Много по-голяма драма е като са големи. Моят син като чуеше за спане и започваше да реве, независимо дали е за обяд или нощ. Еми сигурно съм слабохарактерна и не ми държат нервите. И ние още си го приспиваме.

Някои методи са драстични, но не мисли, че стресират децата, на този етап те са изклюичително адаптивни и бързо свикват с новите обстоятелства.

Не знам защо ти си мислиш, че не ги стресират. Доказателства в нито едната посока вероятно няма, но моето дете заспи ли с рев, хълца по цяла нощ и се буди с рев поне веднъж. Не е приятно, чувствам се и виновна. Та изморена така или иначе съм, да бъда изморена и с чувство за вина, не съм съгласна.

Ох, да, много е индивидуално. Винаги се колебая, като разказвам за метода на Фърбър. Много е спорен и противоречив. Не го приемайте като някаква агитация, дано не звуча така.

Леле Руми, как успя да издържиш цели 18 минути да ти плаче бебето?! аз лично, признавам си не бих могла. Струва ми се твърде крайно, а и считам, че и спането по цяла нощ си е до дете. Дъщеря ми никога не е приспивана наръце, от 3 месечна възраст спеше по цяла нощ, без да съм я учила. Просто сама си го направи. Малкият е абсолютно различен. Тя никога не е изразходвала и половината от неговата енергия, и въпреки това винаги е  хапвала и спала супер добре, той е в другата крайност. Аз приемам, че са различни. А и при по-големи деца ми се струва доста опасно да се приложи такъв метод. Първо вероятността да тръгне да прескача решетката и да се пребие е огромна, а и моят син  с времето започва да реве по-силно и по-силно и като това се случва в 12 вечерта рискувам съседите да извикат полиция. А и по принцип не съм привърженик на крайни методи, но това разбира се не означава, че не работят.

Аз също си мисля, че е до дете. След първия месец и ставане през три часа за хранене започнах да се интересувам кога и как се "отучва" от нощните храненета. Докато се лутах в мнения и препоръки Нора сама разреди събужданията си, докато в 3тия месец вече спеше по цяла нощ, от 20,30- 21ч. та сутринта до 8-8,30. Приспивах я "бабешката" на краката си почти до 1,4 г., докато една вечер след като си изпи млякото в кошарата за игра просто си се издупи и заспа, после я преместих в тази за спане, повече на коленете аз не я сложих.  До ден днешен процедурата е такава, като присъствието ми в стаята не е нужно. Не мога да си представя , че бих могла зорлем да я отуча от нощното хранене и да я накарам сама да заспива.  Опцията да я оставя да реве по схема не ми е приемлива, явно са ми слаби нервите или не съм видяла зор (ако например искаше да я дундуркам на ръце часове). Шишето не желаеше да държи сама до към 1,3 г.  Постоянно докато пие й показвах как да си го държи - не, не и не. Един ден я гушнах, в мен сложих шишето пред нея - рев, рев,  Боже как ревеше с разперени ръце , но шишето не взимаше. Щях да се откажа и сигурно и до днес щях да й държа шишето. Опитах на сила да  хвана шишето с нейните ръце и ,...... край, от там нататък като ястреб го отнася пустото му шише с мляко.
Мисля, че децата приемат твърде различно, нещо което искаме да им наложим и е важно да преценим желанията си спрямо тях . Не по-малко важно е подходящ ли е момента, готови ли са и могат ли да възприемат и приемат промяната в определения от НАС момент.
Мисля си, че, всеки един истински рев си е стрес за детето, то не приема околния свят така както нас, не разсъждава като нас. Появи ли се двустранната вербална комуникация, тогава се променят нещата, според мен де.
Бабите са хубаво нещо, не им се ядосвайте. И на мен една ми къса нервите, ама стискам зъби, щото яслите верно голям инкубатор. Слуша, слуша, старае се, ама все на никъде изпълнено, как може да навлечеш детето със суитчър за на вън, само защото съм казала "сив", да де, ама за сив елек (и то при нужда) става на въпрос и не само в кое чекмедже, ами и в коя част на чекмеджето стои съм обяснила ..... та детето се сварило с температура. Баби ......, дай им да обличат и хранят.

