При нас все още и под въздействието на лоша комуникация има тръшкане. Снощи примерно рева да спра ТВ(предимно реве, че е спрян от 2-3 седмици, вечер преди заспиване, дори и се буди и реве, че не работи) е аз докато разбера той вече хлипа. Като чета Ганка се чудя, след като комуникацията се осъществи какво ли ще е 

Ми в интерес на истината същото

Момичета, знаете ли аз как се научих да си спестявам някои неща - безумното гладене например, по часове на ден. Ами инвестирам в хубави препарати за пране, после директно прибирам, изглаждам дрешката непосредствено преди обличане. Не понасям часовете безсмислено гладене.
Научих се да пазарувам онлайн. Научихме се да ядем пресни плодове и зеленчуци, прости храни, за да не губя време за готвене. Понякога взимам храна от местно ресторантче с гарантиран вкус и качества и вярвайте ми - пести ми и време, и пари.
Научих се да давам детето на баби и дядовци, какво като му дадат някой път сладолед или шоколад, не е болка за умиране. Болка за умиране са изхабените нерви. Навиците и са изградени, а тя има нужда понякога от глезене.
Къпем се заедно, а не първо нея, пък за мен ако остане време.
И се научих, че когато има човек малко дете, ще му е разхвърляна къщата с играчки и не ме е срам ако някой дойде у дома /важното е да не е мръсно, а че има разпилени играчки - бял кахър/, макар, че тя вече не разхвърля....всичко минава и ми е мъчно понякога за хаоса. Ей на, вчера гледах бебешките й клипчета
И още много неща, които мога да споделя.

Всъщност Гане сега като се позамислих. Тази ситуация у нас сме я разигравали. Не се случват нещата точно така обаче. Спира примерно на улицата и казва, че не искал да ходим там, т.е. да се прибираме тръшва се на асфалта, има случаи в които и реве и тропа. Тава че аз продължавам или че съм му казала "чао" не го бърка е като отмина известно разстояние и не стане ми се налага да се върна и да го нося, в някой случаи успявам да го успокоя, казвам"Айде гушкай ме, така не се прави и ..." , но в други случаи получавам юмруци и ритници и никакъв шанс да спре рева.
Нина не са ми приложими повечето ти идеи. И ние се къпем заедно, забавно му е, защото изкарва повече време във водата, а и по някакви негови си причини. Нямам кой да го гледа за часове или дни. Имам заети родители, варианта е да си разменим задълженията за половин час. Аз лично обичам да гладя, успокоява ме и дори като ме хване най-много беса, точно това правя. Способна съм и да не чувам като гладя, което ми помага да взема въздух.
Най-лесния начин да го успокоя е да го изкарам навън, но не мога да стоя цял ден или всеки ден навън, а и не ми е точно решение това, защото в един момент все трябва да се приберем, било то ядене или спане.
Аз обмислях посещение при невролог, защото забелязах, че като се е наспал е по-благ. Въпроса е, че ето примерно на обяд, сложих го и той се въртя близо час, а виждам, че му се спи, очите му се затварят. В други случаи започва да реве и да иска навън, а пак така, едва гледа. Вечер заспиването също отнема часове, а го слагам при първи признаци, гледам да е тихо, спокойно, ако настоява за ТВ, то да е нещо, което няма да го превъзбужда.

Гане, при нас почна вече драмата с дрехите, мани ти. Не искам тия панталони/пола/рокля/тениска и т.н. Вчера искаше по пижама да тръгва. От две седмици е голяма борба да я вкарам в банята и да мия зъби /и двата пъти на ден/, то са едни молби, едни кандарми, маймунене, еми писва ми на моменти, бе! То да не съм от стомана. Айде, един път няма да мия зъби, втори път, ама аз ако я слушам нея - хич няма да ги мием, ми няма да стане, тия зъби поне още няколко години ще са й в устата, бива да са здрави, поне доколкото зависи от мен.
Нина, аз дооооста отдавна не гладя с часове, а откак си купих и сушилня - съвсем. Хубави препарати винаги съм ползвала, с това компромис не правя. Но сама знаеш, че домашната работа край няма, а не мога да си позволя да плащам на жена, та дори и 1-2 пъти в месеца, ако щеш. Аз ако можех, прахосмукачка и парцал нямаше да пипна
Мишле, благодаря за споделеното, много точно си го казала - изкарва най-лошото у мен А за прегледа, наложи се да го отложа за 31-ви юли. Като мине, задължително ще споделя какви съвети са ми дали.
Мъжа ми вече и той започна да не може да я изтрайва, особено откактотой я гледа, когато е болна вкъщи. Както ми се ежеше и ми правеше забележки, че много се нервя, сега ела да видиш Викам му, сега разбра ли за какво ти говоря? Ти я гледаш от 2-3 месеца и то не нон-стоп, а аз - от раждането - ми то се натрупва.
Да са живи и здрави, ще мине някак и това, друго ще дойде, целта на цялото упражнение все пак е и ние да оцелеем някак, със здрава психика уж. То голяма полза за един тийн от невротизирана майка

