Бе елате у нас да говорите тихо, повтарям един-два-три пъти(понякога и повече), но то само с повишаване на тон се получава понякога. Или не съм сварила да обясня и започва да вика "НЕ" "НЕ" "НЕ"

Говориш за повишаване на тон, м-и  То си е различно от викане 
В последно време с моята девойка го играя на съвест.  Като направи нещо със спокоен тон й казвам, че съм й сърдита и няма да й говоря. Първите 2-3 пъти като, че не осъзнаваше какво е да не ти говори някой. Много е бъбрива и когато съм сърдита сякаш пуска турбото на говорене. Но след като не получи отговор и обясня пак, че не говоря с нея схвана каква е идеята на сърденето. За нея на този етап няма по-страшно от това мама да е сърдита. Засега работи, гледам да не прекалявам, а да са се сърдя за наистина важни неща.

Много е бъбрива и когато съм сърдита сякаш пуска турбото на говорене.

  мисля, че в момента напълно те разбирам

Не разбира от повишен тон моят човек, не че не опитвам, но често стигам до викане. Това със сърденето не го схваща, а и вече е направил следващата беля 

Попаднах на интересна статия по темата- има решения на много въпроси , които са повдигани тук. Ето част от проблемите на които е обърнато внимание
1. Говорите му успокоително, да му мине. Грешка!
2.Опитвате се да го убедите, че не трябва да крещи, че не е в правото си, че това, което иска е забранено, защото … Грешка!
3. Опитвате се да залъжете детето, като забранявайки му нещо, предлагате друго на негово място (играчка например). Грешка
4.Детето се тръшка известно време (5 секунди или 20 минути) и накрая му давате каквото иска. Грешка!
Никога не позволявайте на детето да ви удря



А ето и линк към цялата статия
http://novobebe.com/blog/2014/01/tryshkane-kak-da-se-spravim/

Тази статия е доста подвеждаща, по мое мнение, и направо безумна, на места... Не е ясно коя е авторката, каква е, компетентна ли е да споделя толкова категорично такива съвети и на какво ги базира.

Избрани извадки:
Никога не позволявайте на детето да ви удря. Ще съжалявате след няколко години. По-добре е, ако ви удари, вие да го ударите (така че да разбере, че като го ударят го боли), отколкото да не реагирате или да се правите на разстроени..
Без коментар

По този начин, комбинирайки съсредоточеността му върху исканото нещо с липсата на резултат от тръшкането му, ще го научите, че тръшкането няма да води до желаните резултати.
Интересно би ми било как авторката ще предаде това послание на дете на 1 или дори 2 години... Сигурно е успяла със своите деца...

Работата на родителя е да определя правилата, да поставя необходимите ограничения и да решава какво ще се случва. Не е нормално да „играете“ по правилата на детето, нормално е то да „играе“ по вашите… Ето защо детето не трябва да командва вкъщи и родителите не са създадени, за да го слушат и да му се връзват на капризите. 

Цялата статия третира детето като малък демон създаден да вгорчи живота на родителите си и да ги манипулира...за което те трябва едва ли не да го "сложат на мястото му", защото ще "съжаляват след години"...

На мен сщо не ми хареса точно заради това.

Не съм чела статията, но от извадките, които сте цитирали, не виждам нищо изумително и абсурдно. Тъкмо напротив. Не мисля, че се опитват да изкарат детето демон, по-скоро обясняват просто и нагледно, че детето ще се опита да си наложи характера чрез манипулация /къде съзнателно, къде не/, точно чрез тръшкане и определени поведения, които да доведат до желания от него резултат. Естествено, че ние трябва да поставим границите, защото наистина ще съжаляваме след години, ако милото отроче се превърне в разглезено лайненце, да ме прощават възвишените. Примери за това - бол.

Колкото до първия абзац с удрянето - не мисля, че имат предвид да му отвъртиш главата с цигански шамар, а да му покажеш по-скоро с жест, че това, което прави причинява болка. На малко дете трудно можеш да обясниш какво значи - "боли". 

За пасажа, където се обяснява за тръшкането - абсолютно е така. Вие какво предлагате да се прави - то се тръшка за нещо, вие не му позволявате, то продължава да се тръшка още повече и вие му го давате, за да не се стресира ли? Ами чудесно - ще го научите много бързо, че с тръшкане ще си постига резултатите Да, наистина е трудно, защото е адски изнервящо, аз ли не знам.... моето е от тръшкащите се до истерия. Трудно се издържа, но това е начинът детето да разбере, че има граници.

