а хората все още се водят от подсъзнателната презумпция, че щом са го прочели някъде написано или са го видяли по ТВ, значи е вярно. това е остатък от времето, когато публикуването или излъчването на информация минаваше през доста повече и по-сериозни цедки и имаше известен качествен контрол върху съдържанието.

мога смело да твърдя, че сега огромният род публикации в сайтове като уебкафене, мамаибебе, бегемама, свежо и прочие чуждестранни техни аналози, са пълен булшит. внимавайте какво четете, анализирайте, не приемайте на юнашко доверие, бъдете критични, а понякога и си го спестявайте. написано не означава дори и 1% вярно!

То си е събитие да попаднеш на нещо стойностно в нета вече, неслучайно си го пращаме за четене.

Сиксе, споко, душа Период е ще отмине. И ако това ще те успокои Габи е упорито дете, с характер, което се опитва да постига това, което желае. Такива хора успяват, не такива като нас

Спирам да пиша в тая тема, защото ми става все по-обидно и по-обидно! То всички сте едни майки-героини, същи богородици, а ние с проблемните деца, сме все субективни и не знаем какво говорим, правите сте все вие! Казвам ви го за пореден път - спрете да генерализирате и да говорите за общи положения в отглеждането на децата, Няма общи положения, разберете го - има общи ценности, които искаме да предадем, но как ще стане това зависи от децата ни. Който не го вярва това, ще бъде много разочарован Деца не се гледат с книжки и съвети, със статии и разсъждения на ангро. Като ви дойде нещо до главата, тогава давайте оценки и квалификации. Като не ви е дошло, чукайте на дърво и си трайте! Със здраве и не се обиждайте, не го пиша това към някой конкретно, а към всички, които си нямат идея какво е да имаш такова дете!

Ееее, стига сега де. Знаеш, че и аз си имам едно такова, ама какво сега.  Ето, аз си имам идея какво е да имаш такова ( или подобно) дете и какво, не съм седнала да се обиждам. Напротив, смятам, че коментарите които правят тук като цяло са валидни. Въпреки, че дъщеря ми е в състояние да побърка всеки нормален човек, аз не я смятам за проблемна, по-скоро си има различен характер и е още малка да знае как да си контролира емоциите, затова го прави. Или по-скоро трябва да каже, че го правеше, защото в последно време са много редки такива изцепки, каквито преди правеше по-няколко пъти на ден. Не че пак не се тръшка, но поне не изглежда като ненормална, докато го прави. Иначе днес успя да прекара 20 минути в тръшкане за едни сандали, с които държеше да излиза . Според мен и твоята ще го израсте тоя момент и каквото си повтаряла по хиляда пъти, ще е имало ефект. Поне при нас го забелязвам малко по малко.  Рутината също много помага, за да мине денят що-годе нормално.

П.П. И аз съм плескала като ме плеснат, но не съм намерила, че има някаквъ ефект. Не мисля, че децата разбират, че понеже тях ги боли, значи е лошо да го правим на други, по скоро разбират, че не се прави, щото ще бъдат плеснати. Но честно казано не е това, което се опитвам да възпитам и ме е яд на себе си и се чувствам безсилна. Също и се изпускам и викам, когато ме изкара извън нерви, като прави неща нарочно, защото съм казала, че не трябва. И с това не се гордея и не смятам,че съм права,но просто не издържам понякога.  Но както е проблемна, така сутрин идва в леглото ми гушкаме се, усмихваме си се и като и кажа, че я обичам ми казва, че тя ме била харесвала . Моментално забравям за всички проблеми с нея.

Боби, от чисто любопитство питам, ти защо не й даде да ги обуе. Понякога ми се струва, че родителите забраняваме неща, които бихме могли да позволим и така да избегнем истерията. Има по-целенасочени деца, които си имат тяхната мотивацията и те трудно се пречупват. А това ми се струва качество,  което е хубаво по нататък в живота.