Сикс, Гане, ами оставете ги да ходят както искат, защо се нервите. И ние имахме такива опити, Еленка се опитваше да ми обяснява сутрин, че не искала това или онова, но в повечето случаи не знае кое точно иска да облече. Няколко сутрини й казах, че няма проблем, щом не иска да се
облича да тръгва по пижама, обуваме се всички, включително и нея, дори до асансьора е стигала така и да видиш как се връща и се облича. Казвам й че на мен не ми е важно с какво е облечена, аз нали съм добре облечена, тя е голяма вече и да прецени дали й харесва да отиде на градина с пижама, ти да видиш като я загризе суетността...

А за домакинската работа да ви кажа как си реших проблема, защото и аз съм като повечето, всичко трябва да ми е по конец и много ме изнервя ако е разхвърляно, не говоря за играчки, тях ги преодолях отдавна Защото и ние бяхме така до преди 2-3 г., нямаше и за 5 мин. на кой да ги оставим, та като се роди Деси, на 4м. си намерих жена, която да идва веднъж седмично да чисти и да глади срещу 30 лв. Не мисля, че е непосилна сума, даваме за какви ли не глупости излишни пари и реших, че нервите и здравето ми са по-важни. Жената чисти основно, аз само 1-2 пъти седмично за 10-15 мин. пускам прахосмукачка.

При нас все още и под въздействието на лоша комуникация има тръшкане. Снощи примерно рева да спра ТВ(предимно реве, че е спрян от 2-3 седмици, вечер преди заспиване, дори и се буди и реве, че не работи) е аз докато разбера той вече хлипа.

малко встрани от темата, но бих те посъветвала да не оставяш работещ постоянно телевизор около малкото дете. постоянният шум ги изнервя допълнително, а гледането на ТВ не се препоръчва за малки деца.

казвам това, защото оставам с впечатление, че при вас ТВ е пуснат постоянно (както и при доста други хора). ако не съм разбрала правилно - моля за извинение.

Стефи, пробвам го това, дори си спомням, че точно теб съм чела по този въпрос и си откраднах идеята, давам и възможност сама да избере какво да облече, ама дето викаш - и тя не знае какво иска. А на нейната възраст още не действа това със суетността, пробвала съм я и продължавам. Цялата работа е, че тя просто иска да е на нейната.
Относно домашната помощница - за жалост - наистина не мога да си го позволя. 30 лв на седмица, това са 120 лв на месец .И сега едвам се оправяме /не знам защо така, уж вече работя, свили сме всички разходи на макс, пън нещо трудо се получава/, то верно, че и заплатата ми не е кой знае каква, а последните месеци габриела се разболяваше поне по два пъти и това доста ни събаряше Добре че свекървата горе-долу веднъж в месеца успява да почива събота и неделя и я взима, че тогава гледам да наваксам с по-трудоемките неща. Чистя, когато мога, мъжът ми като почива през седмицата - също го карам да чисти. Друг е въпросът, че често се получава - амии, не можах да сваря, имах и друга работа, или пък - пуснах прахосмукачка, ама за парцал не ми остана време /това от 9 сутринта, до 5 следобед, как става тая работа.../ Та така, но поне помага много и когато може ме отменя, но за сметка на това - разхвърля за трима

Стефи, на мен също много не ми пука за дрехите, обаче моята щерка само тая седмица е назад с 4 тениски и два броя анцунг - връща се всеки ден омацана. Не мога да й облека парадната рокля и да ходи с нея на градина, сори. В крайна сметка има дрехи за игра и дрехи за официални случаи. Не я карам да седи като истукана, че да не се цапа, ама ми писва... До скоро не можех да насмогна с прането Освен това сега са нон стоп по тревите и площадките, а тук не пръскат за кърлежи И ако ще да се свари или да се обърне на главата си, ще ходи с клинове и панталони, докато гази по тая трева. Много ме е страх от тия зверове, много. Та това са ми изискванията, за другото ми е все тая, ако иска и по без дрехи да излиза Вчера заяви на баща си, че искала пунделата за глава, щото само с диадема не била хубена. Викам глей си работата, пундели няма Решила е, че диадемата с цветя, която е за народната й носия е за всеки ден и току ме гони да й я дам. Та сега мисля да й купя някоя с цвете от България, да си носи пундели

  Олеле!И това ли ме чака?Ще види тя едни пундели!
Аз от сега като я облека и гледам все тича на вратата не фурната да се гледа...и даже прикляка,за да се види хубаво 
О суета!