Определено смятам, че то трябва да играе по нашите правила, а не ние по неговите. Какво според вас трябва да се прави - да угаждаме на всеки безумен каприз и да ги оставяме да ни се качват на главите, щото на са мама слънцата? И в чии гащи ще е този таралеж после? Децата няма да са вечно деца, ще пораснат, ще живеят в общество, не в гора и трябва да се научат, че има правила и те трябва да се спазват. Най-ранната детска възраст е чудесен момент за това - всъщност - той е единствения подходящ, по скромното ми мнение.

В интерес на истината, тук в тази тема всички съвети, които ние - майките на тръшкащи се и инатливи деца получаваме са точно такива - да сме постоянни и непреклонни във възпитанието, да не позволяваме да ни манипулират и т.н. И изведнъж - ауууу, тая статия е абсурдна. Сега ще ида да я прочета и ще коментирам другите съвети в нея. До момента анализирах цитираните от вас пасажи.

На мен спеицално не ми хареса тона, с който се говори за децата. Сългасна съм да не се позволява да се тръшкат, да не се даваш и след малко реване да отстъпиш, обаче  доста други неща не ми харесаха. Примерно като цяло не подкрепям идеята, че децата трбява да изпълняват без да е нужно да им обясняваме. Даден е пример как взимаш вазата без да казваш нищо и обясняваш чак след това, след като се успокои. За мен това е погрешно. Обяснението трябва да е зедно с действието, независимо дали ще го разбере, то ще знае, че има причина. Да изтеглиш авторитарно нещо от ръцете на някого без да кажеш и дума и да чакаш да се натръшка, за да го кажеш ми се струва много грубо. Можеш да възпитаваш и да си непреклонен без да си ненужно груб и подтискащ.

И не само - тонът, изразите "да играеш по свирката" и др подобни.
Детето е индивид. АКо се тръшка, има 100 причини за това - умора, глад, и тн. Не може да се приложи просто един аршин за всяка ситуация.
Да не говорим, че не се прави никаква диференциация между различните възрасти. Едно е да се тръшка дете на 2 години, друго е - дете на 5. Това са две различни възрастови групи, на различни етапи на развитие. Дете на 2 години още няма концепцията за това, кое е правилно, кое е грешно.
Оставам с впечатление, че авторката няма деца. Отстрани е лесно да се дават съвети така безапелационно.

Що бе? Може да има кротки деца, мен един татко ме пита "Няма ли да направите нещо?"?! т.е. да дам на детето квото иска или да си обера крушите и да не го притеснявам. Донякъде си е прав човека, колкото и да е грубо и против възгледите ми, все пак непознати хора на публични места не са длъжни да ни търпят истериите.

Разбира се, че трябва да се обяснява. Никога не съм твърдяла обратното.
Обаче, забелязвам една тенденция - да се смята, че децата са едни мили ангелчета, които едва ли не никога не могат да те изкарат извън кожата ти, а ако все пак го направят - то задължително има основателна причина, а ако родителя въпреки всичко, което е опитал, не успява да успокои детето, значи нещо той бърка. И ако вземе, че се и възмути на ситуацията, направо да вземем да го разпнем Ами това просто не е вярно, но няма как да го разберат хора, чиито деца са относително разбрани и спокойни, не са с инатлив характер и буен темперамент.
Аз съвсем убедено мога да твърдя, че децата се тръшкат и без основателна причина. Да, причина все пак има, но не винаги е достатъчно сериозна, например чиста проба лиготия и инат. Ами съжалявам, но това изобщо не са основателни поводи да ми се лензи и аз да ахкам и охкам - горкото ангелче. Ами не, в такива моменти, когато ме гледа в очите и абсолютно целенасочено ми прави на пук - хич не ми е ангелско и невинно. Но пак казвам, не всеки би повярвал, ако не е имал челен сблъсък в такова поведение.
Не разбирам какво му е грубото на израза "да му играеш по свирката"? Това е просто израз, който отразява определена ситуация, ако е за възрастен, бихме го използвали и няма да мислим, че е грубо, или? Ако спрем малко да се обиждаме и възмущаваме от такива детайли, а седнем да помислим над смисъла на казаното, по принцип говоря, не само за тази статия, може би по-лесно ще разбираме какво някой иска да каже. Без да правим интерпретации какво си мислим, че е искал да каже. Разликата е съществена

Не прочетох статията и нямам намерение. Отдавна не се впечатлявам от подобни неща.