Боби, от чисто любопитство питам, ти защо не й даде да ги обуе. Понякога ми се струва, че родителите забраняваме неща, които бихме могли да позволим и така да избегнем истерията. Има по-целенасочени деца, които си имат тяхната мотивацията и те трудно се пречупват. А това ми се струва качество,  което е хубаво по нататък в живота.

Защото и без това я оставих да се облече каго циганка с един чорапогащник на точки под една много красива рокля ,но сандали въху дебелият чорапогашник ми дойдоха в повече пък и навън валеше дъжд, иначе вероятно щях да клекна. След това се тръшна, че тогава щяла да ходи с маратонки, което пък още по-неприемливо ми се стори на хубавата рокля, а и вече бях казала нещо, да се отмятам не би било много добре за възпитанието ми. Дадох и избор от 2 чивта обувки, но тя просто беше решила, че няма да е моето. В крайна сметка като и разясних, че иначе ще си остане в къши и след около още15 минутни кандърми , че няма да я взема боса, клекна и си сложи обувките. Търпение му е майката, а аз днес имах досттъчно време.
 Ей сега спи по потник и гащи, пожене ме убеждаваше, че всъщност тя искала да и е студено .

Моите винаги спят по гащи, голи целосезонно. Преди настоявах да слагат фанелки, но те ги събличаха през нощта и ги оставих. С което довеждам роднините до шок - "как може да ги оставяш да спят голи тези деца" , ами оставям ги, топло им е, така са си свикнали. Ходят боси у дома, не носят пантофи, и така. Понеже аз също мразя пантофи, и никога не съм ги насилвала да носят такива.

Мисълта ми беше, че понякога е хубаво да ги оставим за нещо. Но не разбира се, след като вече сме казали "не". Ако сме казали "не" на нещо, е добре да го спазваме.

Съгласна съм с Ема - аз също съм разрешавала много неща. Хубавото е, че въобще не ми е пукало какво ще кажат хората.

Ходила е на градина с такива безумни комбинации от дрехи - ами, да ходи! Това по никакъв начин не вреди на детето. Много често аз съм била по-дебело облечена от нея - ами, горещо му е постоянно, а пък аз съм зиморничава. Цъканията на бабичките тип"ауу, детето е голо" никога не са ме впечатлявали. Стигнала съм до извода, че ние сме нацията, която най-много навлича децата си.

А пък ей с това ще грабна палмата за безхаберна майка - докато се фризирах нещо в един салон, дъщеря ми, която винаги е залепена като гербова марка за мен, реши, че иска кичури /блонди е/. Пуснахме й 5 кичура да се радва и на първия учебен ден беше фешън /за себе си, аз не харесвам кичури и до днес/

Та така - аз съм строга за много неща, но има неща, заради които никога не си троша нервите, съответно отпускам контрола. Обаче като кажа не, рядко ми се противоречи - казвам го с категоричен тон и не се отмятам. Бащата никога не прави обратното на това, което съм решила, защото знае, че ще има не много приятни преговори на затворени врати.

Аз също по принцип я оставям, знаете казвала съм ви как ходи еидн ден боса ( по сандали) на градина прид 10 градуса температура, понеже настояваше. Обаче да я пусна по чорапогащик на дъжда щеше на първата секунда да е мокра. А беще много студено, да е по боси крака.
С това, че ние си навличаме най-много децата съм съгласна. Вчера имаше събиране послучай 3ти Март и разбира се както винаги, чух поне 4-5 човека да ми кажат колко са голи. Това само на български събирания ми се случват американчетата ги пускат по къси гащи и на 10 градуса и никой не казва, че ще се разболеят.

