Хаха, тихо сега. Той си мисли, че никой за нищо не го закача и дори понякога му е съвестно, че не ми помага 

Ха-ха-ха, стискам ти ръката - това е висш пилотаж при манипулацията

Ние сме двама чревоугодници - бутаме се в кухнята поравно. Май той повече, ама шшт.
За останалото - който има повече свободно време. Има периоди на ослушване, ама заплашвам, че ще се изнеса и ще ги оставя, барабар с котката и атмосферата рязко се разведрява 

Тъй де, нито мръсните чинии съм донесла от майка, нито пък детето, та да са само моя грижа. Само котаракът е внесен  без обсъждания, но за него и без това се грижа само аз.

Цитат на: dani_ j в Януари 30, 2014, 18:33:12 pm

Хаха, тихо сега. Той си мисли, че никой за нищо не го закача и дори понякога му е съвестно, че не ми помага 

Ха-ха-ха, стискам ти ръката - това е висш пилотаж при манипулацията

Ние сме двама чревоугодници - бутаме се в кухнята поравно. Май той повече, ама шшт.
За останалото - който има повече свободно време. Има периоди на ослушване, ама заплашвам, че ще се изнеса и ще ги оставя, барабар с котката и атмосферата рязко се разведрява 

Тъй де, нито мръсните чинии съм донесла от майка, нито пък детето, та да са само моя грижа. Само котаракът е внесен  без обсъждания, но за него и без това се грижа само аз.

този метод за разведряване е много добър поне месец се помага и чисти после
Моят е научен на мързел, но с много натяквания до откат му избих мързела. Само да яде по 4 часа на вечеря и накрая да зарязва чиниите в хладилника не успях да го отуча

shanoar, без повтаряне до припадък, няма да стане работата , но след 10тина години свикват и дори ти правят забележка, ако ти не го направиш.

Съмнявам се, мидж. Като им се "пили" на главата, в един момент просто спират да чуват. Дано не съм права!

Боби, какво толкова странно виждаш, че очакваме момчетата да си прибират играчките и да помагат вкъщи? 

Не е странно, а рядко в милата ни родина. Аз лично нищо странно не виждам и в моето семейство винаги е било така. Но реалистично погледнато, в голяма част от българските семейства това не се прави и момченцата от малки знаят, че на мама работата е в кухнята, а тати може да „помага‟. Така че се радвам да чуя момчешки майки да разсъждават по този начин.

Мдааа, на мен един път мъжът ми ми каза- е, ти, ако се оплачеш,  че не ти пмагам с детето...
След разговора, който последва не повтори. Тогава разбрах, че юркане му е майката.

Ники, ще речеш, че това дете е само твое. 

Боби, ти имаш ли познати от твоето поколение, които да разсъждават така? Аз понеже нямам, затова питам.

Цитат на: midge в Януари 30, 2014, 20:39:06 pm

shanoar, без повтаряне до припадък, няма да стане работата , но след 10тина години свикват и дори ти правят забележка, ако ти не го направиш.

Съмнявам се, мидж. Като им се "пили" на главата, в един момент просто спират да чуват. Дано не съм права!

Моят мъж не си оставя обувките, съответно чехлите на стелажа. Разбира се, наследството копира от баща си. Говорих, пилих, хвърлях обувки в двора... днес пак се спънах в тях на път за банята.

Мидж, повтарянето до припадък при моя мъж не води до нищо... започва да приказва, че само съм мърморела, та пак лошо. Дипломация му е майката и хитруване, ама като нЕмам нерви и се изкажа направо куме в очите губя та губя. Вени, моя е същия, само дето намирам чинийте в мивката.

Боби, ти имаш ли познати от твоето поколение, които да разсъждават така? Аз понеже нямам, затова питам.

ооо, Блу - не се заблуждавай! пълно е с млади паши и сахиби в България. може да са супер барнати отвън и с последна версия хай-тек, но отвътре са си ориенталци до козирката.

Ники, ще речеш, че това дете е само твое. 

Боби, ти имаш ли познати от твоето поколение, които да разсъждават така? Аз понеже нямам, затова питам.

Имам... много. Моят мъж също е от тях, причината да си се грижи сам за себе си не е, защтото той сам е мсилил, че това ще му се налага някога, а защото аз не съм жена, която може да прати за бира до хладилника и да му даде гащите и чорапите след баня ( както се опита в първият ден, в който живеехме заедно ) и след толкова години дори вече е забравил, че някога не си е прал сам дрехите.
 Да, не са като техните бащи, хич нищо да не правят,но знам много мъже, за които вършенето на неща в къщи е „помощ‟ понеже са добри съпрузи и си обичат жените,а не тяхно задължение. Дори преди години бях се оплакала тук, че мъжът ми не свършил нещо като хората въпреки постоянното ми повтаряне ( за децата нещо беше) и няколко човека автоматично ми казаха, че като ми „помагали‟ да не съм намирала кусури. Пак тук съм виждала  коментари в бисери на децата как момченце ( вече не помня кой беше, да не се обиди някой) беше казало на майка си да си ходи да си върши женските работи или да си ходи в кухнята или нещо от сорта. Това впрочем беше намерено за смешно дори от хора в този форум. Та и ти, не само аз, имаш такива познати .

