Свате, за Габи отделен научен труд трябва да се напише, в случай че откриеш изобщо при нея какво работи.
То хич не е за смях твоето де, ама май освен хапчета за теб - друго и аз не се сещам.
Алекс, не бъди будала - неоправената стая на щерката - явно е чудесен източник за странични доходи за теб. За 50 кинта една стая (не е цял апартамент да кажеш) - направо си е далавера
Между другото, когато аз бях тийн, е...малко по-големичка де (15-16) и моята стая беше обикновено "трудна за рисуване". Майка ми обаче, нито ме увещаваше да въведа ред, нито пък тя се занимаваше с това. Чат-пат пускаше реплика, че не може да се начуди как успявам да намеря ню ню апликаторче за грим, в огромната купчина...неща на единия диван, или че съм била като пеперудите - излизам гримирана, наконтена, кЪт картинка пък "пашкулаааа"...
Тя е изключителна домакиня апропо и със сигурност й е бъркало в здравето, това което аз правех на фона на нейната подреденост, чистене и пр. По онова време обаче, стаята си я ползвах само за спане и преобличане честно казано, с хора се виждах извън къщи и от моя гледна точка - да изкарам половин-един ден в лъскане и подреждане на стаята си - ми се явяваше възмутителна загуба на ценно време (вместо да съм с дружки по кафетата?!!) Анатема!
Веднъж месечно да кажем - оправях, ама от чисто практична гледна точка т.е. когато вече и АЗ не бях в състояние да намирам бързичко нещо си в този Бейрут.
Тези ми изпълнения приключиха от раз, когато се преместих да живея сама обаче
Някак усещането за мой си дом (пък бил той и под наем) ми докара мерак да чистя, лъскам и подреждам така, че в някои аптеки не могат да докарат подобен "блясък и великолепие". Това "да си събираш къща" чашка по чашка, завивка, електродомакински уред и пр. - ти дава съвсем различно отношение към местообитанието. А и когато все пак си живял в дом, в който тези неща (домакинските) са норма и това си гледал все - останеш ли сам - правиш ги същите все едно са ти вроден инстинкт. Явно въпрос на мотивация и обстоятелства е в някои случаи да започнеш. Казвам го за твое успокоение, че няма щерка ти да стане някоя "мърла", защото на 12 не си подреждала стаята, сега са й други ветрове в главата просто. Моята баба беше убедена, че аз (заради стаята си) ще съм егати мърлявата женица в зряла възраст. Майка ми като ми идваше на гости в София и й обяснявала как сега всичко у нас е "по конец", баба ми казвала: "Ааааа това, ако не го видя - не вярвам".
Е, вече живеех с бившия си мъж в доста гоямо жилище когато и баба ми дойде на гости - та повярва накрая жената. Сега, ако я питаш коя е наййййй-добрата домакиня на света - аз съм! Без конкуренция.
Mousyt, тя групата на "лошите майки" е пренаселена, ама хайде ще се сместим още малко да има място и за теб
И аз съм си мислила, че са ми халтави нервите, понеже нямам към детето си търпението, което други родители проявяват към своите (в т.ч. за всякакви безумни капризи, тръшканици и досаждане), пък моето в общи линии не е много "хард" в тези отношения. Обаче то това не е до нерви, а до световъзприятие според мен. Аз просто не съм от хората "детишари" и отдавна спрях да се упреквам за това и да го броя едва ли не за патология и "аххх колко ужасно". Моето дете е по-голямо де, но тя "борбата да си център на вселената" не секва с възрастта. Само методите стават по-съвършени и средствата за манипулация се променят т.е. еволюират
Елементарен пример. Може с часове да не ме забелязва и да не ми каже дума, НО а ми звънне телефона, или дойде някой у нас и започнем да си говорим...долита на секундата и всичко става "спешно". От правенето на челни стойки, чекненето по опасни места (за което е наясно, че ще съм принудена да реагирам някак), до: "Мамо, мамо, мамо, ама трябва да ти кажа...". Опити да го игнорирам, като просто започна да говоря по-високо със събеседника, за да "заглуша" него - приключват с надвикване и дърпане, вкл. хващане на лицето ми, в опит силово да ми обърне главата към него... Абе "борбата е безмилостно жестока" както е рекъл поетът
Е, понеже съм лоша майка, като стане така - викам, гоня от стаята и от сорта. Не, че не съм обяснила към милиард пъти благо, та благо, че не бива така да прави и не, че не ме е разбрал зер... В такива ситуации, ако съм в компанията на някой добър родител - следва потресен поглед (поне), но по-честичко има укорителни реплики от вида на: "Ама ти защо така направи, ама то детето иска/има нужда от внимание, ама сега ще се почувства пренебрегнато..." Да бе, да и един мармот ги завива със станиол....Тези изпълнения са особено любими, ако има публика де, насаме - не е чак толкова интересно "да се мерят мускули" с мама в общия случай. Има хора (родители) всякакви ми е мисълта. На някои не им тежи наистина, постоянно децата да им бъдат наврени в ръцете и качени по главите - напротив, доставя им удоволствие. Лошо няма, такъв тип хора са. Аз пък - не съм. Дани в никакъв случай не е останал без внимание от моя страна, камо ли да е пренебрегван, но да ме лази 24/7 за всяка там щукнала му глупост - не, благодаря. Казвам ти ги тези неща, за твое лично спокойствие, че не си наистина "лоша майка", само защото не си същия вид майка, като някоя приятелка да кажем, която е по-малко "нервна" спрямо щенията на отрочето си. Не, не си зарязвам готвенето, книгата, разговора, само защото на него му щукнало сега да редим кубчета заедно (не, че не може и сам). Емиии....да се научи пък, че в този живот - ще трябва и да чака за куп неща и неговите желания не са приоритетни, само защото си били негови. И другите хора са хора все пак.