  кисела, това с вратата на фурната ме развесели много
браво на детето, колко е изобретателно

Цитат на: м-и в Юли 19, 2013, 11:56:19 am

При нас все още и под въздействието на лоша комуникация има тръшкане. Снощи примерно рева да спра ТВ(предимно реве, че е спрян от 2-3 седмици, вечер преди заспиване, дори и се буди и реве, че не работи) е аз докато разбера той вече хлипа.

малко встрани от темата, но бих те посъветвала да не оставяш работещ постоянно телевизор около малкото дете. постоянният шум ги изнервя допълнително, а гледането на ТВ не се препоръчва за малки деца.

казвам това, защото оставам с впечатление, че при вас ТВ е пуснат постоянно (както и при доста други хора). ако не съм разбрала правилно - моля за извинение.

Правилно си разбрала Джам, благодаря за съвета, ще го имам предвид. То ние поне 6ч. навън изкарваме, така, че пак не му се събира много, но като е решил да се тръшка, все ще намери за какво.

малко встрани от темата, но бих те посъветвала да не оставяш работещ постоянно телевизор около малкото дете. постоянният шум ги изнервя допълнително, а гледането на ТВ не се препоръчва за малки деца.

казвам това, защото оставам с впечатление, че при вас ТВ е пуснат постоянно (както и при доста други хора). ако не съм разбрала правилно - моля за извинение.

A в къщи винаги има музика(освен през нощта де)).Не знам дали я изнервя,ама и тя припява и ходи по стаите.
Факт е,че се заслушва

музиката е друго нещо, телевизора съвсем друго
абсолютно ненужна вещ е мен ако питате и поради тази причина до Коледа нямахме телевизор в къщи, сега въпреки че вече имаме по някога дори по 3 седмици не го пускаме
щом мен ме изнервя едно постоянно дрънчене от ТВ какво остава за децата, нямат никаква нужда от тази вещ.
Музика слушаме и на децата им харесва, дори сами си избират и пускат вече от компютъра

Стефи за необходимостта от телевизор съм точно на твоето мнение, но имам мъж според който стая без телевизор не може 

Момичета, знаете ли аз как се научих да си спестявам някои неща - безумното гладене например, по часове на ден. Ами инвестирам в хубави препарати за пране, после директно прибирам, изглаждам дрешката непосредствено преди обличане. Не понасям часовете безсмислено гладене.
Научих се да пазарувам онлайн. Научихме се да ядем пресни плодове и зеленчуци, прости храни, за да не губя време за готвене. Понякога взимам храна от местно ресторантче с гарантиран вкус и качества и вярвайте ми - пести ми и време, и пари.
Научих се да давам детето на баби и дядовци, какво като му дадат някой път сладолед или шоколад, не е болка за умиране. Болка за умиране са изхабените нерви. Навиците и са изградени, а тя има нужда понякога от глезене.
Къпем се заедно, а не първо нея, пък за мен ако остане време.
И се научих, че когато има човек малко дете, ще му е разхвърляна къщата с играчки и не ме е срам ако някой дойде у дома /важното е да не е мръсно, а че има разпилени играчки - бял кахър/, макар, че тя вече не разхвърля....всичко минава и ми е мъчно понякога за хаоса. Ей на, вчера гледах бебешките й клипчета
И още много неща, които мога да споделя.

И аз така 

Сиксче, ША ти пратя моя мъж 
Ша видиш ти тогава кво ша смогне да ти свърши     

Пестете си нервичките, момичета!
Не обръщайте внимание на дребните нещица! Като например, че не било доизчистено или пък поразхвърляно!
Има един лаф "Целия съм в л---а и хич не ми дреме!" Много успешно го ползвам често напоследък!

