0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #360 -: Февруари 09, 2015, 09:52:02 am »
Спирам да ви завиждам за снега. И тук заваляха снежинките, меки, пухкави и трупат ли, трупат. :D

И аз искам да живея в къща с двор, с голяма тераса и градинка, а не в тази кутийка, където единствено мога да си подам главата от прозореца, за да се порадвам на слънцето.
Живяла съм на село и ми липсва .. но на този етап, няма как да стане, а и от тотото не се пада.

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #361 -: Февруари 09, 2015, 10:05:07 am »
Добро утро и успешна седмица! Снегът е станал на един хубав лед, поне 3 пъти щях да се пребия докато стигна до офиса.  :? Сега пак вали. Като си на топличко е голям кеф. :)

Зайко, Теди, благодаря, че се грижите така ароматно и вкусно всяка сутрин!

Rtfrtf, не се бях сещала за такова сравнение.  :lol: Селото си е екстра - с канализация, сравнително близо до града. Ако успеем да навием родителите ми да дойдат насам ще вдигнем нещо малко, за да живеят там, да им гостуваме и да се радват на любимите внучета.  :lol:

Смайли, права си. В София разстоянията са такива, че преди да пуснат метрото съм имала случаи да пътувам от Надежда до Бизнес Парка по час и половина с градски транспорт. Но за мен градът си има съществени предимства - почти денонощно работещи магазини, аптеки, спешни центрове, редовен градски транспорт (в нашия случай и удобно метро). Тук имаме и баба в съседство, която помага за детето, което ще е съществен недостатък, ако сме по-далеч. А и като се връщам от работа по тъмно и започне третата смяна :) няма да съм в състояние да се насладя напълно на кефа да съм в къща сред природата.  :wink: Иначе много харесвам района на Бистрица и Железница ... ех мечти. :)

Теди, честит сняг :)
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #362 -: Февруари 09, 2015, 10:34:05 am »
Добър ден/че то си станало ден ,направо :oops:!. Обективни причини имаме. Все пак,останало е малко ароматно кафе и от вкусната закуска.Благодаря ви! :D На всеки май му се иска спокойствието на селската идилия,а?? :lol: Особено,когато семействата са в "пълен или поне в полу-пълен състав" и сега се размечтаваме за спокойствие,чист въздух и истинска природа. :D Супер,ама трябва и да се работи  :x. На ИТ това вече не им е проблем,честно казано ,в глобалния свят с нет комуникациите ,разстоянията не са проблем,но ако работата ти изисква физическо присъствие,става сложно. Скоро обаче ще навлязат и холограмите и ще решат и този проблем :lol:. за всички други,лелеещи за спокойствието на селския пейзаж, мога да препоръчам Програмата за млади фермери  :lol: :lol: скоро ще бъде отворена за нови проекти,с нови ,големи облекчения и предложения към "младите фермери"/ е ,до 35 години? Така че,който е решил да търси село -може да рискува :wink:. Успешна зимна седмица и дано синоптиците са сгрешили малко в цифрите!
/www.mamaibebe.com][/url]
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #363 -: Февруари 09, 2015, 10:47:17 am »
М-и, никога не съм била в Добрич и района. А ти си изпълнила моята мечта за живот на село  :P
Аз искам да ви кажа, че и в момента рядко се възползвам от предимствата на големия град. В центъра на София ходя сигурно два пъти в годината. Откакто се е родил малкия и на кино не съм ходила. Все си стоя в квартала и понякога до някой МОЛ да мръднем да купим дрехи на някого.

Теди, дано да натрупа и при вас  :P

Додич, абсолютно си права за аптеките, спешните центрове и т.н.
Ако навали един сняг и пътят не е изчистен, няма да може да се слезне лесно в  града. Основният път го чистят, но разклоненията към къщите не.

Друг голям недостатък на къщата за мързеливите като мен е, че има много за шетане и по къщата, и по двора. А ако успоредно поддържаш и апартамент .... оле-мале  :lol:

Ра40, за работата си много прав. Трябва да търсим варианти за дистанционни такива. Мъжът ми все ми повтаря да съм научила Джава  :lol:
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #364 -: Февруари 09, 2015, 10:53:51 am »
Добро утро  :D

При нас продължава да си вали кротко и да натрупва :), дали ще успеем да тръгнем на работа изобщо :lol: ...