С риск много от вас да ме наругаят, понеже все още не съм опитала от елексира с истерии на моя заек, ще ви кажа,че имам доста косвени наблюдения на семейства с деца . Дълго време работих в ресторант , който се посещаваше от много чужденци и българи.  Разликата във възпитанието и в държанието на децата беше осезаемо очевадна: за 5 години не съм видяла нито едно русначе,скандинавче или др. , което да търчи като ненормално из ресторанта, да притеснява останалите гости, да прави поразии като да напълни мивката в банята с кал или да надере масата с вилицата, да накъса всичките цветя в градината, да го хранят , да му пасират храната, когато то вече е на 6 г или открито да напсува или да обиди хората от съседната маса.  Да, много  поведения съм наблюдавала, и винаги сме подхождали с разбиране, че все пак това са деца , но все ми е било чудно как пък тези чужденци възпитават своите,че от най-ранна възраст да знаят как да се държат на обществени места.  Сега не искам да излезе ,че всички българчета са невъзпитани- напротив и от нашите съм виждала деца за пример, но имам усещането,че прекалено много им позволяваме , щото да не ги травмираме.   Казвате- не бива да наричаме децата си "проблемни" - ами как точно да го нарече жената, когато очевидно се е сдобила с такова детенце. Не може вечно да се оправдава лошото поведение,вечно да се чакат да отминават  периоди  и вечно, да се критикува жестоката строгост на родителя на онова упорито дете.  Еми ,то в днешно време всеки опит за възпитание и контрол причинява травми и стрес на тези деца.  Моите адмирации към сикс, за това, че откровено споделя проблемите си, и че не се срамува да нарече детето си "проблемно". макар че  обича детето си не по малко от нас, е успяла да избяга от идеалистичния образ, който всеяка майка рисува за своето чедо, видяла е че имат проблем и съм сигурна ,че ще го решат, защото проблемите се решават тогава, когато знаеш какви са. Айде , хвърляте камъните по мен сега , готова съм да понеса ударите

...  Да, много  поведения съм наблюдавала, и винаги сме подхождали с разбиране, че все пак това са деца , но все ми е било чудно как пък тези чужденци възпитават своите,че от най-ранна възраст да знаят как да се държат на обществени места.  Сега не искам да излезе ,че всички българчета са невъзпитани- напротив и от нашите съм виждала деца за пример, но имам усещането,че прекалено много им позволяваме , щото да не ги травмираме...

Винаги са ми били интересни такива обобщения От какво изхождаш, че чужденците "не позволяват" на децата си, или пък че ги възпитават с твърда ръка (поправи ме, ако грешно разбирам поста ти)? Хора разни. От 3 години имам наблюдения върху деца, покрай Емма, и не бих се съгласила с твърдението, че чужденчетата са деца за пример винаги и навсякъде.
Освен това възпитанието не зависи само от това какво родителят казва на детето си и как се държи към него, а също и как се държи по принцип. Детето е като попивателна - то копира всичко около себе си.
Интересно ми е как се държат самите родители-чужденци, сравнено с българите, които посещават ресторанта в който си работила.

Не знам какво позволяват и как възпитават и не съм казала ,че знам. Казах ,че съм имала възможност да наблюдавам поведение в ресторант и съм забелязала колко културно се държат някои деца , и колко некултурно -други, чиито родителите позволяват всичко от търчане навсякъде до съзнателно разрушаване на чужда собственост .  Просто си мисля, че когато детето се държи меко казано неприемливо на обществено място, то трябва да получи някакво назидание, наказание или отношение , и когато това стане не бива другите всеотдайни и жертвоготовни родители на идеалните деца,  да цъкат с език и да обясняват на "лошите майки" колко неправилно възпитават, как като викнат травмират, като наказват стресират, как е най-редно да изчакат спокоойно още 4- 5 години децата да си се натръшкат на воля,да съсипят нервната система на родителите си,да останат с усещането ,че могат да ги манипулират и да ги контролират и чак тогава  тоя етап ще отмине и всичко ще бъде наред. Нали за това е тая тема- за да споделяме как се справяме , а не как чакаме тези периоди да  отминат от само себе си.  Аз не знам какви биволски нерви имате и какво търпение (поклон за което) , че успявате години наред да чакате да отминат истеричните  години на децата ви.  Аз нямам толкова желязна психика , за това от сега чета как се действа (а не как се чака)   , в такива ситуации , щото от сега почвам да "откачам" пък не ми се мисли като/ако трябва да усмирявам истерично дете