Моят Боби съм споменавала колко кротък беше като бебе и изобщо, не бях чула от него ревове или истерии,  сега започна да прави " бели" - в смисъл откриваме, че има темперамент, който се възпламенява от нищо. Бяха дошли дечица на гости и три от тях играеха на играта. Боби се ядосал, че за него няма контролър и вместо да ми каже и аз да разреша проблема, той взел яйца от кухнята и ги сложил в обувките на децата.Едно яйце се счупило, докато той организирал процедурата и той го мушнал под дивана, завито в дънките му.

Вчера се изпишкал в една кофа в тоалетната  без да ,махне падналото вътре руло с тоалетна хартия -защото не искал да пишка в тоалетна, в която имало ака вътре - Антъни не бил пуснал водата, забравил.
Има и още. Постоянно ме държи нащрек, какво ще измисли ново.

 

хахахахаха,това с яйцата ме рзаби!Ами това според мен е много хитра постъпка Ема.Вместо да се бие или да се  скара с децата ,той е предпочел друг метод.
А относно статията и аз не я прочетох.Няма да му дам да ме команди и манипулира!Не ми е приятно и когато на 1.6 год. започна да ме удря и ме риташе .Е,вече не го прави ,но след всеки негов шамар или почти след всеки съм го пляскала,за да види ,че не е хубаво.Защото в изблик ме е удрял и навън и съм умирала от срам.Вече все по-рядко се налага да викам и контролирам .А той пък знае ,че като е добър и мама е добра и само казва "ДОБРЕ МАМО"!Не че пак не прави магарии и не се сърди ,но не може да се сравни до преди 6месеца.
Разбира се ,че са деца и трябва да се чувстват обичани и т.н,но не и те да командят и се налагат.Разбира се ,че като иска нещо ,което не е опасно за него го давам,готви с мен ,позволявам много неща.Не се карам като е разхвърлял и още куп неща други,но ......трябва да има някакъв ред все пак и да се знае кой е родителя и кой детето.

Точно това имам и аз предвид, Monik_s, много хубаво си го казала.

И не само - тонът, изразите "да играеш по свирката" и др подобни.
Детето е индивид. АКо се тръшка, има 100 причини за това - умора, глад, и тн. Не може да се приложи просто един аршин за всяка ситуация.
Да не говорим, че не се прави никаква диференциация между различните възрасти. Едно е да се тръшка дете на 2 години, друго е - дете на 5. Това са две различни възрастови групи, на различни етапи на развитие. Дете на 2 години още няма концепцията за това, кое е правилно, кое е грешно.
Оставам с впечатление, че авторката няма деца. Отстрани е лесно да се дават съвети така безапелационно.

six, изхождаш от твоята си камбанария

Ами Оливия ,то и аз така.Пък и отстрани всеки може да говори,като не е имал подобни ситуации.Самата аз като нямах деца и като видех тръшкащо се дете все си мислех ,колко е разглезено и как аз няма да го допусна.Ноооо....
И да детета на 2 год. няма концепция кое е правилно и кое -не,но нали трябва все някога да разбере кое е правилно.Не току-така е израза за първите 7 години.

Оливче, четете внимателно, моля ви! Изрично казах, че коментирам само цитираните абзаци, цялата статия не съм чела! Някъде да отричам казаното от останалите потребителки? Прочете ли нещо такова някъде? Както и вие самите казвате - не може да се слага под общ знаменател, децата са различни. Обаче, все го забравяте това, ако не вашите деца са различни, много удобно Разбира се, че ще изхождам от моята камбанария, защото аз се сблъсквам с истинско дете, различно от общоприетото, така да го кажем. Вие такова сте виждали само на теория и говорите наизуст в темата. Нима като твърдите, че те децата са ангелчета, не говорите и вие от собствената си камбанария, защото с такива се сблъсквате? Моля, бъдете обективни. Вие също генерализирате, ама не се усещате, защото мнозинството деца са като вашите и си мислите, че всички са. Уж признавате, че има и различни, но тайничко насаме си мислите, как, не може то така, те децата едни ангели, то все причина има, не може чаааааак толкоз да се тръшкат без причина, родителите им нещо не нацелват Всички си го мислите това, убедена съм на 100%, то се вижда в тая тема постоянно и не само в темата. Аз си знам каква ми е камбанарията, как всичко това се отразява на психиката ми, на брака ми, на всичко, как съм на прага да започна да се тъпча с успокоителни, защото вече ми идва в повече тотално. Пък вие си пейте мантрите колкото си искате.
Действителността за много родители, за жалост е различна от вашата. И сега да не излезе, че не си обичам детето и не съм благодарна за него, че и такива тези се прокрадват тук Обичам я, благодарна съм за нея, но не съм щраус и виждам проблема ясно и отчетливо. Да, детето ми е индивид, а аз? Аз какво съм? Подлога ли? Не мисля!