Смайли, като имам малко повече време, ще разкажа подробно (от опит, защото често човек едно си мисли, а друго става на практика  :lol:) за плюсовете и минусите да се живее на село и да се пътува за работа в града, може би утре, че сега трябва да се приготвя и да тръгвам :) ....

Зайче, благодаря за кафенцето :), Теди, чудна закусчица :),
rtfrtf, имаме приятели точно в Драговищица, с три дечица са, за децата там е чудесно, трудничко е с работата, но като цяло е добре  :).

Злати, да ти е спорна работата :) ....

и успешна седмица на всички!  :D

*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #365 -: Февруари 09, 2015, 11:05:02 am »
Програмата за млади фермери  :lol: :lol: скоро ще бъде отворена за нови проекти,с нови ,големи облекчения и предложения към "младите фермери"/ е ,до 35 години?

не повече от 40 към момента кандидатстване по програмата
така се отваря възможност по примера на познати;  - вариант 1 - регистрират се току-що завършили гимназисти и пращат мама и тате на къра да работят и въобще да си живеят там,  втори вариант - "не, не, няма да участвам, че братовчедката  работи там и ми иска пари, пък аз не съм такъв да пиша жалби" - и се финансира с труда на мама от чужбина,  трети вариант - вместо трепане за някакви си 12 500 евро,  сеене, чакане да мине комисията, зарязване на фиктивната дейност и беж на кафе с новите дънки - най-приемливия вариант  :)
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #366 -: Февруари 09, 2015, 11:15:29 am »
Еее,Тара,тази подробност с възрастта ми е убягнала/ама мен и 40 не ме устройват :lol: :lol:/. Колкото и да е майтап,аз си мисля.че за млади хора,това си е един не лош вариант. Но трябва и да се работи! :wink:
/www.mamaibebe.com][/url]
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #367 -: Февруари 09, 2015, 11:38:55 am »
Хоуп, специално за теб!
С огромни благодарности за бактробана. Секретът е чист!



Другите моля, да взимат след Хоупчето!
Сватя не се сърди, ама имам специален повод да почерпя  :P
Снощният ми пост е предал богу дух и го няма  8O
Та ти предлагах, нещо близо до някоя писта да купите, да карат децата на воля ски.

Благодаря и за кафето и закуската.

м-и в кое село си, ако не е тайна. Моят баща, бог да го прости, е родом от Козлодуйци и имаме малка къща там.

Има си предимства големият град и аз затова писах няколко страници по назад. Ето на приятелката детето учи в Бургас, ами става в 05.30 детето, да хване автобус, като е първа смяна, прибира се след 15 часа. да не казвам като е втора сяна.
« Последна редакция: Февруари 09, 2015, 11:46:49 am от stoeka71 »
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #368 -: Февруари 09, 2015, 14:49:48 pm »
Здравейте и от мен.

Аз не съм писала скоро, но се занимавахме с документите за фонда, подадохме ги и сега започна голямото чакане.





Бореща се за една мечта.
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #369 -: Февруари 09, 2015, 18:27:45 pm »
Атланта, успех!

В големия град има водене на децата нагоре-надолу или човек може да прати детето си и в кварталното у-ще. Разбира се, няма от първи клас да ходи само, но в някакъв момент се очаква да стане независимо. Друг проблем е, че градският транспорт до селата около София е много нарядко. Майка ми работеше в Драгалевци и трябваше да чака някой от селските рейсове. Те не си и спазваха разписанието преди 6-7 години, та след като изкара една пневмония, решихме, че няма смисъл да отлагаме купуването на кола.
Най-добре би било ученически автобус. Но дори и в Германия няма такова нещо. Тук гимназиите са от седми клас (в нашата провинция) и смятам тогава най-късно синът ми да започне да се придвижва сам. Иначе ще гледаме да се комбинираме с други родители евентуално.
Аз съм родена в София и винаги съм обичала големия град. Опитвала съм да живея на по-малко място и след 7-8 години така и не можах да свикна. Май наистина си е най-добре къщичка за уикенда.

Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #370 -: Февруари 09, 2015, 22:56:21 pm »
Стоека, чудна торта си изнамерила. Оздравяването на сладурката заслужава почерпка. Да хапнем, че да е здрава и за напред.
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #371 -: Февруари 10, 2015, 06:09:39 am »
Добро утро, милички  :D
Хубав ден!

*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #372 -: Февруари 10, 2015, 06:42:31 am »
Добро утро,Зайо!Спорен ден и от мен!
/www.mamaibebe.com][/url]
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #373 -: Февруари 10, 2015, 07:52:16 am »
Добро утро  :P
Мерси за кафенцето, Зайче!

Стоека, тортата е страхотна, а най-важното е, че снахата е с чист секрет  :P

Марси, само ако имаш време наистина  :P

Блу, живот и здраве и аз ще трябва да си взема кола. Моят мъж ми промотира някакъв Фиат Панда, който бил 4х4. Въобще не обичам да шофирам. Много се стресирам.
А иначе аз нищо, че съм живяла в малък град, от 8-ми клас отидох да уча в по-голям град и живеех на общежитие в циганската махала. И пак пътувах сутрин с автобус, че и страх брахме вечер като се прибираме от втора смяна.   

Атланта, дано чакането да не е голямо!

Желая хубав ден на всички!
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #374 -: Февруари 10, 2015, 09:03:20 am »
Добро утро, тук е слънчево но мразовито, -7  :wink:

Говорите си за живот на село. Аз сигурно съм най-мобилната от групата. От София се изнесох във Варна, 10 години изкарах там. Когато съм в София я мразя, заради лудницата, но когато не съм там ми липсва. Сега от известно време се подвизавам в Банско. Малки разстояния, всичко е на една ръка. Когато детето/децата са до 5 години тук е прекрасен вариант за живеене. След това не става, никакво развитие. Хората водят децата си в Благоевград на курсове по английски. Е, ако има заложби детето може да стане следващата Линдзи Вон, има страхотен отбор по ски. Но не може всички деца да са скиори.
От както сме в Банско положителното за София е, че стана много адаптивна и социална. С много хора контактува. Предстои ми още едно преместване в мой любим град, преди голямото изнасяне за Германия. Моето дете за 4 години, ще смени 4 детски градини. Често в американските филми се разказва - Когато бях малка много се местехме. Е, нашето също ще има такива разкази.

Един чай от мен  :D

*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #375 -: Февруари 10, 2015, 09:53:03 am »
Добро утро.
За някои - снежно при нас отново не е, няма и помен от снежеца, който валя вчера.
Слагам закуската, че нали "храната прави борбата". :P


"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #376 -: Февруари 10, 2015, 09:59:24 am »
Теди, тъкмо ме уцелваш с тази закуска. Благодаря  :P

И аз съм сменила много места за живеене - общо 4 града, а във всеки град няколко жилища - общо 7 апартамента, 2 къщи и 2 общежития. Само на село не съм живяла. Време ми е  :lol:
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #377 -: Февруари 10, 2015, 10:15:35 am »
Добро утро и от мен.

Благодаря за кафето и закуската :)

Дано наистина чакането ни да не е голямо.





Бореща се за една мечта.
*
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #378 -: Февруари 10, 2015, 14:09:08 pm »
Добър ден, кафе и закуска всичко приемам. Малката вече поредна сутрин става в 5.30, нервна, крива, много й се спи, но не заспива, как ли не я пробвам. Вчера, тя реве, аз също и я метнах в колата. На секундата заспа, аз отидох да си нагьедам къщата в Св. Влас, хем тя спа два часа, хем свърших нещо полезно там.

Аз обожавам да шофирам, от 1996г. имам книжка и не спирам. За прегледи до София, съм тръгвала сама сутринта и вечерта съм се прибирала.
Иначе съм живяла в голям град, после София, после тук, после са угодя на съпруга си (голяма грешка) живях в неговото село 8 години и забележете с външна тоалетна. Сега пак съм си в Несебър, но големият град ми липсва и то много.
Знам две и двеста, все някога ще живея там където искам и надявам се без него.

За сватята снимки направих на къщата, да я амбицирам.
Re: Смях, раздумка и кафенце - 8
« Отговор #379 -: Февруари 10, 2015, 16:00:22 pm »
Е-е-е, стига с тая сватя :)Кажете поне на сватбата дали ще сме поканени. Не претендираме за шафери дори.