Хайде да се включа и аз малко
Днес се възползвахме от хубавото време и пообикаляхме следобяда. Е малчо си спинкаше в количката, аз обикалях, но поне бяхме на въздух, че откачих три дена вкъщи Кофтито е, че в количката и навън спи обичайно по час час и нещо и вечерта се наложи да си доспи половин час. Започвам вече да мисля като лелите в яслата - само той да започне да спи по 2ч следобяд и ще се наместят нещата
За бабите - май всички освен от един форум сме и от един клуб Напоследък майка ми доста се върти около нас да помага и въпреки, че поведението и е крайно дразнещо съм се изключила да се впечатлявам, защото нямам сили, а помощта и ми е безценна. И пак от време на време и свивам сърмите За свеки обаче не мога да се изключа, та добре че рядко я виждам...
Този Фърбър ми звучи добре Само че за малки деца, при моя юнак сега не бих го пробвала. При нас нощното будене спря преди шестия месец, но от десетия насам пак го има. Иначе и аз съм коравосърдечен родител, защото прилагам търпение срещу ината му. Например около 8-9 месец се инатеше да се вози в колата и се дереше като за световно да го извадим от стола. Еми оставих го да си пореве няколко пъти и според мен подейства. Сега имаме понякога драма със самото сядане в колата, но според мен е заради асоциацията кола-ясла. Но определено разбра, че потегля ли няма да спра и няма смисъл да се пъне да реве... За други неща по същия начин. Но тези дни ужасно се инати и налага и за всяко нещо, което не дам или кажа не, моментално се изпада в писъци и рев и прочие. В повечето случаи явно не му е твърде важно, защото млъква след секунди и се заема със следващата пакост, но вчера така ми се обиди за нещо си че няколко часа пищеше с повод и без повод
beata, много гадно това с болницата - не искам и да си го помислям дори... Дано е начален период да изградят имунитет и да мине. Мерси за кухнята!
И по стара българска традиция дребния ме зарази и втори ден се боря да не се разболея, ама нещо днес май се попреуморих и сега доста кашлям, та се дрогирвам с лекарства сега и отивам да спя

Беата, при сина ми, а и доколкото съм чувала, при повечето деца болестите намаляват драстично след първата година в яслата. Има и изключения, които боледуват много малко, но и такива, които продължават и след това.
Ние не сме били в болница. Съжалявам. От друга страна, имам чувството (поне доколкото са ми разказвали познати), че в България често вкарват хора в болница, за да точат Касата. 

Руми, най-важното е да постигнете баланс и да сте доволни. Защото ако ставаш по 8-9 пъти всяка нощ, не знам какъв човек и майка ще си след това. Аз лично не искам да мисля за себе си. Хич няма да съм приятна картинка. Да, децата са си деца, но и те имат нужда от здрави психически родители, особено майка, защото тя основно се грижи за тях. На мен такова ставане би ми разбило нервната система.

Моята майка вече се е примирила, че децата не се обличат дебело. Били сме ги калявали според нея. Не, не ги каляваме. Просто живеем на място, където искам да свикнат с климатичните особености. И ако вали, това не означава, че ще си останат вкъщи. Има подходящи дрехи за всяко време. И в никакъв случай, цяла зима да не излизат. Все още изпада в ужас, когато баща им проветрява стаите за спане, докато децата се къпят. И после влизат да спят на студено. 
Иначе е много добра, но идеални хора няма. На нея мога да й кажа какво мисля. На свекървата не й противореча. Виждаме се рядко, тя е на възраст, а и не й е в културата и разбиранията да се меси. Обикновено не дава акъли.

Аз също имам проблем, макар от друго естество.
Проблем как да се храним. Преди да проходи, сядаше в столчето, изяжда си храната и пак игра. Обаче след прохождането, в стола не иска, пищи, реве, хапе. Седнахме да се храним на масата, сложих по висока възглавница и един ден удържа да се храни. От тогава край, или иска да се покатери и седне върху самата маса и така да яде от купичката или започва да обикаля стаите и аз след нея за да я храня. Не й давам да седи върху масата и реших един ден да не обикалям след нея, а като огладнее сама ще си седне на дупето. Ами пропусна закуската, казвам ОК тъкмо ще седне да обядва спокойно. Ами не седна, пак обикаля. Аз не се подадох и си заспа мирно и кротко, следобеден сън. Неиздържах и обикалях след нея за вечеря. Все пак не може да седи цял ден гладна. И не знам как да се справя. Да и друго, на чуждо място не иска да се храни. Категорично отказва храна и щом влезем вкъщи и от вратата почвам ам, ам, папа Мими и се нахвърля на храната.

