не съм мега калпав родител. Три часа щастие и за двама ни, даже ядох нормално.

Имаше много деца там, на всякаква възраст, аз държа моето под око постоянно и се изстрелвам от "нисък старт", ако ми се стори, че има проблем. Проблем нямаше, освен че в няколко случая измъкна балон, дребни играчки и една бисквита  от доста по-малки бебета /с придружител/. Не е било нещо брутално, но аз отидох, върнах нещата, опитах да обясня, че "НЕ". Явно съм се престарала, щом други родители ми казаха да не се шашкам толкова, че са деца и няма проблем... Отпуснах се толкова, та чак си повярвах, че то имало опция с дете навън и без да луднеш тотално...

До пристигането на един 5-6 годишен младеж. Моето се качва по стълбите на пързалката, това въпросното минава ПРЕЗ него буквално и вече от по-горно стъпало /незнайно защо/ сбута го и го бутна. Бутането си беше нарочно и преднамерено, само двамата бяха и Дани не му пречеше с нищо.  Дани прелетя три стъпала, падна на меко, стана човека, погледна доста неразбиращо и пак се нае да се качва. Не станах да "въздавам справедливост", защото не исках у моето дете да създавам чувство на паника по-скоро, но как ми се обърна сърцето и ме изби на яд - сещате се.  Седя и се самонавивам аз, че: Това са деца, ще имаш и такива ситуации, не е ударен, не може като някоя квачка да търчиш все, така детето няма да се научи никога само да се пази и...абе каквото там има по темата "успокоително", а очите ми на 16. Няма и 10 мин. - същото хлапе на същата пързалка. Дани сяда и ще се спуска, но единият му крак сгънат и се намества да го оправи, другото дете няма търпение - би му една засилка в гърба и нашия се изпързули. За щастие - пада на дюшек, аз вечееее...пяна пускам  Таман да си отдъхна и баткото се пусна, но...мята се върху Дни и започва да го мачка и натиска, моя пищи, аз такова разстояние за 2 секунди не бях взимала никога. Отивам - буквално за яката на якето извличам баткото, въздържам се да го ударя и казвам: " Ти защо така правиш? Не виждаш ли, че е малък, а и да не е - така ли се скача върху друго дете?" Онова се сепна и се омете.

30 мин. по-късно. "Баткото" - нямаше късмет, защото дойде на Дани баща му. Дани качен на количка от ония със стотинките - баткото отива, прави опит да го извлече от въпросната и го бутва по едни бетонни стълби. Наум се помолих само Иван да прецени, че все пак е дете и да не посегне, честно ви казвам, достраша ме чак. Не посегна, но категорично си го хвана за врата и му се озъби. Дотърча бабата нещо да прави забележка по темата - 10 сек. по-късно даде заден, та чак се извини, репликите на Иван са ми неудобни за споделяне.

Резултатът от НЕГОВОТО поведение обаче беше, че от този момент на сетне - майката, бабата, таткото - скачаха като ужилени. ако тяхното дете доближи твърде много друго. Държаха го на масата през повечето време, та дори накрая се сетиха да му кажат, че не е хубаво да бие котката на заведението и да хвърля прибори по нея... Забележително!


Изводът за мен е, че има си просто лоши деца и те са си такива по рождение , а тъпата им семейна среда само обостря това. Извод две е, че ако съм все така културна както бях днес - скоро ще трябва да шият главата на Дани в спешното. Извод три е, че тепърва ще имам огромен вътрешен конфликт между възпитано и целесъобразно поведение.

Сега оставям всички преминали през тези "трепети" доста преди мен, да ми се посмеят на воля и да си припомнят как са се тръшкали за подобни неща с присъщото умиление за целта моля!.

Jbrul,
Не знам дали има изначално лоши деца. По-скоро са неглижирани от възрастните - във възпитанието, във времето и вниманието, което им отделят; в съобразяването с конкретното емоционално състояние на детето, ако щеш. Почти всяко дете минава и през по-агресивни периоди. Задача на възрастните е точно тогава или да не водят детето там, където може да избият конфликти с други деца, или да го наблюдават по-изкъсо. Когато Дани се беше научил да хвърля пясък наоколо, спрях да го водя на пясъчника в 5 следобед, когато има още 10 деца и родителите им с право ще се сърдят, ако им напълни косите. След месец този мерак му мина. Какво правим, когато нашето дете попадне в спречкване - ами аз винаги седя наблизо и наблюдавам, макар моите да са вече големи. Ако е словесно или има шанс да се оправят сами без физическо насилие, оставям ги сами да разрешат ситуацията. Ако някой посегне - все тая дали моето или другото дете, намесвам се със забележка, преди да е ескалирало. Не се карам, обяснявам, почти винаги е достатъчно. Като видя агресивно дете наоколо, или стоя близо до моите (това всява достатъчно респект да не ги закачат), или гледам да се оттеглим, според ситуацията. Не мога да превъзпитам целия свят, моята задача е да опазя моите деца физически и психически здрави, и да ги науча те да не се държат грубиянски. В твоята ситуация, аз бих седяла близо до Ники, когато другото дете е наоколо. Все тая колко е възпитателно, в случая по-важно е да не пострада по бетонните стълби.
 
