Знам, че ще ви отегча, защото се е случвало безброй пъти преди в тази тема да се споделя и ще се случва и занапред /дано е повече - в смисъл на все повече деца да има/, но все пак съм потресена какви хлапета съществуват ей.
Първи сблъсък на моя светлост и Дани с детски кът, като пълноправни същества - днес. Аз - доволно притеснена по случая нали. Детето подвижно, комуникативно, не проявява агресия, но съм с едно наум все пак, че досега е бил в по-ограничена детска среда и може нещо да се държи неадекватно...
Отидохме, пускам го да играе - човекът си ходи по играчките, заиграва се с други доста по-големи деца, помни къде се намирам, дойде да хапне, да пийне, пак си играе и аз вечеееее - цъфтя
Викам си - въпреки всичките ми опасения, явно не съм мега калпав родител. Три часа щастие и за двама ни, даже ядох нормално.
Имаше много деца там, на всякаква възраст, аз държа моето под око постоянно и се изстрелвам от "нисък старт", ако ми се стори, че има проблем. Проблем нямаше, освен че в няколко случая измъкна балон, дребни играчки и една бисквита
от доста по-малки бебета /с придружител/. Не е било нещо брутално, но аз отидох, върнах нещата, опитах да обясня, че "НЕ". Явно съм се престарала, щом други родители ми казаха да не се шашкам толкова, че са деца и няма проблем... Отпуснах се толкова, та чак си повярвах, че то имало опция с дете навън и без да луднеш тотално...
До пристигането на един 5-6 годишен младеж. Моето се качва по стълбите на пързалката, това въпросното минава ПРЕЗ него буквално и вече от по-горно стъпало /незнайно защо/ сбута го и го бутна. Бутането си беше нарочно и преднамерено, само двамата бяха и Дани не му пречеше с нищо. Дани прелетя три стъпала, падна на меко, стана човека, погледна доста неразбиращо и пак се нае да се качва. Не станах да "въздавам справедливост", защото не исках у моето дете да създавам чувство на паника по-скоро, но как ми се обърна сърцето и ме изби на яд - сещате се. Седя и се самонавивам аз, че: Това са деца, ще имаш и такива ситуации, не е ударен, не може като някоя квачка да търчиш все, така детето няма да се научи никога само да се пази и...абе каквото там има по темата "успокоително", а очите ми на 16. Няма и 10 мин. - същото хлапе на същата пързалка. Дани сяда и ще се спуска, но единият му крак сгънат и се намества да го оправи, другото дете няма търпение - би му една засилка в гърба и нашия се изпързули. За щастие - пада на дюшек, аз вечееее...пяна пускам
Таман да си отдъхна и баткото се пусна, но...мята се върху Дни и започва да го мачка и натиска, моя пищи, аз такова разстояние за 2 секунди не бях взимала никога. Отивам - буквално за яката на якето извличам баткото, въздържам се да го ударя и казвам: " Ти защо така правиш? Не виждаш ли, че е малък, а и да не е - така ли се скача върху друго дете?" Онова се сепна и се омете.
30 мин. по-късно. "Баткото" - нямаше късмет, защото дойде на Дани баща му. Дани качен на количка от ония със стотинките - баткото отива, прави опит да го извлече от въпросната и го бутва по едни бетонни стълби. Наум се помолих само Иван да прецени, че все пак е дете и да не посегне, честно ви казвам, достраша ме чак. Не посегна, но категорично си го хвана за врата и му се озъби. Дотърча бабата нещо да прави забележка по темата - 10 сек. по-късно даде заден, та чак се извини, репликите на Иван са ми неудобни за споделяне.
Резултатът от НЕГОВОТО поведение обаче беше, че от този момент на сетне - майката, бабата, таткото - скачаха като ужилени. ако тяхното дете доближи твърде много друго. Държаха го на масата през повечето време, та дори накрая се сетиха да му кажат, че не е хубаво да бие котката на заведението и да хвърля прибори по нея... Забележително!
Изводът за мен е, че има си просто лоши деца и те са си такива по рождение , а тъпата им семейна среда само обостря това. Извод две е, че ако съм все така културна както бях днес - скоро ще трябва да шият главата на Дани в спешното. Извод три е, че тепърва ще имам огромен вътрешен конфликт между възпитано и целесъобразно поведение.
Сега оставям всички преминали през тези "трепети" доста преди мен, да ми се посмеят на воля и да си припомнят как са се тръшкали за подобни неща с присъщото умиление за целта моля!.