mini, моето дете с чужди хора изключително рядко се държи зле, евентуално ако е много изнервен или изморен, тя вярвам, че може и да не си ги видяла в пълната им прелест 
 vaci просто определям граници и за тях както за детето. Примерно ако някой е решил да го напои със сок вместо закуска, защото поне да има нещо в корема, казвам "Не" и забранявам да се занимава с храненето на детето. За игрите и за това, че буквално разрешават да им се качва на главите не казвам нищо, там показвам на детето, че при мен не може така. Родителите ми примерно му разрешават да ги удря-аз не, ако е на ръце го свалям, ако е до мен водя в другата стая или по друг начин казвам/показвам, че не може, не съм удряла примерно и аз, няма ефект сигурна съм, те го вземат за игра.

moniks_s в ситуацията с гостите, вярвам, че домакина определя границите-чуждите хора повече се слушат или някак всяват респект, знам ли. В моята къща аз давам разрешенията. Някой приятели разрешават на сина ми неща за които аз казвам "Не", еми в техния дом не мога да казвам примерно да не им взема нещата и ако не е опасно ги оставям да си преценят колко са им ценни 

vaci, това ми се случи миналото лято, когато свекърва ми дойде да замести майка ми и да гледа детето за три месеца. Помага много новият човек да осъзнае, че всички възрастни са от един отбор и спазват еднакви правила - децата неизменно опитват да намерят пробойни, затова е редно да срещнат отпор и еднозначен отговор какво/кога/как може и не може.

Свекърва ми призна, че най-важният урок за нея е бил да не глези детето под предтекст , че времето е кратко и сега й е паднало да му се "радва". Хлапето беше на година и половина, но нямаше грам респект от нея, манипулираше я и правеше големи циркове. Едва накрая тя започна да му свива сармите и веднага видя добри резултати. Редът, правилата и границите всъщност са от огромна важност за малките деца.

Другото, в което аз така и не успях да убедя свекървата, беше нуждата детето да се уважава. Глезене, гушкане, шеги, закачки, мъмрене, кавги, заповеди без да се възприеме детето като човек с пълноценни емоции, разум и способности. Ако за мен нещо е работило досега, то е уважението към детето, сравнимо с това към мъжа ми, майка ми, приятелите и колегите - казвам го много сериозно. Децата разбират и оценяват уважението и повечето време са способни да се държат адекватно, щом го получават.

Цигу, интересно ми стана, какво визираш като казваш уважение към детето? Как се изразява в ежедневието ви?

И аз мисля, че е така за уважението е изключително важно. Мъжът ми примерно не взимана сериозно техните чувства и те го усещат.

мини, Ивана само един път е правила цирк навън пред други хора (нямаше още 2 годинки ),така че според мен е реално да не ти се е случвало, а да са минали през теб такива деца.

Ema, не го лъжа и не го манипулирам - казвам му истината, дори да се разстройва. Обяснявам винаги причините да постъпя по начин, от който не е доволен, защото вярвам, че разбира и е способен да проумее думите ми, приспособени за детската му главица. Винаги първо го оставям да опита сам, не му помагам, без да е поискал помощ. Не показвам правилен начин да се върши нещо (освен при възможна опасност или вреда). Не го пришпорвам, давам му време да прави нещата с неговото бавно, детско темпо и търпение. Не симулирам и не крия чувствата си, когато аз съм тъжна и разстроена; ако мога да обясня ситуацията като за него, правя го. Включвам го от много малък в дейностите на семейството - готвене, хранене, чистене, пазаруване - с малки "задачи" според уменията му, и създавам ситуации, в които да е горд с усилията си. Когато мога да му дам избор и възможност да вземе решение, правя го. Зачитам чувствата му и не ги омаловажавам с шаблонни реплики, че ще му мине, няма нищо, какво толкова, само бебетата плачат и прочие. Когато прояви желание и ми поиска нещо, изпълнявам, стига да не нарушава няколкото основни правила за безопасност и режим на хранене. При всяка възможност проявявам доверие - че ще успее, може, разбере, защото е способен.

Уважението и доверието демонстрират конкретни очаквания и дават възможност на детето да ги изпълни. Според моя опит, в повечето случаи детето иска и успява.

