"Мнозина не разбират, че критиката е наистина срещу, но е срещу превръщането на протестите във фарс. Срещу лицата, които се самоназначиха за водачи и говорители на морално разгневените хора, за да ги употребят безскрупулно в своя изгода. Срещу същинските комисари на подмяната, които си позволиха да удавят автентичната вбесеност от безобразията на текущата власт в пошлост и кич. Срещу използвачите, които провидяха в протестите звездния си миг. Срещу онези, които искаха да се изявят, защото досега стояха в ниши. Срещу тези, които упражниха контрол над възмущението и пробваха да го канализират с оглед на политическите си и бизнес планове. И които даже имаха безочието да се обявят за умни, красиви и интелигентни, разсипвайки и съсипвайки гражданското недоволство с фалшивия си патос."(извадка от втората статия)
Ами ей го деЙ "ключът за палатката".
И той не е в "безсмислието" и "неоснователността" на протестите, а в тяхното "формулиране". Това го казва човек, който е набеден за "вредител", което разбира се е нелепо. Поне за мен. Аз не съм фен на максимата: "който не е с мен е против мен", защото това би означавало, че трябва да приема всеки човек, който за каквото и да било на този свят има по-различно виждане и позиция от мен за мой враг. А такова мислене е крайно примитивно.
Например, на мен
Джам не ми е "враг", понеже счита че дадено нещо (което искаме и двете) е по-постижимо, чрез един "механизъм на действие", а в конкретната ситуация сега - аз считам, че то е по-постижимо чрез "друг механизъм на действие". Това означава единствено, че с нея "имаме спор" с какви средства точно може и е най-добре да се опитваме да постигнем "целта Х". Нищо повече.
В конкретната ситуация, която обсъждаме - да, споделям много от критиките отправени към вида на сегашните протести, към некадърното формулиране на искания в тях, към вида на исканията, дотолкова, че изброените - правят протестите неефективни и ги отдалечават постоянно от постигането на каквито и да било цели и положителни промени. Но в същото това време - считам, че нещата у нас дотам са стигнали, че нямат оправяне по друг начин, освен с протести. Не по друга причина, а защото всички останали - цивилизовани и типични за наистина демократична държава механизми за решаване на проблеми -у нас са безкрайно опорочени и изродени, поради което при опит да решиш проблем чрез тях - всъщност възпроизвеждаш непрестанно същия проблем (проблеми), затвърждаваш го и трупаш още и още за решаване. Все пак - достатъчно време виждам да се случва имено това, че да имам очаквания тепърва да спре да се случва, ако се ползват същите методи, които и до момента само правят батакът по-голям и толкова. В допълнение - у нас не съществува и върховенство на закона, ние сме "правова държава" само на книга т.е. главният гарант за правилно функциониране на демократичните механизми за решаване на проблеми - липсва. Като липсва - механизмите не работят както следва. Те започват да работят в режим "извращение" и вместо ползи - носят вреди.
Именно заради това свое виждане (без претенция да е меродавно) - аз конкретно не виждам друг път да започнем да си решаваме реално проблемите, освен да изискваме, притискаме и настояваме това да започне най-после да се случва, чрез протести. Както вече споменах - правото на протест неслучайно е съществена част от самата същност на демокрацията. Защото както знаем - и демокрацията не е съвършена, но нищо по-добро от нея не е измислено засега
И понеже демокрацията е несъвършена по природа, предвидено е да можеш ПРЯКО да изразиш недоволството си, в случай че заложените механизми нещата да вървят добре - все пак не сработват. И като не сработват - бива да се коригират. И протестът е единствената възможна, легална, цивилизована форма в една демокрация да поискаш подобна корекция.
И миналата зима и тази (вече зима) - бях и съм на мнение, че с протестите - не се иска каквото трябва да се поиска. Не знам защо така се получава честно казано. Може би, защото нямаме опит в тези неща, може би защото т.нар. задкулисие е достатъчно силно и хитро, да успява да се вклини във всеки спонтанно и основателно възникнал протест на гражданите, да го превземе отвътре тихомълком и да го изчанчи до степен да изглежда пълна нелепица. Може би, защото твърде бързо клякаме когато ни се каже "не, не става и не може" дори на смислените искания, които издигаме и вместо до дупка да си ги издигаме и да настояваме да се изпълнят - ние реагираме като обидени хлапетии с "оставка!". Един вид, като не щете пък да направите каквото искаме от вас (а формално само вие можете) - ние пък ви се сърдим и затова искаме да си ходите. ОК, ама проблемът ни така си остава нерешен и просто идват следващите, които за същие проблем да ни казват: "не, не става и не може" и толкова.
Не, че някой е седнал мен да пита, ама..."аз да си кажа"
по конкретния случай, как ми се чини за по-разумно да се постъпи. Първо да се формулират и издигнат няколко искания за промени, промени, които да позволят на демократичните механизми да започнат да функционират правилно и в полза на обществото. Което чисто технически - може да стане само с писане и гласуване на съответни промени в закони, или изцяло нови текстове на същите. Което с "оставка" - не моЙ да стане просто, щото няма да има кой да ги гласува тези неща, отиваме на следващи бутафорни избори и след тях - пак сме в същото положение. (Справка - ситуацията през м. май) Та, ако евентуално се издигнат такива искания и под натиск бъдат изпълнени - после се вика "а ся оставка". Никакви такива сделки от сорта на "Ама оставете ни ся да си изкараме мандата, пък ние в замяна ще направим тук-таме козметични промени" (което се играе сега). Гласуват каквото се иска, подават оставка и после - нови избори по нови правила. И да ви кажа честно, дори не е толкова важно за мен дали някакви морални, свестни хора ще са следващите управляващи, че да разчитаме на съвестта им да не безчинстват. Когато си на власт - изкушенията са толкова много и толкова големи, че и най-свестния човек може да се подхлъзне. Затова е по-важно за мен - правилата да са такива, механизмите по прилагането им да са такива, че да са неизбежни за спазване и да те пазят и от теб самия и слабата ти човешка природа, когато попаднеш на място пълно с изкушения. Ако не устискаш сам, да има какво да те възпре да крадеш, да се облажваш и да въртиш далавери за сметка на всички останали в това общество. Както е апропо в истинските демокрации. Не, че са им толкова по-свестни и възвишени политиците (чисто като хора), а просто механизмите работят достатъчно добре, за да бъдеш плясван през ръцете, като посягаш да се облажваш за сметка на другите. Ако все пак "има пропуск в системата" и посмееш да опиташ - обществата там не казват "аре карай, к'во толкова", ами излизат на улицата и настояват не само да напуснеш поста си, ами и да станеш клиент на прокуратурата и да си "платиш за греховете". Няма 6-5. Ако прокуратурата се ослуша...ще протестират и срещу нея, без хич да им дреме, че тя била част от
независимата съдебна власт. Понеже нашата - буквално съдейства на всякакви престъпници и крадци да им се разминава, лежейки баш на тая кълка, че били независими. Ай сиктир!