У нас се помага за всичко, даже се бият кой да сервира масата и как да се подреди. Знаят, че като се нахранят, ако има трохи под масата, първото, което трябва да направят е да вземат прахосмукачката и да изчистят. Даже последно и за нея се карат. Мила днес се бори с мен да ми вземе чиниите от ръката, че да ги реди в миялната Единствено не мога да ги науча да си редят обувките все още, но се знае кое как се подрежда и какво се прави. Носят си сами дрехите за пране, пижамите се прибират по местата. Мъжа ми е научен всичко да си прави сам, не от мама, сам се е научил. Доста време е живял сам. Пере, чисти, мие чинии, готви. Даже понякога ме гони от кухнята, щото искал "да си проветри главата" А от скоро комбинираме заедно и разни творчески дейности - последните ни успехи са правенето на торти заедно - оказа се, че е по-добър например при правенето на цветчета от марципан

Ники, ще речеш, че това дете е само твое. 

Да бе, ама ще крадна лафа на Елфова, за донесеното от мама 

Една приятелка имаше проблем с чорапите на мъжа си. Бяха из цялата къща, събул и оставил. Започна да му ги слага на възглавницата, в лаптопа, на масата, накрая успя да го научи да ги хвърля в коша за пране. Та не винаги повтарянето е кауза пердута. 

Трябва си търпеливо напомняне. Има жени, които казват "е аз, ако ще повторя 100 пъти да изхвърли кофата, по-добре да си я изхвърля сама", но не е така. Изхвърли ли я 3 пъти сама и край, а ако търпеливо напомняш 10тина години, свиква да го прави сам  Това имам предвид, а не пилене и караници.

Цитат на: blue_sky в Януари 30, 2014, 23:03:15 pm

Ники, ще речеш, че това дете е само твое. 

Да бе, ама ще крадна лафа на Елфова, за донесеното от мама 

Една приятелка имаше проблем с чорапите на мъжа си. Бяха из цялата къща, събул и оставил. Започна да му ги слага на възглавницата, в лаптопа, на масата, накрая успя да го научи да ги хвърля в коша за пране. Та не винаги повтарянето е кауза пердута.

Ники, мерси за идеята.С всичко друго се преборих, ама тия чорапи ги намирам на невероятни места, направо ми е писнало от тях.Иначе моя мъж е корено различен при мен и при майка си, чак ме шокира.В къщи помага много и не го приема като задължение, а просто сме разпределили задълженията си, но като отиде в майка си полягва на дивана и до там, мърдам го само след солидна доза мърморене

Трябва си търпеливо напомняне. Има жени, които казват "е аз, ако ще повторя 100 пъти да изхвърли кофата, по-добре да си я изхвърля сама", но не е така. Изхвърли ли я 3 пъти сама и край, а ако търпеливо напомняш 10тина години, свиква да го прави сам  Това имам предвид, а не пилене и караници.

Търпеливото напомняне играе голяма роля и във възпитанието на децата 
Имам пример пред себе си - Дете на 12 години не може да си връзва обувките, щото на мама й е по-лесно да ги върже, вместо да го научи. Нямала време да покзва 100 пъти 
А от там идва и друг проблем, правейки нещата вместо тях ги правим зависими и несамостоятелни...

А от там идва и друг проблем, правейки нещата вместо тях ги правим зависими и несамостоятелни...

Защото си казваме - ох, аз, докато обясня... па и ще го направя по-добре...
А не е лошо да ги оставяме да грешат - това е опит.


Аз в работата си се претоварвам поради тази причина и го отчитам като груба грешка.

Цитат на: Ники в Януари 31, 2014, 09:45:39 am

А от там идва и друг проблем, правейки нещата вместо тях ги правим зависими и несамостоятелни...

Защото си казваме - ох, аз, докато обясня... па и ще го направя по-добре...
А не е лошо да ги оставяме да грешат - това е опит.


Аз в работата си се претоварвам поради тази причина и го отчитам като груба грешка.

Делегирай задачки, Жекова... И аз не винаги имам търпение някой да свърши вместо мен задачката, но се научих. От грешките натрупах и опит 

Ники, старая се, но не винаги успявам. Всеки с лудостта си 

с двете ми излежани бременности, мъжо свикна толкова много неща да прави, че приятели се бъзикат като го видят "разваляш ми дисциплината пред жената". Жив и здрав да ми е, ама ако не беше такъв грижовен, може би и момченцето ни нямаше да го има. Но ние сме си сами от студенти още и не е имало намеса на майките тука.

Иска ми се да споделя с вас какъв чудесен месец е за мен този януари. Чак не ми се иска да свършва. Малкото ни момченце успя за толкова кратко да се научи да спи през нощта, да му поникнат първите зъбки и дори да проходи