Подкрепям цигу, и ние с мъжа ми се стараем да се отнасяме с детето по същия начин, и детето се отплаща. Едно мога да призная - трудно е когато си сам, изисква се огромно търпение, но резултатите си заслужават...

Цигу, м-и, благодаря за идеите. Трудно да се се превъзпитат родителите, особено когато ти опонират с репликата "ние сме ви изгледали, хора сте станали" При нас проблем е не толкова глезенето от страна на бабите/дядовците, колкото мнението им, че нашите методи са много строги, че за всичко им правим забележка (на тях, не на детето), и нямаме угода... От друга страна всяка втора тяхна реплика е НЕ това, НЕдей прави онова...
А детето наистина забелязва бързо слабите места и пробойните. Дори с баща си си позволява повече, при положение, че с него стиковаме всичко...

Дрогирана майка няма да е по-добра от викаща мисля

ако визираш моя съвет към сикса да попие малко мента-глог-валериана, не би могла да си по-далече от истината. за какво дрогиране може да става дума? ако иска, да пие и чай от мента. но че има нужда да снижи малко прага на възбудимост, това се вижда от самолет.

Цитат на: м-и в Март 04, 2014, 16:26:04 pm

Дрогирана майка няма да е по-добра от викаща мисля

ако визираш моя съвет към сикса да попие малко мента-глог-валериана, не би могла да си по-далече от истината. за какво дрогиране може да става дума? ако иска, да пие и чай от мента. но че има нужда да снижи малко прага на възбудимост, това се вижда от самолет.

Визирам поста на Ема2

Мини не е демон и терорист моя, ангелче е, но на моменти не може да овладее звяра от вътре  Сикса беше писала, че го "напъва отвътре" точно така го усещам. И да не мислиш, че първо с лошото започвам. Първо опитвам с добро с говорене, увещания, дори смяна на темата. Примерно преди два дни се търкаля на един тротоар, защото искаше да тича, а не да върви за ръка. Минавахме над входа на подземен паркинг, който с един парапет не е обезопасен. Няма как да го оставя да гони едно по-голямо дете, защото те ще тичат и никой не чува, да спре, голямото може да се пази, но моето още не. Говорих, обяснявах, че отиваме в парка, че там ще тича, че има пързалки(много ги обича) е не успях да го накарам да стане от тротоара. Накрая другата майка насила взе да го носи, той отказва(рита и удря, аз затова и не опитвам), та успях да го уговоря, че ще вървим.  Еми в повече ми идват такива моменти. Твоите така ли правят? Валят се в калта за всяко нещо, което си отказала?

М-и,точно този модел инати прилага и Теди.Понякога се разбира от дума ,но понякога хич и не иска да чуе.А относно ,че не са демони -не са.И те като нас си имат своята 5 -минутка.В останалото време са мили и добри 

абе и аз ставам приятел с всяко чуждо дете, което срещна - и винаги съм се разбирала отлично с деца - но с моето съм имала много трудни моменти в бурната възраст 2-4 години.

има кротки деца, има и деца, които създават доста грижи в тоя период. описано е в литературата. явлението съществува, независимо дали ние сме се сблъсквали с него или не.

както има и различни по характер майки - едни предпочитат да излеят всичко навън, други (със същите или подобни проблеми) си траят, държат всичко вътре в себе си (причините няма да коментирам) и никой не разбира за проблема им.

М-и, на мен това ми се виждат нормални за възрастта прояви. Ще отминат в някакъв момент. И моят се води кротък и по принцип е, ама понякога и той спретва такива сцени, че минава доста време да се успокои. И то много често само от преумора, без да има някаква конкретна причина, просто от най-малкото се възпламенява. А и сестра му взе да се тръшка, но при нея за момента не продължават сцените повече от 2-3 минути.

Блу, аз не казвам, че не е нормално, приемам го. Ясно ми е, че някой хора(деца или родители) са по-емоционални и реагират по-остро от други. Изморяващо е(все едно да трябва постоянно да се усмихваш на някой, който не искаш да гледаш дори), обезкуражаващо, кара те да изпитваш чувства, които не би искал. Налага се да потисна собствените си емоции и състояние и да бъда толерантна. Идва ми свръх.
Джам, някой разтоварват със споделяне, други предпочитат да си изживяват проблемите сами. Не виждам защо едните да са по-лоши от другите. Различни сме това е

В момента чета тази книга
http://ciela.bg/books/book/naj-shtastlivoto-dete/1233

Има неща в нея, които работят и при малката, която е на годинка, и при каката, която е на 4 години.