Аз пък мисля ,че точно "чужденците" ,както ги наричате или по-точно европейците оставят децата си да правя каквото си искат.Те ,от това което съм виждала и знам от близки и приятели,оставят децата си да растат свободно,без забрани,без ограничения .Тяхното държание е по-освободено.Ще ви дам пример от миналото лято-прибраха се съседи ,които живеят в Италия.Имат 3 деца.Та значи момиченцето е 2години по-голямо от Теди.Влиза при нас в двора,запчва да взима всички играчки от ръцете му,изяде всички понички и чипс.Майка и абсолютно не реагира.Теди от своя страна започна да бяга и да се крие от нея.Какво щях да направя аз ако той действаше така?Ами веднага по "нашенски" щях да литна да му обяснявам как това е чуждо ,как не се взима и т.нИли поне да си вземе малко.Но истината е по средата,защото "разни хора-разни идеали",както е казал А.Константинов.Това ,което е нормално за мен ,за други не е .Ние просто си споделяме и търсим златната среда във възпитанието на дечицата ни.Естествено ,че никой не иска да бере срам по
улиците.Но това са си деца ,с техни характери,различни индивиди все пак.Но колкото и да подкрепяме индивидуализма им ,все пак затова сме родители и да насочваме.А и друго да ви кажа,че има много родители,които не се замислят толкова като нас.И май си живеят много по-добре

ПП Ивелинка ,споко не откачай,нашето е топърва мила! 

...Естествено ,че никой не иска да бере срам по улиците...........Но колкото и да подкрепяме индивидуализма им ,все пак затова сме родители и да насочваме.А и друго да ви кажа,че има много родители,които не се замислят толкова като нас.И май си живеят много по-добре

Абсолютно подкрепям..... повечето неща за които мислим тук във форума и повечето съвети които даваме често са насочени към хора , които дори не четат форуми и нямаме за цел да обидим някой тук   . Лошото е ,че винаги някой четящ се определя към един или друг тип родител и мисли,че му се отправят директни упреци. За себе си гарантирам- не съм ничий съдник, към никой нищо лично  нямам

  Аз нямам толкова желязна психика , за това от сега чета как се действа (а не как се чака)   , в такива ситуации , щото от сега почвам да "откачам" пък не ми се мисли като/ако трябва да усмирявам истерично дете

АМи и аз чета и аз имам теория, ама на практика е друго, СПазвам си това, коеот съм преценила, че те редно и съм постоянна, но резулатите се забелязаха чак след година и половина някъде. Така че не мисли, че няма да имате никакъв сложен период, ако спазваш някакви правила. Но аз вярвам, че в крайна сметка от родителите зависи много. Но не на 2 или 3 годинки, тогава още е периода за учене на тези нрави и порядки. Ако видиш дете на 7 да го прави разбирам да обвиниш родилите, но дете на 2 или 3 години да се тръшка си е съвсем в нормата.

Ами на мен не ми се е случвало децата ми да щуреят в ресторант в размерите, които ти описваш. Като малки не съм ги водила по ресторанти, за първи път бяхме на ресторант, когато бяха на 4. И се държаха много добре за тази възраст. Сега рядко ходим с тях защото скучаят.
Ако случаино правят някакви диви неща, имат предупреждение 2 пъти и после  тръгване. Да крещиш и да удряш детето си на обществено място е неприемливо. Детето/децата се взимат, слагат в колата и се прибираме къщи
Ивелинka, аз не осъждам никоя майка как си гледа детето.