Аз като една "безхаберна" майка - неведнъж съм го оставяла и неизмит и с неизмити зъби и облечен и обут, както той иска! Ами, че кво от туй - нали е здрав! А това ми е най-важно! А, че ще каже някой - ама що е с такава блуза?!?!?!?! Ами, че негов си е проблема! На мен си ми харесва и със "скъсания чул" 
А иначе - като не искам да облича дадена дреха - просто я скривам и я няма в полезрението му - така е много по-лесно! По едно време например / в началото на лятото/, не искаше сандали! С едни скъсани маратонки ходихме дълго време. Докато стана жега и просто ги прибрах. Ами порева една минутка и като се убеди наистина, че ги няма - обу си сандалите и толкоз! сега пък - ходи си със "късаните ботки, щото с тях иска" Ами, че ........ чакам да се докъсат нацяло и просто ще ги хвърля! Ама не ми пука изобщо от хорското мнение! Станала съм едно предеееееее 
Много по-лесно се живее тъй!

Аз на хигиената съм душманин. Твърде често изпирам дрехи, които видимо не са мръсни, но са носени цял ден
Други хитрини, които се научих да прилагам - никакви излишни вещи у дома, това важи предимно за възрастните - джунджурии, шишенца, пликчета, брошури и прочее дреболии набутани по шкафове, маси, бюра. Не се внасят у дома брошури, хартишляци. Шкафчетата са подредени и не се "затурва" така, че да си създавам напрежение и да се налага да прочиствам постоянно.
Освен това много заобичах кутиите. На детето играчките са по кутии, шарени, детски, красиви, подредени по шкафовете и етажерките. Хем няма играчки разхвърляни, хем лесно се събират, хем не прашасват, хем е подредено, красиво и уютно. И много лесно се събират разхвърляните играчки - отваряш капаците, мяташ и затваряш И печели време, после като й сваля кутиите пада едно ровене, един интерес, доста време се занимава да си разглежда неща, които не са и пред очите постоянно.
Идеята на СтефиЗ за жена също е чудесна. Аз ползвах фирма за пролетно почистване и до зимата само леко си зачиствам, почистено ми е основно. И за да мога да си позволя основно преди зимата си правя следния експеримент - когато харесам да купя нещо, добре обмислям и понеже съм цар да купувам дрехи, дето не се носят, напоследък се въздържам и сумата, която бих дала за дреха и би изчезнала от бюджета я заделям. Мисля, че до зимата ще спестя за две почиствания, не за едно  Мисля така да направя и с детето и играчките, да отделяме парите от всяка не купена джунджурия и да идем някъде, да добавим парички към планираните за екскурзия, за да я обогатим.
И други неща ако се сетя, ще споделя, все за някого може да е полезно.

Ей, аз май се изказах доста крайно 
Сега, да не си помислите, че детето ми ходи мръсно, не измито, неизпрано  Нееееееееее!
Аз говоря за моментите, когато детето се е запънало и не иска да се мие или си иска определен вид дреха! А това не е постоянно явление! По мое виждане е период, който варира...... Колко ще е той - зависи от детето, а и от родителя!
Моето Злато например - не ми се смейте, ама имам само една изцапана блузка! Яде без лигавник. Това не значи обаче, че носи дрехите си повече от един цял ден! Не знам на кого прилича, но много мрази да е изцапан или пък да се намокри /повечко от капчица/ - веднага си иска да се преобличаме.

Малко за разведряване:
Една снимчица на краката на Злато след прибиране от село  Само да добавя, че единия беше поизбърсан с мокра кърпа от леля му.


Ако знаете каква нещастна физиономийка направи като се събу и ги видя  И се чу "мамоооооооо, имам каллллллллл"!!!!!!!! При което като го видях - прихнах да се смея, а той ме погледна учудено /защото почти беше ревнал, че е цапан/  и какво ли си мислеше не знам, ама се ухили и той! Оттам - как да не влезе в банята - сам се съблече!

А за разхвърляното в къщи - ако знаете толкова години как съм искала да имам играчки по земята и навсякъде из къщи, които да подритвам, та сега съм доволна и щастлива      До момента, в който ме хване музата да поизхвърля малко 

А за разхвърляното в къщи - ако знаете толкова години как съм искала да имам играчки по земята и навсякъде из къщи, които да подритвам, та сега съм доволна и щастлива      До момента, в който ме хване музата да поизхвърля малко 

Преди като ми беше като аптека къщата и си говорех с папагалите, колко съм мечтала да имам някой след когото да чистя... Не, че сега не го правя, разбира се, но просто не си давам толкова зор..Всичко може да почака!