Ядосвам се от няколко дни насам и мога да споделя какво НЕ правя, когато ми се тръшка детето: не го лъжа.

Други членове на семейството все мислят, че могат да го метнат на върбата, за да не настоява за нещо. А детето отлично разбира, че го баламосват (бабата "не може" да отвори шкафа, бащата "си е изгубил" таблета). И после защо не слушал и крещял...

...Или да го "респектирам" докарвайки му някакъв вид "страх от мен". Дори моментен. Откровено казано - не искам да го е страх от мен, по никакъв повод и оттам ми идва конфликта, в ситуациите в които по някаква причина вземе, че ми дойде в повече от по принцип нормалните му детски занимания. Опасявам се, че в една по-зряла възраст този страх, заради мое моментно удобство и спокойствие - може лесно да се преформатира в нежелание за споделяне. Страх да ми каже, че има проблем, за да не го гледам лошо, да го навикам и пр. Може и съвсем грешни да са ми мислите по въпроса, просто ги споделям открито.

Респектирането не води задължително до някакъв страх. Респектът е по-скоро уважение към другия. Така го разбирам аз, затова и мисля, че са неоснователни страховете ти. Респектирай смело и дори трябва да изземеш функциите на баща му, като първи командващ по веригата.   Аз не плаша с никой (все пак не може да има по-висшестоящ от мен ). Заплашвам обаче с това, че ще го лиша от любими нему неща. И хваща много повече дикиш, отколкото да страха от определена личност.

Разковничето, и според мен, е в уважението. Трябва да ги зачитаме и разбираме, като отделни личности, имащи своите емоции, страхове, вълнения (колкото и да са ни непонятни и смешни дори, понякога). Те разбират, че ги приемаме като такива, когато говорим с тях, питаме ги "защо" и "какво", когато показваме заинтересованост и сме искрени с това. Когато им засвидетелстваме цялото си внимание, дори и за 5 минути да е, но да е само за тях. И няма нищо по-хубаво от това да видиш в малките очички обич и привързаност, не само защото съм постоянния източник на храна и закрила, а и защото съм този авторитет, в който има най-голямо доверие.

Ядосвам се от няколко дни насам и мога да споделя какво НЕ правя, когато ми се тръшка детето: не го лъжа.

Други членове на семейството все мислят, че могат да го метнат на върбата, за да не настоява за нещо. А детето отлично разбира, че го баламосват (бабата "не може" да отвори шкафа, бащата "си е изгубил" таблета). И после защо не слушал и крещял...

Ooooo, да бе как не се сетих. Напълно съм съгласна с това. И за това имаме понякога разправии с мъжа ми макар вече да схвана, че е важно да не ги лъже. Иначе няма да ни вярват, ако ги лъжем.

Цитат на: цигу в Септември 14, 2013, 00:04:51 am

Ядосвам се от няколко дни насам и мога да споделя какво НЕ правя, когато ми се тръшка детето: не го лъжа.

Други членове на семейството все мислят, че могат да го метнат на върбата, за да не настоява за нещо. А детето отлично разбира, че го баламосват (бабата "не може" да отвори шкафа, бащата "си е изгубил" таблета). И после защо не слушал и крещял...

Ooooo, да бе как не се сетих. Напълно съм съгласна с това. И за това имаме понякога разправии с мъжа ми макар вече да схвана, че е важно да не ги лъже. Иначе няма да ни вярват, ако ги лъжем.

Абсолютно!

Уха, наистина е интересно! Пишете, пишете, и току виж сме намерили разковничето.

Изчакайте ги още малко да пораснат   И  през това време просто си "дудняйте" 

Умишлено погледнах подписите на всички.

twin, неслучайно съм сложила кавички на "респектирам", правейки аналогия с името на една МВР-акция с кофти край преди години.  Не лъжа (по повод коментираното след твоя пост). Искал таблета - не може сега, зарежда се. Просто и ясно - чака да се зареди, не ходи да го дърпа, или да хленчи. Сега беше болен, с много разбутан стомах...искал салата, шоколад, сьомга - не може, не защото няма, а защото от тях ще повърнеш пак. Няма драма.