Още повече, че самата аз се карам и наказвам. Е, не се е случвало да наказвам децата като са били на 1и 2години, но като пораснаха съм ги наказвала да стоят на стъпалата на стълбата по  2-3 мин.
Не помня да е имало някакви кой знае какви истерии и непослушания де. Особено като бях една -две годишни - те са просто бебета още и не са могли да ме нервират толкова, че да не мога да се справям с тях.
Може би факта, че само аз си ги гледах, и никой не ми се е месил и нямаше напрежение, различни подходи, глезене ит.н и децата си свикнаха само с мен и нашият режим.
А ти, ако от сега "откачаш" трябва да работиш най-вече и по този въпрос

Направо си представям как съм пътувала до ресторанта, ангажирала съм приятели, които също са отделили от времето си, поръчвам си и си тръгвам, защото детето ми не иска да се държи както трябва    Мога да те уверя, че на него хич не му дреме, че си е тръгнал от ресторанта, а аз губя приятели.
Ема2, от километър си личи, че не ти се е случвало това, което на някой други майки. Благодари на Бога, радвай се и си живей, не мисля, че си човека, подходящ да ни дава съвети  Очаквам тук да си пишем майки с проблемни деца(според теб със слаби нерви). Бих опитала техните методи, бих прочела техните мъки и тревоги, но ти направо се подиграваш с нас. Това е моето усещане. Дрогирана майка няма да е по-добра от викаща мисля

М-и, съжалявам, че те оставям с усещане за подигравка. Ако ме познаваш лично, щеше да се убедиш, че съм далече от такъв човек.

И точно на бог няма да благодаря за това, повярвай ми.
И никога повече не бих могла да си "живея живота".

P.P, допълвам си поста - не съм съветвала никого да се дрогира. Има и други методи за успокояване

преди няколко страници дадох пример с това, че аз срещам стотици деца месечно, защото ги снимам
тогава ми подметнаха, че за такава кратка среща изводи не мога да си правя
така, че явно Ivelinka и твоята гледна точка не е меродавна

чак пък такива деца, каквито се визират тук не съм видяла никога, а снимам поне по 10-12 седмично
явно са много уникални, и всичките се паднаха на момичета, пишещи във този форум

Мини, такива са ни старозагорските деца - за пример 

Ема2 засегна по-долу тема, която ми е болна в момента - намесата на баби и дядовци във възпитанието на детето (ако мислите, че това е за отделна тема, моля кажете
Дядото ще идва да помага след раждането на малчо, като води и взима Емма от градина, и помага с домакинството в първите седмици. Но се страхувам, че ще има сблъсък на мнения относно ежедневието на детето, какво е правилно и тн. От известно време бабите и дядовците ни се включват на скайп редовно, и забелязвам как Емма се променя тотално пред тях - всички навици и порядки се забравят, сякаш изчезват и правилата не се спазват, има сцени, изобщо пълна слободия все едно театър за зрителите. Това води до по-строг тон от моя страна, които се приемат на нож от бабите/дядовците. Имам усещането, че ще стане така и като дойде дядото, и се чудя, как да предотвратя наранено его и да запазя порядките и дисциплината... Имали ли сте подобни ситуации?

примерите, които визирах се отнасят за деца 4+, да се скараш и да крещиш са различни неща.... казвам ви съвсем отговорно, има родители , които не смеят елементарна забележка да направят на децата си и , които позволяват ВСИЧКО, без изключение, с оправданието, че иначе биха нанесли травма на милото слънчице.  Виждала съм с очите си как 6-7 годишно момиченце плисва чаша вода в лицето на баща си, и той  не реагира никак. Та се чудех , трябва ли безпрекословната ни обич, да превърне нас родителите в маймуни. В крайна сметка нали ние трябва да възпитаваме децата си , а не те нас. За мен всеки родител, който всячески се мъчи да създаде ценности у детето си е добър, нищо че някога е викнал или плеснал по дупето, а онези, които оставят децата си на произвола да правят безконтролно каквото си искат... ами ще ме прощавате...ама за мен това отношение към децата не ги учи на нищо .....Фактът ,че сме тук да четем и пишем по темата , говори ,че не сме от втория тип и че се интересуваме от това как се възпитават деца