Боби, какво толкова странно виждаш, че очакваме момчетата да си прибират играчките и да помагат вкъщи? В крайна сметка, никой на никого не е длъжен (като пораснат). Ако домакинската работа се върши само от единия, а другият само чака наготово, главата си залагам, че връзката им няма да просъществува. Като глезим момчетата, правим лоша услуга на самите себе си и на тях. Друг фактор е, ако момчето гледа от баща си, който се държи по този начин. Тогава, колкото и да се опитва да го възпитава майката, не всичко, но по-голямата част е кауза пердута. Дори и на подсъзнателно ниво. Това е според мен, де. Понеже поколението на бащите беше преобладаващо възпитано по този начин, случва се често и в днешно време да има мъже, млади бащи, които да разсъждават така. За съжаление.
Пеше, аз с помощта на неволята и лакомията се научих да готвя. Като деца правехме кексове, сладки и онези вкусотии, които не можеха да се купят (по самоинициатива, никой не ни е карал). Ама солено май почти нищо не бях готвила преди да се изнеса от къщата на майка ми.