Относно вниманието - при моето 24/7 живеене с него, непрекъснато говорене, обясняване, гушкане, игри, целувки....честно да ти кажа повече от това внимание не знам как бих могла да обърна. За мен лично не е проява на "уважение" от негова страна, да се сниши и да направи каквото искам, само защото знае, че ако не го направи - ще викна, ще ударя и пр. Това си е страх и бърза преценка от страна на детето, кое от две лоши неща е по-лошо за него лично и кое предпочита за себе си. Т.е. като лафа : "от две зелени кофи - изберете по-червената"  Авторитет имам си мисля, след като в 99 от 100 случая - ще ме послуша за това, което го моля, а баща си ще отрази само ако се разпени и озъби. Което си е проблем на баща му, не е мой и на детето. Ползвам го за "плашило", понеже сам се е вкарал в ролята. А и нагоре вече уточних, че при дете под три години - е меко казано наивно да си говорим за "уважение" по начина по който можем да си говорим как ние уважаваме нашите си родители, понеже сме възрастни и вече съвсееем по друг начин ги мислим нещата.

При много малките деца т.нар "уважение" си е чиста проба "послушание" и то се постига единствено силово (нямам предвид с побой), а с ползването на това, че детето е зависимата страна и ти ползваш превъзхождащата си позиция, за да се наложиш. Дани не "уважава" баща си, щото може да му се озъби, а си дава сметка, че в такава ситуация е безпомощен да му реагира по аналогичен начин и да надделее - затова се снишава

Боби, разбира се, че трябва да възпитаваш децата си така, както смяташ тъкмо ТИ за правилно  За това си им майка. Аз нямам намерение да те обиждам, като ти налагам мнение, достатъчно си интелигентна за това...Просто споделях своята гледна точка.  Освен всичко, смятам, че именно родителите дори и по инстинкт, най-правилно усещат методите и начините, по които да възпитават децата си...

Жбрул, особено в последната си част си казала горе долу каквото и аз се опитвах  Единствено бих заменила някои думи с йерархичния им еквивалент, но горе долу смисълът е същия  Може би така написано звучи страшно и някои хора си представят въжета и вериги, деца в ъглите върху царевични кочани и пр... Но контролът и авторитета в умерените им дози биха предотвратили някои особености на по-късен етап от развитието, като пълното им незачитане например...Дори, ако щете в животинският свят има достатъчно примери - обгрижваните от всички женски лъвици малки, винаги ядат след възрастните...Надявам се, не ме разбирате, че първо вие трябва да се нахраните, а после децата...друго имам предвид 

Вчера официално навлязохме във фазата на "ужасните 2 години" (the terrible twos), с първото официално тръшкане - почти 45 минути, за нещо съвсем тривиално - отказ от моя страна да взема Емма на ръце. След като не постигна своето, детето промени на 180 градуса държането си, утихна и седна подсмърчайки до мен. Надявам се с това да си е научила урока, макар се съмнявам, но поне е начало.

Иначе съм съгласна, че не бива да се лъжат - те разбират вече всичко, сами си вадят заключения и са доста добри манипулатори - според мен се водят по мотото "ако мине" Затова картите трябва да се разкрият в началото и оттам говорене, говорене, говорене - все трябва да хване.

2-3 дни нямах възможност да пиша и гледам доста свободни съчинения са последвали на база на моя пост
Боби, децата ми не замвръзват, защото ги е страх, а защото разбират, че е настъпил момента в който прекрачват границата на нормалното държание. Защото след 100 обяснения, че не трябва да се скача по леглото примерно, след 1 ходене в спешното да лепим вежда, не искам да ми се филосовства на тема "Защо е приятно да се скача по леглото", а като кажа, да спрат да скачат. На децата ми съм обяснила, че няма да им кажа да направят нещо, което да им навреди, защото аз съм им майка и аз съм човека, който им мисли най-доброто. Това не е страх, не е сляпо следване, това е вяра. Вярват ми, че няма да ги подведа и че ще ги напътствам към правилните неща. Затова и знаят, че погледна ли лошо, без викове, без шамари и крясъци, трябва да спрат с дивотите, защото това вече не е полезно за тях самите, че могат да се наранят примерно, че преминават границите на доброто държание.
Нека да ми противоречат на теми, на които има за какво да го правят, но за неща от които ще пострадат - мерси съм, по-добре да имат "сляпо послушание пред авторитета".
Пресен пример от вчера, след ежедневни обяснения, че като се събличат за сън не трябва да бягат със свалени гащи от едната стая в другата, Дани се отъркаля едно хубаво по земята, щеше в шкафа да влезе още малко. След него само като погледнах Криси, познай дали бягаше със свалени гащи и той. Днес ще бъде същото - ще тръгнат да бягат, аз ще ги погледна, но този път ще замръзнат и няма да се потрети.
Та така със замръзването. Както казва госпожата в градинката, децата ми имат респект към мен, това не е страх, това е уважение, вяра, сигурност и още каквото се сетиш, но в никакъв случай не е страх.