Стоека, аз това с нежеланието да се храни на чуждо място само като плюс мога да го приема  моят като влезе в магазина иска кренвирш, при баба си сок и т.н. еми по-добре да не яде ако ще е само такива неща. За храненето няма да помогна много, защото моят син дълго време ядеше не прибежки, слагам чинията на масата той идва яде, отива прави си нещо и така. Дори още не е напълно спряло това, но вече го прави като се е понаял, като е гладен, се мие, сяда и яде сам, иначе има циркове "храни ме, пусни ми детско" предимно го гоня от масата дори в тия ситуации.
 Научил е и още един вреден навик, да отваря хладилника  това е през 5мин. за по 5 мин., шегувам се, че ще сложа катинар. Понякога си харесва нещо и дояжда  де, но често търси сладко...

Да, децата са си деца, но и те имат нужда от здрави психически родители, особено майка, защото тя основно се грижи за тях.

Ето това е приказката, от която имах нужда за да не си мисля, че полудявам. И не става въпрос само за спането - децата имат нужда от родителите им да са до тях, да се занимават с тях, но не на всяка цена. Аз ако съм развалина и той е нервен - е какъв е смисълът!? Благодаря
Иначе и аз проветрявам стаята точно преди лягане, докато той се плацика във ваната Ама няма кой да ме види, че да ми пили
stoeka71, съчувствам ти с храненето Матей засега не се опитва да излиза от стола, но пък ми дърпа лъжицата от ръката и от няколко дни отказва да се нахрани, ако не участва и той. Дотук добре - давам му лъжичка, а аз прибутвам докато той се разсейва... Да ама най-любимо е да загребе от яденето да си го изсипе в другата ръка и да започне да си бърше лицето, да си търка очите и косата Откачам направо! Иначе съм съгласна с м-и за храненето навън - нашия като види храна и откача и не знам скоро какво ще го правя

Сега малко да попитам... Вече два дена е добре, температура няма (37,5 от време на време в ухото, ама това не го броя...), а е супер неадекватен и нервен. Не може да ходи, само пада, пищи и постоянно все едно му се спи. Докато беше с 38 градуса беше по-адекватен. Понеже ни е първо боледуване - това да не е някаква "умора" от боледуването или още нещо да му има?
Другото е, че реших да направим прощъпулник другата седмица. По-добре късно, отколкото никога Просто цялото семейство се събира в София (невероятно, но факт!) и да се позабавляваме
Вие какви неща сложихте на детенцето да взима и вие ли си месихте питка или поръчахте? Въобще приемам идеи за да стане по-забавно и просто

Аз изцяло разбирам и подкрепям Руми за метода й за отучване от приспиване.
Едно от най-лошите неща е майката и детето да спят през нощта на пресекулки, след което следва събуждане с рев и ново приспиване на ръце.
При нас беше точно така. Дани се будеше буквално по 20 пъти през нощта, когато беше на 9 месеца (през около 20-30 мин), не за да яде, а защото е свикнал да го приспиваме на ръце, люшкайки го и като го оставим на леглото, тъй като то не се люлее и той се буди.
Това, че ще плаче няколко вечери подред докато свикне да заспива сам, нищо не е в сравнение с будене и плачене месеци наред.
Ние направо се родихме като го научихме да заспива сам и след това започна спокойно спане по цяла нощ.
Така, че наистина много си зависи от детето и ситуацията.
На някой може да му изглежда жестоко, но на мен другото ми беше още по-жестоко. Да, първата вечер плака много и хълца цяла вечер след като заспа. На втората вече плака по-малко, а на третата изобщо. Понеже и на мен ми е жал. Мъжът ми свърши цялата работа в случая.

Mousyt, по-добре късно, отколкото никога  Предметите трябва да са непознати за него. Аз бях наредила прекалено много (около 30). Казват, че по-малко е по-добре. Имаше спинцовка, клавиатура, черпак, фотоапарат, пистолет, химикал, речник и др.п.
Питката я прави свеки. Отгоре имаше две крачета.

Стоека, не знам с какъв съвет да ти помогна. При Дани обратно. Яденето го асоциира със стола и лигавника и като му кажа ам ам и веднага отива на стола и вдига ръце да го кача вътре, а после протяга ръце да му сложа лигавника.