В градината също има такива моменти, обсъждаме ги заедно и решаваме как да се държат. Понякога децата се блъскат и бутат, без да осъзнават границата, след която не е боричкане на игра, а вече си е бой. Ако бъдат спрени навреме, повечето разбират и се държат нормално след това. Имали сме само един неприятен случай с агресивно по-голямо дете в сборните групи през лятото, тогава официално се оплаках на директорката и не знам какво направиха, но поне моите деца не бяха обект на изблиците му след това.

Обаче отсега не си намирам място, само като си помисля, че след година тръгват на училище и тогава опазването им невредими става толкова по-сложно...

Jbrul,
Не знам дали има изначално лоши деца. По-скоро са неглижирани от възрастните - във възпитанието, във времето и вниманието, което им отделят; в съобразяването с конкретното емоционално състояние на детето, ако щеш. Почти всяко дете минава и през по-агресивни периоди. Задача на възрастните е точно тогава или да не водят детето там, където може да избият конфликти с други деца, или да го наблюдават по-изкъсо. Когато Дани се беше научил да хвърля пясък наоколо, спрях да го водя на пясъчника в 5 следобед, когато има още 10 деца и родителите им с право ще се сърдят, ако им напълни косите. След месец този мерак му мина. Какво правим, когато нашето дете попадне в спречкване - ами аз винаги седя наблизо и наблюдавам, макар моите да са вече големи. Ако е словесно или има шанс да се оправят сами без физическо насилие, оставям ги сами да разрешат ситуацията. Ако някой посегне - все тая дали моето или другото дете, намесвам се със забележка, преди да е ескалирало. Не се карам, обяснявам, почти винаги е достатъчно. Като видя агресивно дете наоколо, или стоя близо до моите (това всява достатъчно респект да не ги закачат), или гледам да се оттеглим, според ситуацията. Не мога да превъзпитам целия свят, моята задача е да опазя моите деца физически и психически здрави, и да ги науча те да не се държат грубиянски. В твоята ситуация, аз бих седяла близо до Ники, когато другото дете е наоколо. Все тая колко е възпитателно, в случая по-важно е да не пострада по бетонните стълби.
 
В градината също има такива моменти, обсъждаме ги заедно и решаваме как да се държат. Понякога децата се блъскат и бутат, без да осъзнават границата, след която не е боричкане на игра, а вече си е бой. Ако бъдат спрени навреме, повечето разбират и се държат нормално след това. Имали сме само един неприятен случай с агресивно по-голямо дете в сборните групи през лятото, тогава официално се оплаках на директорката и не знам какво направиха, но поне моите деца не бяха обект на изблиците му след това.

Обаче отсега не си намирам място, само като си помисля, че след година тръгват на училище и тогава опазването им невредими става толкова по-сложно...

 

Боби, дано оправите отношенията си и да се нормализират нещата.

Нямам много време сега да опиша подробно какво стана с изследванията на Ники, но важното е, че нищо от предположенията на доцентката за проблеми с растежа не се доказа. Всичко и е наред и в норми. Костите на ръчичката са порастнали според възраста и, хормоните са в норма, урина чиста, УЗ преглед доказа, че всичко и е наред.
Дори да е имало някакъв начален стадий на ранен пубертет, то към момента няма такъв. Ще я наблюдават на 6 месеца.

Аз имам въпрос към майките с по-големи вече дечица.
Накакви столове се храянт децата ви на голямата маса с вас? Ние досега ползвахме или отделна масичка- малка с малки столчета/табуретки, или рядко на голямата маса и на столовете за хранене (техните бебешките). Тъй като вече си понатежават и единият стол го строшиха, се чудя какво да измислям. Определено искам да започнем да вечеряме и обядваме заедно (когато не са на градина разбира се) но трапезните столове са им много ниски.

