Тръшканията, които описвате и това, за което Сикса ви говори са две различни неща. Понеже си имам едно такова като на Сикса в къщи, та знам много добре за какво става дума. Ивана беше точно такова дете терористче, дори на мен не ми беше минало през акъла да го определя така, докато свекър ми не го изкоментира като си бяхме в България, че е такава. Не става дума просто за отрицателни черти, не става дума за тръшкащо се дете, просто не знам как да ви го опиша, който не го е видял, не знае за какво говорим. Майка ми един път попадна тук, когато се случи и помисли, че нещо не е добре детето и се притесни.Разберете, в момент на подобен пристъп това дете изглежда все едно нещо не е добре психически. Гледа през теб с един такъв празен поглед и ревът стига до истерия, която не спира дълго време. И не го прави понеже има проблем, прави го точно от лошотия. Ние вече ги овладяхме, останаха обикновените тръшкания, за които си говорим тук, които ме притесняват до толкова, че ми късат нервите, но те са различни.
Въпреки всичко това, аз вярвам че И от родителя зависи да овладее тези неща или поне да се омекотят с времето. Просто на такива като нас със Сикса ще ни е много по трудно, но евентуално нямам начин да не стане.
А за другите хора отстрани това не изглежда така. Ивана е от най-добрите деца в градината, проблеми с нея почти не сме имали извън къщи, само я хвалят там. Докато сестра и, която тук е много по-лесна, все си беше наказана, хапеше децата ( няколко месеца ми трябваха докато напълно се отучи), биеше се., дори учителките не вярваха, като кажех, че Андреа е добрата, а Ивана по-непослушната. Та едно е децата как се държат с чужди хора, асъвсем друго е в къщи, когат останат само с нас.