Джам, някой разтоварват със споделяне, други предпочитат да си изживяват проблемите сами. Не виждам защо едните да са по-лоши от другите. Различни сме това е

аз нещо друго ли написах? 

Минавахме над входа на подземен паркинг, който с един парапет не е обезопасен. Няма как да го оставя да гони едно по-голямо дете, защото те ще тичат и никой не чува, да спре, голямото може да се пази, но моето още не. Говорих, обяснявах, че отиваме в парка, че там ще тича, че има пързалки(много ги обича) е не успях да го накарам да стане от тротоара. Накрая другата майка насила взе да го носи, той отказва(рита и удря, аз затова и не опитвам), та успях да го уговоря, че ще вървим.  Еми в повече ми идват такива моменти. Твоите така ли правят? Валят се в калта за всяко нещо, което си отказала?

Ами имах доста по-тежък случай, продължил с усилия на волята ми 40 мин. навън. Накрая го хванах, занесох кален в нас и остатъкът от историята ще я спестя на слушателите. Не повтори това тръшкане в калта никога вече.

Същото и с хапането и удрянето, мисля, че вече казах. За сравнение - племенникът ми хапе на поразия и удря всичко живо лошо. Обясняват му, карат се, наказват, но файда йок. Преди две седмици ухапа Ники по лицето и го удари в зъбите, съвсем без причина. На другият ден му обясних, че аз не съм майка му, баба му,баща му. И че ако ухапе още веднъж Ники или се опита да го нарани, ако ухапе или удари мен или чичо му, ние последните нямаме никакви притеснения да го накажем подобаващо. Е, не баш с тези думи де Погледа, погледа, изсумтя и втора седмица не налита да хапе нас тримата. Останалите си ги хапе и удря лошо, понякога виждам сериозни синини от нахапване.


Мисля, че трябва да сме по-толерантни към майките, чиито деца имат тежки черти на характера. И наистина да се споделя опит. Ето сега, в случая на м-и с калта, на всяка майка вярвам, че се е случвало. е, какво направихте, за да не се повтори? Като споделите опит ще дадете идеи, как и м-и да избегне повтаряемостта на ситуацията.

Тръшканията, които описвате и това, за което Сикса ви говори са две различни неща. Понеже си имам едно такова като на Сикса в къщи, та знам много добре за какво става дума.  Ивана беше точно такова дете терористче, дори на мен не ми беше минало през акъла да го определя така, докато свекър ми не го изкоментира като си бяхме в България, че е такава. Не става дума просто за отрицателни черти, не става дума за тръшкащо се дете, просто не знам как да ви го опиша, който не го е видял, не знае за какво говорим. Майка ми един път попадна тук, когато се случи и помисли, че нещо не е добре детето и се притесни.Разберете, в момент на подобен пристъп това дете изглежда все едно нещо не е добре психически. Гледа през теб с един такъв празен поглед и ревът стига до истерия, която не спира  дълго време. И не го прави понеже има проблем, прави го точно от лошотия. Ние вече ги овладяхме, останаха обикновените тръшкания, за които си говорим тук, които ме притесняват до толкова, че ми късат нервите, но те са различни.
Въпреки всичко това, аз вярвам че И от родителя зависи да овладее тези неща или поне да се омекотят с времето. Просто на такива като нас със Сикса ще ни е много по трудно, но евентуално нямам начин да не стане.

А за другите хора отстрани това не изглежда така.  Ивана е от най-добрите деца в градината, проблеми с нея почти не сме имали извън къщи, само я хвалят там. Докато сестра и, която тук е много по-лесна, все си беше наказана, хапеше децата ( няколко месеца ми трябваха докато напълно се отучи), биеше се., дори учителките не вярваха, като кажех, че Андреа е добрата, а Ивана по-непослушната. Та едно е децата как се държат с чужди хора, асъвсем друго е в къщи, когат останат само с нас.

Боби, не разбрах, коя е терористката?

Голямата. Тероризаторче май би било по-правилно да го нарека .