Вторият ми въпрос е, как съхранявате (в какво) физиологичния разтвор от банка? Досега купувах все дозички но излиза наистина много скъпо в сравнение с банката и се чудя как да го съхраня сега до следващите сополи? Или не може?

о, понякога и от най-добре, правилно и грижовно възпитаваните дечица можем да се изненадаме много силно в неприятен аспект. на мен поне ми се е случвало да се изненадам.

аз вече не съм убедена, че всичко идва от родителите... много идва от тях, но далеч не всичко.

Вторият ми въпрос е, как съхранявате (в какво) физиологичния разтвор от банка? Досега купувах все дозички но излиза наистина много скъпо в сравнение с банката и се чудя как да го съхраня сега до следващите сополи? Или не може?

банката стои затворена, вътре е забита игла с капаче и през нея издърпаш със спринцовката.

Цитат на: Lisko в Октомври 27, 2012, 16:43:14 pm

Вторият ми въпрос е, как съхранявате (в какво) физиологичния разтвор от банка? Досега купувах все дозички но излиза наистина много скъпо в сравнение с банката и се чудя как да го съхраня сега до следващите сополи? Или не може?

банката стои затворена, вътре е забита игла с капаче и през нея издърпаш със спринцовката.

:)А аз умната глава, отрязах с ножа отгоре банката. Изобщо не се сетих за спринцовка и игла:)

За новата ще знам:)

Благодаря Джам.

Лиско, на кухненските столове уших възглавници с връзки по-дебели за да я повдигат след като махнахме столчето, което се монтираше върху стол.
По втория въпрос - също като Джам съхранявам, и наблюдавам да няма нещо в течността, замърси ли се, значи трябва нова - това знам от педиатърът, но до сега не ми е се е зацаплава течност.

за банката сте се разбрали, гледам   и аз държа игла и спринцовка забита вътре и при нужда вадя.

столче имаме такова http://kasida.bg/hoppop-chantastolche-original-angel-blue-grey-and-blue-453-14593.html като принцип, но струваше под 20лв. Пере се, лек е, лесно се мести на други столове. Доволна съм.

Лисано, това са добри новини за Никол. Дано всички други и те да са такива.

Виктория и до сега ползва подобно на това, показано по-горе, само че на чиполино. При положение, че ще купуваш три ако ги харесаш може да отидеш направо в борсата. беше някъде под зеленчукова борса, в някаква пресечка.
Хубавото е, че са леки, като чанта са, вътре има стериопор. Ние носим нашето като сме на гости при баба и на почивка като беше по-мъничка!

Мидж, Яна, страхотни сте, благодаря ви. Точно такива ще ми свършат идеална работа.

Яна ще проверя къде е борсата.

игла

:)А аз умната глава, отрязах с ножа отгоре банката. Изобщо не се сетих за спринцовка и игла:)

За новата ще знам:)

Благодаря Джам.
[/quote]също чистиш със спирт отгоре преди да вкараш новата стерилна игла и тогава теглиш. ако я оставяш иглата, тогава я оставяш със спринцовката заедно. не знам какво е това капаче за игла, аз не съм виждал капаче за обратнаа страна на иглата,а та може и с тях да става щом има такива. Аз за всеки случай бих го държала и в хладилника, ама аз та държа всичко отворено точно с тази цел.

лис, аз не бих инвестирала в три такива столчета, честно. първо, защото след 1г. няма да искат да се пъхат вътре, второ една съвсем обикновена възглавничка ще свърши същата работа. не може да нямаш 3 възглавнички, ако пък нямаш за по 2-3 лева ще купиш. лесно и ще ги поддържаш, защото ще падне едно капане по тях, просто буташ в пералнята и готово
аз на моите съм им купила от Икея възглавнички за столове с лепки, но да речем че на вас ще са ви ниски още, просто слагаш обикновенни квадратни декоратични възглавници

о, понякога и от най-добре, правилно и грижовно възпитаваните дечица можем да се изненадаме много силно в неприятен аспект. на мен поне ми се е случвало да се изненадам.

аз вече не съм убедена, че всичко идва от родителите... много идва от тях, но далеч не всичко.

