Ехееее, добър ден, много сте активни днес
А едни теми сте захванали - чак се размечтах
Нашият тати този уикенд си беше вкъщи ( за първи път от сигурно 6 месеца! ) и гледахме да му се нарадваме повечко
В събота се качихме на Алеко за един тигел и събрахме овациите на всички планинари къде сме помъкнали толкова малко бебе, ама той си умря от кеф баща му да го разнася и да му показва дръвчета, тревички, пчелички
След това пообиколихме магазините и откраднахме идеята на
Смайли с басейна, та вече и ние си имаме - чакам само да се оправи отново времето и сме на балкона с дребчо! Имам си там и масичка със столчета, балкона е южен и топъл и ще се припичаме и двамата
Или поне аз така си мечтая...
47 Smiles, Матей вчера през деня беше точно като Дани. Дори не мога да кажа, че се събуждаше, но ревеше на сън неутешимо и това на всеки половин час. Тази нощ уж е спал, но от сутринта е един сякаш недоспал и пак реве много жално, според мен са зъби...дадох му сутринта малко панадол, ама да видим
Аз съм за почивката. Но може би не на българското черноморие. Последните години е много мръсно като ходим и по плажа и навсякъде, лудница на плажа, прескачат се хора - аз детето ли да гледам, кое
Та мислим и ние за една Гърция в началото на септември може би, дори тамън вчера омувахме... Лошото е, че нямаме нагласа нито за компания, нито за място а си е друго да не сме само ние си с детето. За мен дори само смяната на обстановката е предостатъчна почивка, а и като съм свикнала да съм все сама с детето, когато сме с баща му (който не е от най-гледащите и досетливите), дори елементарни неща като да го подържи 5мин да отида до тоалетна ми се виждат супер почивка и облекчение
Подкрепям това, което пише
Jbrul за пътуването в колата. Аз също го возя ежедневно от малък и е свикнал и нямаме драма - гледка си, играе си или си спи и си седи сам отзад. Напоследък му се случва да изпада в истерии, но те не са заради колата а защото в момента е в такова настроение, но доста често аз нямам избор да го чакам да му мине така че си го слагам в стола и си потеглям. Е малко е каляване на нервите да го слушам да реве отзад, но практиката показва че все по-рядко го прави или след няколко минути се усеща че няма да спра да се занимавам с него и млъква, така че свиква. Освен това, яслата в която ще ходим е в другия край на града, та ще има да си го возя с мен всеки ден напред-назад и не е добре да го уча, че има и други варианти