Beata, стискам палци тези боледувания да са нещо, което ще отмине бързо бързо.

И ние да се запишем с първото боледуване откакто е на ясла (след 3 седмици посещение). Вчера вдигна 39.3. Днес е с около 38.2. Утре ще го водим на лекар. Дано му мине така бързо, както го и споходи.

Още един глас "против" намесата на бабите  . И аз ги бях поканила този уикенд, просто да видят детенце 

Бабите, детето много ги обича, но гледам да им я връчвам без аз да съм наблизко.Използвам ги като имам работа или трябва да правя основно почистване.Но и тя си ги търси вече.За да имам мир собствен, духовен повтарям на ум, че те са баби, всичко им е простено, защото искат да глезят внучката си.Все пак всичко е до някаква приемлива граница да си кажа.Дишам и издишам и продължавам, защото оценявам, че има хора дето нямат баби и на тях им е още по-зор, а не се оплакват.Та дишам дълбоко, оммм, и ги изпращам на разходка

За боледуване, Моника обикновено се гушва в мен и не мърда.Или само лежи и мрънка.

Ние днес бяхме на детски рожден ден.Едно момченце ставаше на 2.Имаше клоуни и настана драма.Моника се изплаши и се скъса да реве.Направо ушите ми още пищят.Съответно ние стояхме 5 минути и си тръгнахме.

Ееее, Смайлс, 3 седмици преди първо градинско разболяване си е добре  бързо да оздравявате. И ти ли по Фърбър учи Дани за приспиването?
Моусит, нашата питка аз му я правих и той стъпи отгоре преди печенето - да станат крачетата.
Маги, за нашия 2ри рожден ден щяхме да наемем аниматорка клоун, но самата жена каза, че не е подходящо - повечето дребосъци се плашат. Много беше коректна, въпреки че реално пропусна една заевка.
Блу, много си права, че трябва да се съхраним и родителите психически. Аз вчера бях яхнала метлата. Дето няколко месеца трябваше да лежа, после недоспиването с колики и рев, а и няколко дни беше много гадно времето навън, баткото подивя... абе не са някакви страшни проблеми, ама на куп като се съберат. Та овиках всички вкъщи наред без да са виновни  Днес поне е слънчево и всички бяхме навън. Малко по-добре съм и аз, и Божидар се наигра. От утре е пак на градина - дано е здрав и ние също.
Той си яде навсякъде - особено, ако види сок, сладки неща... А удома, ако е гладен, яде сам. Като се понахрани, почваме ние да му даваме. Диванът в кухнятя вече не е за пране, а за претапициране 

Изглежда съм приложила нещо подобно на метода на Фърбър, без да съм чувала за него . Ама с две бебета ми се струва логично да не разнасяш на ръце и да потърпиш малко повече на рев, докато нещата се успокоят.

Сега обаче в яслата ми отвориха проблем с биберона залъгалка. Използвам го само при нощното заспиване. По изключение давах и на Ани, когато се събуди с рев следобяд, което се случваше рядко. За всеки случай оставих залъгалка и в яслата с уговорката да се дава само при нужда и обясних кога. Е, да, ама сега Ани си я иска още при подготовката да си ляга - и следобяд, и вечер. Дори хленчи. Преди дори нямаше дума за това нещо. Покрай нея и Пепи. Много ме е яд, защото нарочно положих усилия да не привикват към биберона залъгалка и постепенно да си заспиват и без него ношем. А н яслата явно не могат да оставят дете да реве и да пречи на другите да спят. Пак ще си говорим с тях, стига скоро да тръгнем пак на ясла.

И други майки са ми споделяли, че на втората година в яслата нещата с болестите значително се подобряват, но явно първата година ще си е трудна .

stoeka71, може би като начало яденето на прибежки ще бъде вариант при твоето момиче - поне ще се храни в кухнята, а не из цялата къща. А после ще търсиш начин да я задържиш край/на масата .

Странно, но бабите и дядовците наистина са склонни да навличат. Баща ми оцени, че извеждането на децата, когато е студено и когато са болни (не тежко и без температура), е здравословно чак когато личната му лекарка го потвърди  . Навремето пък моите баби ме бяха обявили за злоядо дете, а като гледам снимките, не виждам никакъв проблем . Ама пак много ги обичах.