Споделям това мнение и много държа да отбележа, че то се заформи като такова много години преди самата аз да бъда майка. Откакто имам дете, поради много по-близките ми наблюдения отблизо, върху доста деца - само се затвърждава. Няма да седна да изказвам сега псевдонаучни лични мнения, на какво аджеба се дължат случаите на "просто лоши деца", защото е несериозно, а и с никакви обективни факти не бих могла да подкрепя подобно мнение... Но за случаи, в които 100% не е вината на родителите - значи е нещо друго. Какво е това "другото" - не знам точно, но го има и се вижда и дори в близкия си приятелски кръг, ако се огледате - вероятно ще откриете такова човече.

marmotche, благодаря за изчерпателния пост. С изключение на гореспоменатото - споделям мненията и вижданията ти. За разлика от някои други майки с деца на възрастта на Дани - не си позволявам да извинявам и оправдавам каква да е проява на агресия от негова страна към други деца, още по-малко да пропусна да направя забележка, и съвсем никак да казвам: "еми да, ама той е бебе, какво пък толкова..." /значи всичко е позволено/.
По конкретния случай, за който споделих - ние през цялото време сме ставали, ходили при Дани, след Дани, внимавали сме да не нарани друго дете дори случайно т.е. всичко това, което ти и нормалните родители правят. Когато го оставяхме да играе "съвсем сам" - пак поне единият от нас не си е премествал очите от него. Мисля, че така е съвсем редно и нормално да се постъпва.

Когато стана големият проблем с извличането на Дани от клатещата се количка и бутането му по стълбите - до него нямаше възрастен, понеже баща му беше тръгнал към мен да му дам подходяща монета за тази играчка и в този момент - другото дете просто изскочи от близката пързалка и съвсем целенасочено отиде и насмота моето. Не считам, че в случая грешката е наша, защото Дани от поне три месеца сам се качва на тези играчки, сам си слиза, отскоро и монетата си пуска сам, улучвайки от първия път отвора  , въпросната вечер сигурно му беше 10-то возене на тази количка. Баща му мигове преди това беше при него случайно, защото му помогна преди това за една по-екстремна пързалка. Иначе, като необходимост да бъдем до Дани на количката - такава няма отдавна и затова - не висим при него И в ситуации, които не налагат това по принцип.
Приемам, че е лоша наша преценка и липса на опит в голяма степен това, че не си взехме детето и да си тръгнем просто при появата на подобен "агресор", а аз дори си въобразих, че направената по-рано от мен остра забележка - има файда...

Занапред да си знам, че появи ли се подобно "мило дете" някъде - най-добре е ние да си ходим. Лично аз - не съм особено толерантна в посока "ама то все пак е дете", даже никак когато говорим за преднамерена агресия и си нямам вяра на реакциите...


Периоди има и ще има всякакви и Дани няма да го подминат. Той не е бяло, крилато ангелче /освен когато спи/ Напълно споделям мнението, че когато детето е във фаза - игрите и комуникацията му с други деца, да бъдат на границата на откровено насилие и тормоз - родителите трябва да съобразят кога и къде го водят да "поиграе". Понеже и другите родители все пак, си водят децата на еди кое си място да поиграят нали, не да бъдат маризени от някое в "лоша фаза", та чак и да ти подскачат когато опиташ възпитано да направиш забележка. И накрая - щеш не щеш ти се налага да излизаш на глава по крайно невъзпитан начин...


И докато сме на темата все още - да ви кажа и нещо друго, което мен лично много ме ядосва. Да си водиш детето на площадката, на детски кът и изобщо на място където знаеш, че ще има мнооого деца - мъкнейки и няколко доста скъпи играчки. След което, да се мусиш и да правиш яко фасони и скандали, че децата на другите - имат интерес към акумулаторната количка, или много луксозната кукла на твоето дете, искат да пипнат, да се повозят и пр. И не го казвам от вид завист, че не мога да купя на моето същите неща - мога. Ама други хора - не могат. А и ако не искам другите деца да си играят с нещата на моето, или ме е шубе, че ще му счупят случайно вещ за много пари - не се засилвам към най-близката детска площадка влачейки въпросната вещ. Аз каквото нося за Дани - всяко появило се дете е свободно да си играе с нещата му. Ако не искам - не ги нося. Не да "разстеля сергията" и да бутам чуждите бебета и да се карам с майките им, защо пипали наши вещи. А честно да ви кажа - често виждам подобни сценки. 
Това го споделям тук съвсем нарочно. Ако някоя от по-пресните мами, с добри финансови възможности не се е замисляла просто по този въпрос - да се замисли. Често не се усещаме когато вършим неща, в които на пръв поглед няма нищо лошо т.е. нашето дете, да си играе където си иска с неговите си играчки. Ама колко неприятни сценки е можело да не видя, ако не бяха въпросните играчки - чак не ми се споделя.