Боби, ай да те питам ти като си толкова ербап при доктора дето водиш децата на български ли говориш? Отиваш и му казваш - пич, дай да ги прегледаш тия деца, или се съобразяваш с факта, че трябва да му говориш на английски? Като влезеш в магазина, на какъв език си купуваш хляба? На работа на какъв език си изкарваш заплатата? Ай моля ти се не ми говори глупости, щото ставаш смешна, честно. Живеят в България и са длъжни да спазват законите на тази държава. В държавата официалния език е български, като им е майчин турския - нали знаеш, Турция ще си ги прибере. И това за бизнеса изобщо не е така - след като живеят в България, ще спазват правилата. В семейството си могат да правят каквото си искат и както си искат.
Ми смей се щом ти е смешно, ама като гледам не ти е смешно, а се връзваш все едно е края на света. Виж на мен верно ми е смешно, като гледам какви емоции се изляха от желание да се контролира живота на други хора, понеже живеели еди къде си, независимо че не пречат. На теб да не би да ти забраняват да говориш български с мъжа си на обществени места в Германия? Щото аз като минах от там си говорих с мъжа ми на български по улиците и не дойдоха да ме арестуват
.
Пак не разбираш. Говоря на езика, на който се говори в страната разбира се, защото искам да ме разбират. Не е задържително по закон да говоря, но ситуацията ме притиска. Но не е и забранено да говоря на друг език. Ако си водех детето на лекар българин, на български щях да говоря разбира се. Нямаше да има факт, с който да се „съобразявам‟ както си написала. Да не смяташ, че няма право с лекар българин да си говоря на български понеже съм на американска територия? Ако можех да си изкарвам хляба или д аси го купувам на български, така щях и да правя. Ама не мога, така че е в мой интерес да говоря английски, а не ми е задъжение. Мога цял живот д аси мия чинии и да не го говоря въобще, не е забранено. Мога да си търся лекари, които говорят български и ако си намеря да си говоря с тях. Мога да си намеря работа, в която няма нужда да говоря на англиски и ако си намеря да си искарвам хляба с нея. Всичкото това не е забранено, просто ще ми наруши на мен живота, не на някой друг. така че причината да си говоря с лекаря на английски и с този език да си изкарвам и купувам хляба не поради задължение.
Нещо си се объркала, ако смяташ, че това че официалният език е български, оначава, че някой трябва да го говори в личният си живот и да си изкарва прехраната позлвайки го. Официалният език не означава задържение към хората да си говорят с лекаря на български. Ако се разбират и на друг език, техен си е избора на кой ще си говорят.
Не искаш да разбереш нещо, както и да ти го повтарям, а то е, че тези неща се саморегулират, като ти бръкне в джоба, като ти направи живота по-труден. А за тези които не искат, остават назад и сами си гарантират, че ще са най-нисшата прослойка на обществото. Така че, аз може да имам пълното право да не говоря английски, но пък чий живот ще направя по-кофти - моя, не техният.
Та с турците не е по-различно. Не случайно статистиката е, че 10 пъти по-малко висшисти има между тях, от колкото между българите. Те с този си отказ сами се поставят на това ниво. А умните и образовани турци говорят и български и нямат никакви проблеми в общуването си с другите в тази страна и не отказват да те обслужват. А другите, ми нека си седят там, мен това хич не ме бърка. Щом им е дадена възможност, от там нататък какво ще правят с тази възможност си е тяхно решение. А ако децата им въобще не знаят български ( не да не искат да го говорят) а са учили в България, проблема е на държавата да контролира как се взима образование в тази страна, а не на тези, които искат допълнителни часове някакъв език.
Това, в което аз вярвам, е че в частният си живот всеки има право да прави каквито си иска избори дори и грешни, ако не пречи на другите. Ако сега спорът беше за това дали имаш право да си расист или какъвто там си искаш, шях да защитавам и това право. Не е работа на държавата да ми казва, че не можело да отричам Холокоста. Ще изглеждам като идиот, ако го отричам, ама ако искам мога да си го отричам, моя си работа. Въобше не е работа на държавата да котролира словото и мислите на хората и личният им живот.