С риск много от вас да ме наругаят, понеже все още не съм опитала от елексира с истерии на моя заек, ще ви кажа,че имам доста косвени наблюдения на семейства с деца . Дълго време работих в ресторант , който се посещаваше от много чужденци и българи. Разликата във възпитанието и в държанието на децата беше осезаемо очевадна: за 5 години не съм видяла нито едно русначе,скандинавче или др. , което да търчи като ненормално из ресторанта, да притеснява останалите гости, да прави поразии като да напълни мивката в банята с кал или да надере масата с вилицата, да накъса всичките цветя в градината, да го хранят , да му пасират храната, когато то вече е на 6 г или открито да напсува или да обиди хората от съседната маса. Да, много поведения съм наблюдавала, и винаги сме подхождали с разбиране, че все пак това са деца , но все ми е било чудно как пък тези чужденци възпитават своите,че от най-ранна възраст да знаят как да се държат на обществени места. Сега не искам да излезе ,че всички българчета са невъзпитани- напротив и от нашите съм виждала деца за пример, но имам усещането,че прекалено много им позволяваме , щото да не ги травмираме. Казвате- не бива да наричаме децата си "проблемни" - ами как точно да го нарече жената, когато очевидно се е сдобила с такова детенце. Не може вечно да се оправдава лошото поведение,вечно да се чакат да отминават периоди и вечно, да се критикува жестоката строгост на родителя на онова упорито дете. Еми ,то в днешно време всеки опит за възпитание и контрол причинява травми и стрес на тези деца. Моите адмирации към сикс, за това, че откровено споделя проблемите си, и че не се срамува да нарече детето си "проблемно". макар че обича детето си не по малко от нас, е успяла да избяга от идеалистичния образ, който всеяка майка рисува за своето чедо, видяла е че имат проблем и съм сигурна ,че ще го решат, защото проблемите се решават тогава, когато знаеш какви са. Айде , хвърляте камъните по мен сега , готова съм да понеса ударите