Аз от около половин година абсолютно не се справям с децата когато се тръшкат.

Засега не съм открила средството, което да ги накара да ми обърнат внимание в тези случаи.
И съм ги била, и съм наказвала и съм се сърдила. Всичко е само за 30 мин.

И много говоря (спокойно)...ама, ще си бера плодовете от това вероятно след време:) Засега не дава резултат:)

Както наскоро Мими26 каза:) отсъствието на баща им оказва наистина голямо влияние.
Децата ми са много, диви и непослушни и дано са здрави за да са такива, но скоро косата ми ще е напълно бяла:)

Чета ви с интерес:)

mimi26 Именно това е и моята идея за бъдещо възпитание. Дано само стане така, както се надявам - децата да имат респект и уважение към мен и баща им. 

Лис 
Здрави да са! Децата ти са прекрасни, макар и диви и с характер
Идвай по-често у нас, поне батковците слушат Пък и най-много да ми полират пак портмантото с някой спрей за коса  Ще изкарам препарата за стъкла направо, да избършат и огледалото 

Лисе, не че е някакво успокоение, но Габриела и с присъствието на баща си не е по-различна. Дори мога да кажа, че него повече го работи. Тя няма респект от никого. От госпожите в яслата имаше в началото, докато ги опознае и свикне с обстановката. Сега всеки ден е наказана за нещо и всеки ден ми обясняват, че е дива, непокорна и ината. При баба си и дядо си, когато започна да ходи за повече от няколко часа, в началото също беше кротка и сговорчива /доста повече й се угажда и играе по свирката /, напоследък и там започна да си предава инатите. Свекърва ми е изключително спокоен човек, би се обадила само в много, много краен случай. Наскоро звъня в 9 сутринта, уплашена, да ходим да я прибираме, защото изпаднала в истерия За протокола, ходи там максимум 2 пъти в месеца за вечер-две.

Лиско, 

Иначе у дома бащата или го играе трето дете или взема участие в краен случай като не му издържат нервите и го заболи главата... За сметка на това Елена, се опитва да иззема моята роля и да възпитава Стефан, на всичкото отгоре постоянно го анализира в негово присъствие и го дразни по тоя начин.
И както тя е по лесната и по лесно се води, така го е научила на някой много лоши номера. Примерно тя си взема нещо да си играе и Стефан, решава веднага, че го иска и и го взема, тя почва да се сърди и да вика мен или баща си, ние се намесваме и тя си получава нещото, след което Стефан почва да се дере и да реве и няма и минута по късно, тя казва "е добре де, ето ти го" и той постига целта си с рев. След което и се караме на нея за тази работа, но това е друг въпрос. А в събота водихме следния разговор със Стефан след следната случка: на закуска ядът първо сандвичи и след това им давам малко зърнени закуски с мляко, Ели си изяде сандвича първа, при което Стефан каза, "мамо, не искам да и даваш закуски, докато аз не си изям", аз питам "защо, защото ще те изпревари ли?", той: "не, не искам да и даваш", аз настоявам да ми обясни защо и ако ми даде добра причина, няма да и дам, при което той казва, "ами защото ще рева"  . Мислех, че това е някакво случайно обяснение, но малко по късно през деня, за нещо съвсем различно, пак ми даде същото обяснение, че щял да реве - та явно в главата му е влязло, че щом ревне, ще получи което иска, въпреки че аз на рев не уйдисвам.

Злати, Гери, аз имах предвид по скоро факта децата да виждат присъствието на баща им в живота им.
Къде заради моряшкия живот, къде заради лични нерзбирания, но така те съвсем не го приемат като важен "фактор" в живота им и това определено оказва влияние.

