Може би темата не е точно за тук, но знам, че във форума за осиновяването четат по-малко хора, а историята ми е потресаваща. Моля, ако модераторите преценят, да я преместят.
Повечето от момичетата, които четат тук, знаят, че преди няколко месеца подадохме документи за осиновяване. От края на юни сме вписани и в регистрите на осиновителите. Докато стигна дотук, минах през много емоционални трансформации.
За голямо съжаление, тези „терзания“ изобщо не са свързани със самото решение за осиновяване. То е категорично и окончателно – искам да си осиновим дете с цялото си сърце и душа. Душевният ми тормоз е свързан с мисълта за т.нар. „втори начин.“
В началото, още когато подавахме документи за осиновяване, бях убедена, че подкупи няма да плащам, че няма да търся втори и трети начини, а ще си вървя по законния „канален“ ред. По-късно, започнах да се разколебавам, защото видях, че изцяло завися от чиновници, за които въобще не им пука нито за мен, нито за дечицата, които чакат за осиновяване. Започнах да си мисля, че всъщност не е зле да потърся връзки и препоръки. Така или иначе нищо не направих в тази посока.
До днешния ден, в който ми се обади моя приятелка, която ми каза, че нейна клиентка си е осиновила детенце и ако искам да ме свърже с нея, да поговорим как точно е станало и може ли да ми помогне.
Звъня аз, обажда ми се една ведра и приятна жена, която казва буквално следното:
„Няма проблем, ще ви свържа с агенцията, която осигури моето осиновяване. Много са симпатични, ще ви помогнат, това са едни прекрасни, безкористни хора, помагат на кого ли не “
Аз вече ставам супер подозрителна, защото много добре познавам процедурата и тия прекрасни и безкористни хора почват адски да ме съмняват, но все пак звъня. Определям си среща и отивам офиса на прекрасните и безкористни хора.
Офисът е на неправителствена организация, вписана в регистъра на министерство на правосъдието и занимаваща се с международни осиновявания. Обстановката е на нормален средноуспяваща адвокатска кантора. Малко мърлявичко, ама аре.....Посреща ме една абсолютно прилична жена на средна възраст, която започва да ми разяснява процедурата. Значи, те имат „капии“ във всички големи родилни отделения на страната. В момента, в който се роди живо и здраво детенце, чиято майка иска да го остави, персонала на болницата, звъни на въпросната организация, а те се свързват с нас. Първо рождената майка, подписва декларация за отказ от родителски права. После, мъжът ми, подписва нотариално заверена декларация, че той е баща на детето и така си го взимаме. Накрая, аз, като съпруга на мъжът ми имам право да го осиновя. Така прескачаме законната процедура и си имаме чудесно, здраво, българско бебче на възраст между 3 и 7 дни. Цената, която ми поискаха е 10 000 лева. Както ми обясниха, техния хонорар бил 2000. Всичко останало щяло да отиде за подкупи на медицинския персонал в болницата и социалните работници
Знаете ли кое е най-ужасното? Това е стройна, добре работеща система, която си работи от години. В нея участват няколко подобни агенции, лекари, сестри, социални работници, хора от съдебната система. Всичко това се смята в реда на нещата. Жената от агенцията и появилият се по-късно неин съпруг (приличащ на валутен измамник от автогарата), със съвършено спокоен тон ми обясняваха кое как ще стане, все едно нищо незаконно не се прави, сякаш това е нещо обичайно.
Ще ви предам откъслечни реплики, защото в момента главата ми бучи и не съм в състояние да ви предам всичко. Но се подхвърлят реплики като:
„Да не ви отчайвам, но нямате шанс да си осиновите нормално и здраво дете по законната процедура“
„Здрави бебета до домовете изобщо не стигат, всичко се разграбва още в болниците. Ако не сме ние, друга агенция ще е...“
„Ама вие да не се уплашите, те бебетата са малки – между 2.700 и 3.400. Това не е като едно време, дето се раждахме по 4, 5 кила. Щото, ето, вчера една клиентка, ми вика – Ами то една диня тежи повече.....“
„Вие, знаете ли какви бебета можем да ви намерим – от любовница на професор сме имали дете. Ученички – пълни отличнички раждат, мда дааа.....“
„Ама много поскъпна живота, много! Преди и за 5, 6 хиляди взимахме деца, ама сега цената може и до 10 хиляди да отиде..... Много се корумпира тая държава, ей!“
Девойки, в момента не съм на себе си. Зле ми е, трепери ми душата. Трябват ми няколко дни за да се вдигна отново. Не мога да повярвам че това ми се случва....
Добре, свикнах с мисълта, че по някаква причина, господ не позволява да имам собствено дете, о.к.! Човек трябва да мисли позитивно и да гради върху това, което му се дава, нали така? Оказва се, че и да си осиновя здраво детенце няма да успея. Или поне не ако не участвам в някаква мръсна и престъпна схема
Чувствам се накисната в ужасна мръсотия...повдига ми се.....
Извинявайте, че се оплаквам, имах нужда. Пак ще се оправя, пак ще отупам кожухчето и ще продължа напред, няма да се отчайвам, просто имам нужда от малко време.....