lilibell, това което сме учили в училище относно жлезите с вътрешна секреция е било съвсем общо. Аз да ти кажа и в гимназията съм ги учила тези неща по-подробно от други хора, защото такава ми беше гимназията просто, ама...пак е общичко. Главното по темата е, че винаги говорим за ендокринна система, която пък има и няколко подсистеми, ако се разглежда по-детайлно въпроса, а хормон Х е само една мъничка зъбчатка от цялата огромна машина. Ако той не е в норма - може това да е сигнал, че нещо нагоре по системата не е наред, може и секретирането на хормон Х не в количествата, в които би следвало - да дава дефект нататък по веригата... Пък кое и защо е - може да се разбера само със специфични тестове, обикновено не един, или два. Материята е наистина толкова сложна, че аз поне - не считам, че с моите си знания (поназнайване всъщност) по нея - мога да допринеса към разрешаването на такъв свой проблем, ако го имам. За илюстрация на това си мнение - качвам линк на много общичко, сбито и кратичко описание що е то ендокринна система изобщо и кое какво е в нея и какви са функциите на едно, или друго...
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0 Умишлено давам линк от Уикипедия, пък ако разровим в специализираните издания - то няма изчитане, плюс че половината терминология и процеси няма да ги разберем. По тази причина считам за безсмислено пациентите да се самоизмъчват с главоблъсканици баш на тази тема. Ако твоето образование и работа са в тази област - извини ме, в такъв случай може и да има мегдан да допринесеш към разрешаването на собствения си казус. Но, ако си като мен и повечето пациенти откъм знания по него - просто не би могла. Не е до желание.
Относно цикличността при секретирането. Има такава при някои хормони, да - например хормон Х сутрин се отделя в по-голямо количество, хормон Y в еди кои си дни от един месечен цикъл е с по-високи стойности, хормон Z при физическо натоварване ще се отдели в стойности над обичайните за организма... И тези неща са известни на ендокринолозите, затова хормони се изследват (както знаеш) в определени дни, или при определено изпълнени предварителни условия, за да е коректен резултата. Спецификите на всеки се взимат предвид при самите тестове, така че резултатите да са коректни. Напротив, има как да кажеш на пациента, че трябва да се проследят нивата на нещо през половин - един час, за да е достоверен резултата и това се прави най-редовно при тестовете, които трябва да потвърдят, или отхвърлят диабетно състояние например. Прави се и за други хормони, чиято специфика налага такъв вид тестване. Но не всички хормони отделяни в тялото ни изискват подобен подход, за да бъде коректен резултата. И за повечето от тях, заради спецификата на секрецията и функциите, които изпълняват в организма - и цял ден да ги тестваш и през половин час да е, и през 15 мин. да е - все един и същи резултати ще има. Че затова - никой не те кара да го правиш за тях.
За мен лично "объркването" по темата хормони, при повечето пациенти идва оттам, че продуктът на всяка жлеза с вътрешна секреция в тялото ни се нарича хормон. Да, ама те хормоните оттам насетне се делят на още групи, видове, подвидове, според различни признаци, механизъм на секреция, функции в организма и пр. И тестването на един, или друг вид хормон - се извършва според тези специфики, нищо че все са хормони. Един пролактин да кажем, ако го пускаш след като си пила кафе, ударила си едно кросче в парка, а в лабораторията седнеш и те боднат набързо да ти вземат кръв - ще ти излезе в такива стойности, че да получиш нервна криза.
Други видове хормони обаче, въпреки, че също са с пряко отношение към репродуктивните способности - ще ти излязат баш в реалните си стойности, ако се вземе кръв при същите условия. И през половин час да ги тестваш тях - пак ще е същото.
Ако си убедена пък, че ЛХ при едно 24-часово проследяване на стойността му да кажем, или 48, или 72 часа - ще има моменти на пикови стойности - никой не може да ти забрани да проведеш такъв тест по собствено желание. Неудобството е, че ще трябва да си в болнично заведение за целта, за да има кой да ти взима кръв на всеки час и да се съхраняват пробите коректно до идването на лаборантите сутрин, че през нощта има обикновено дежурен за спешности само. И естествено този масраф - ще трябва да си го платиш в брой, в някоя частна болница, където и да са убедени специалистите, че подобно нещо е безсмислено - няма да запънат крака и да ти откажат парите. Пък и не поемат риск за теб, това че накрая ще си надупчена като игленик - ще си е за твоя сметка, но от това не се мре.
Иначе, че забременяването и износването също така, не само при хората, ами и при всички висши бозайници, че е изключително сложен процес - факт е. То само едно научно популярно филмче по темата да изгледа човек, в което ей така отгоре-отгоре и лаишки са показани и обяснени нещата - и да се зачудиш как не сме се затрили още като биологичен вид.
Без майтап - точно тази мисъл ми хрумва винаги, когато гледам нещо такова. Толкова е трудно и не с особено висок шанс да се случи бременност и при двама "клинично здрави" отвсякъде индивиди, пък когато има проблем с нещо при единия от тях, или и при двамата 100 пъти по-трудно е. Обаче пък, този сайт и потребителите в него нагледно доказват, че въпреки това - нещата се получават в един момент и при най-засуканите от медицинска гледна точка случаи.
И при вас ще се случат, убедена съм. Който не се е отказал - все е гушнал бебе(или 2-3).
Пожелавам да е възможно най-скоро! Щом си доволна от лекаря си и му имаш доверие - просто го слушай. От личен опит мога да ти кажа, че изострената ни чувствителност по темата - редовно води до усещането (обикновено неоснователно), че лекарят нещо ни претупва, че не отделя достатъчно внимание на проблема ни и поради това нали - ще настъпи апокалипсис. Или, че не е наясно съвсем какво прави и нещо "на сляпо" действа и пр. съмнения, които рядко са основателни. Това го преживях в първия триместър, след леко поотлепена плацента. И естествено - исках НЕЩО да се направи, да се пие, слага, нещо бе! Ей така в паниката си не можех да приема, че просто трябва да не се напрягам физически и всичко ще е ОК, то ме напъваше просто да "взема мерки". Обясняват ми хората, че в 12-а ГС е съвършено безсмислено да се тъпча с магнезий, от това има файда на по-късен етап на бременността, хем знам, че е така, ама познай дали не пиех И магнезий. Освен, че само в ушите си не тъпчех Утрогестан и продължих да го ползвам доста след срока, в който изобщо от него би имало някаква полза. Аз за всеки случай нали, да правя нещо там, че иначе - край.
Лекарите ми с един спокоен тон ми обясняват, че нищо фатално не е станало, че е честа случка на този етап на бременността, че плода не е под заплаха...аз съответно се дразня и от спокойния им тон даже и на мен ми звучи, като "пренебрегване на моя проблем". Е, като ми се намести бременния мозък - рязко престанах да считам, че нещо ме пренебрегват и "претупват". Пък след секциото та и до ден днешен се чудя, моят лекар кога изобщо успява да се прибере у дома, да се изкъпе и избръсне и дали някога спи този човек.
Надявам се правилно разбираш защо ти споделям тези неща. Всички минаваме оттам предполагам, дали още на фаза опити за бебе, дали вече като бременни. Нормални неща са това, но не са в наша полза, честно. Само излишен стрес и нерви докарват.