Сикс, според мен ако държиш твърдата линия, скоро ще разбере, че не става нейното и че си права, като кажеш нещо. Ивана точно като вас беше, но в последно време, буквално последните месеци, много се е омекотила. Пак прави стойки, но много по-малко и по-кратки. Но аз хич не и цепя басма. Като каже нещо, че иска и се запъне,оставям я да види, че има причина да ме слуша. Изкарвала съм я боса по сандали на 10 градуса.Като ще се тръшка, че не иска да се обува, да си ходи боса да и види дупето студ. Цял ден си ходи така на градина. Ако не е нещо супер опасно я оставям да падне да се нарани и да види, че следващият път трябва да ме слуша. И верно явно има ефект, понеже онзи ден ми сподели прозрението си, че понеже не искала да пада и да има рани, щяла да ходи и да гледа къде стъпва, а не да тича. Да видим колко ще е, ама явно повтарянето в комбинация с отрицателният ефект, който сама си докарва сама, помага поне да и набие в главата, че за всичко което казвам има причина.

мими26, ако си успяла без страх да ги накараш да замръзват, ти си изключение. Повечето деца не се подават независимо, че вярват на родителите си. Съответно не смятам, че родител на 2 годишно дете е нещо лош родител, понеже детето му се тръшка и не го слуша.

Понякога наистина е по-добре да оставиш детето да изпита последиците от решението си, разбира се,  не и ако е опасно.
Аз  моите деца ги оставям да взимат сами някои решения, старая се да изградя усещането, че тяхното мнение като членове на семейството е важно. Сами си избират дрехи, обувки, играчки. Казвам само в какви рамки/парични/ трябва да избират. Знам, че това по-късно ще ми изяде главата  , но такава съм си аз. Ако не искат шапка, не настоявам. Боби зимата не носи шапка. Само качулка. Антъни пък носи и шапка, и шал, които трябва да са в тон.
 Искам да подкрепям тяхната индивидуалност, а не да ги напрая мои копия. И без това достатъчно приличат на мен  .
Познавам няколко дечица, които бяха страхотни лигочи като малки, сега15- 20 години по-късно са нормални и сериозни хора. Завършиха образованието си, и сега смело навлизат в живота. Няма и помен от предишните изцепки, които подлудяваха родителите им. Това са все деца на близки приятели и роднини.
 Това е от мен.
Дръжте здраво за основните неща, другото ще се оправи с времето.

Поздрави от мен и целувки на дечицата

Дано, Ема, искрено се надявам и се моля след време да не си блъскам главата, че и тя да си я блъска. Иначе за другото - оставям я да се учи от грешките си, когато това не е опасно за нея. Винаги наблягам на поуката от дадена случка, давам избор за нещата, за които смятам, че мога да си го позволя /не финансово, от възпитателна гледна точка/. В общи линии, всичко, което се смята за правилно и работещо го правя, психолога също потвърди, че по правилния начин действам /затова и направих консултацията, да сверя часовника си/, просто детето си е такова - опако, и съответно резултат траен поне засега няма. Под траен, имам предвид да трае повече от 30 минути
Живи и здрави да сме, ще се справим някак, спрях вече да се мисля за калпав и несправящ се родител. Стигат ми толкова самообвинения, достатъчно обективна съм, за да видя, че детето ми просто е особено и че в крайна сметка, не всичко зависи от мен.

mimi26 много добре го е обяснила и смятам, че е намерила верния тон, точната мярка или както там щете го наречете, в отношенията си със свмоите деца. Вниквайки в това, което тя, обяснява, човек би могъл да си помогне и да въпви в правилната посока със своето дете. Вярно е, че резултатите идват някъде едва към 5-тата, шестата година, но както многократно по-горе се писа: търпение му е майката.
Сикс, правилно, не обвинявай и не се гневи нито на себе си, нито на детето си. Няма смисъл и не е добре да се търси виновев в такива ситуации.

Справяш се добре, Сенс!
Обърни повече внимание на себе си, да си по-спокойна, да си щадиш нервите.
Останалото ще се нареди. Дори да си остане опака и инатлива, животът ще я поошлайфа . Ще я научи да си контролира "демоните".