Спирам да пиша в тая тема, защото ми става все по-обидно и по-обидно! То всички сте едни майки-героини, същи богородици, а ние с проблемните деца, сме все субективни и не знаем какво говорим, правите сте все вие! Казвам ви го за пореден път - спрете да генерализирате и да говорите за общи положения в отглеждането на децата, Няма общи положения, разберете го - има общи ценности, които искаме да предадем, но как ще стане това зависи от децата ни. Който не го вярва това, ще бъде много разочарован Деца не се гледат с книжки и съвети, със статии и разсъждения на ангро. Като ви дойде нещо до главата, тогава давайте оценки и квалификации. Като не ви е дошло, чукайте на дърво и си трайте! Със здраве и не се обиждайте, не го пиша това към някой конкретно, а към всички, които си нямат идея какво е да имаш такова дете!

Е, Сикс, стига си ни плашила с дъщеря ти. Какво искаш да кажеш, трябва да чукаме на дърво да не ни се падне дете като нея ли?

Детето ти не е проблемно.
То носи вашия генетичен материал, живее с вас, и вие я възпитавате.
Тя не е дошла от космоса.
Тя е ваша.
На мен не ми харесва това, че я обвиняваш за всичко. И слагаш етикети - "проблемна".

Сега, може би и Габи има някакви проблеми, но те са за специализирано лице и само ти можеш да вземеш решение дали да я водиш по психолози, психиатри, или консултанти..Хора, които са се сблъсквали с много деца и имат познанията и опита, за да разграничат нормалното от проблематичното.
Тук също е спорен въпросът за това кое е нормално...

Но нека оставим вече тази тема.

Поздрави за теб и много целувки на малката

Сикс,недей така. Става ми криво,като те чета.Защо мислиш,че другите искат да се изкарат безпогрешни и супер-майки. Такива просто няма.Но всеки се стреми към баланса в собственото си семейство. Да не мислиш,че аз не съм ревала от безсилие,че не мога да се справя с непокорството и настроенията на детето ни. А мъжът ми ме обвиняваше,че съм невъздържана. Но това отмина.Детето порастна. Разбира повече неща и е по-лесно вече.Справихме се.И вие ще успеете.Рецепти няма. Освен може би на Карлсон:"Спокойствие и само спокойствие! " 

Six, и аз не мисля, че някой е писал тук с цел да те обиди. Това, което аз имах предвид е, че имайки дете, което е по-трудно управляемо от средностатистическото, ти си склонна да намираш някои методи за приемливи, които за други майки не са и обратното. Няма правилно и грешно, както няма и универсално решение за всички деца. Колко до тази статия/ цитати - изказът е прекалено груб, за да бъде взимана насериозно за възпитание на деца.
Според мен, децата имат нужда от търпение, любов и твърда ръка, но не за да ги удря в отговор на това, че те са ударили/цитат от статията/, а за да ги води уверено в опознаването на този голям и труден за разбиране свят.

ПП. Прошка е - Да ме прощават всички, които са се засегнали от мой пост!

аз малко встрани от темата...

кликнах на линка към статията. видях откъде идва. не съм я чела и няма да я прочета. налагам си хигиена на четенето.
вижте, сега е векът на "контента, на съдържанието". интернет пространството стана място за печелене на пари чрез привличане на клиенти, а една огромна част от привличането на клиенти е свързана с непрекъснатото генериране на съдържание и на линкове към него. в момента, този линк, който е постнат в нашия форум, е супер ценен за оня сайт, защото им вдига рейтинга - публикуван е в сайт със сходна тематика. малко четох наскоро по темата, та затова така компетентно се изказвам.

горният феномен води еднозначно до едно - публикуване на все повече съдържание с ниско или никакво качество. а хората все още се водят от подсъзнателната презумпция, че щом са го прочели някъде написано или са го видяли по ТВ, значи е вярно. това е остатък от времето, когато публикуването или излъчването на информация минаваше през доста повече и по-сериозни цедки и имаше известен качествен контрол върху съдържанието.

мога смело да твърдя, че сега огромният род публикации в сайтове като уебкафене, мамаибебе, бегемама, свежо и прочие чуждестранни техни аналози, са пълен булшит. внимавайте какво четете, анализирайте, не приемайте на юнашко доверие, бъдете критични, а понякога и си го спестявайте. написано не означава дори и 1% вярно!

толкоз от мен.

п.п. сиксе, няма нищо лошо в това да пиеш нещо леко успокоително - мента-глог-валериана е един добър избор.

поздрави на всички!