Аз също съм на принципа, че здравата и адекватна майка е много по-полезна за детето си от тази, която уж в името на същото това дете не се е наспала, нахранила или отпочинала. Мама също е човек .

Ох beata,  в цялата къща обикаля.  А съм затворила врата,  писъци и рев.  Откакто проходи само обикаля и не спирА.  Не сяда с играчки да играе,  само рита топка,  тича из стаите и иска да танцува и слушам по цял ден мяу мву котенце     Не седи дори за секунда.

Руми, най-важното е да постигнете баланс и да сте доволни. Защото ако ставаш по 8-9 пъти всяка нощ, не знам какъв човек и майка ще си след това. Аз лично не искам да мисля за себе си. Хич няма да съм приятна картинка. Да, децата са си деца, но и те имат нужда от здрави психически родители, особено майка, защото тя основно се грижи за тях. На мен такова ставане би ми разбило нервната система.

Това е безспорно, но аз установих, че когато човек се чувства щастлив и спокоен, се справя много по-добре с всичко. По принцип съм от хората, които имат нужда от повече сън, но покрай Явор имах седмици наред, в които ми се събираха по 2-3 часа сън за денонощие. Освен бебе, имах дъщеря в първи клас и работех от вкъщи през цялата година. Но се чувствах безкрайно щастлива с второто майчинство. За повечето от вас това е първо дете и гледате на нещата различно. Когато е второ и осъзнаваш, че някои неща се случват за последно, и ги изживяваш с пълна сила. А и моят син не е плакал през нощта, той се събуждаше усмихнат до ушите, за да си играе. Как да пречупиш тази жажда за живот и защо? За малко повече сън?! Не си струва. Напротив, радвам му се и се надявам да я съхрани за по-дълго време. С дъщеря ми бях изключително неадекватна като майка, въпреки, че и тя и аз спяхме по цяла нощ. Просто хилядите притеснения при нея дали ще седне, дали ще проходи, дали ще проговори, ме бяха стресирали до степен, която дори не осъзнавах. С появата на Явор някакси изживях всичко от бебшкия период, което бях пропуснала първия път, пълноценно и се чувствах в хармония със себе си и безумно щастлива. Та приемам, че неспането е обратната страна на всичко това и не можеш да имаш едното без другото и благодаря на Господ. Стоека, Мия имаше един перод, в който ядеше само пред огледалото в коридора. После отмина. Не съм правила драми от това. отчиташ кое е по-важното за теб -да се нахрани или да се нахрани в стола? Избираш по-малкото зло -това е един от принципите, които следвам в живота.

Когато е второ и осъзнаваш, че някои неща се случват за последно, и ги изживяваш с пълна сила.

И аз това се замислям често - че гушкам такова мъниче за последно, че е една Божия благословия  Но недостигът на сън определено ми се отразява. А и липсата на социални контакти през бременността и сега (повечето ни приятели са с деца и все някой е болен, или пък са им порастнали децата и за тях вечер започва животът, когато ние се приспиваме). В никакъв случай не бих заменила семейното си богатство за кръчми и купони  Това го имахме много години в опити да запълним празнотата от липса на дете. Може би само ако бях се върнала сред хората на работа за малко поне, щях да съм по-малко нервничеща. Или просто съм си мрънкало 

Тази вечер господинчото ни яде само хряб с краставица. Обикновено се ядосвам като кара само на хляб, но сигурно днешната разходка на слънце ми е успокоила нервите  или пък прекалено ми се спи

Мешко, щом за теб е било наред и си се чувствала жизнена и отпочинала, няма нищо по-хубаво от това. Аз не бих издържала. Дори и сега, ако спя по 5-6 часа (което си е лукс за родилка с малко бебе), се усещам, че не проявявам достатъчно търпение към децата, особено към големия. Явно моите нерви са по-слаби. Всеки съди по себе си и по децата си.
За мен не е първо дете.   

Момичета, включвам се само, за да ви кажа моята гледна точка за бабите и дядовците, може да ви е от полза. Оставете ги да глезят, това е тяхна работа, възпитанието е наша Аз пък се дразнех, когато се опитваха да ги възпитават, да им правят забележки, които дори аз не бих. Нека ги глезят, това е хубавото да имаш баба и дядо. Спомнете си вашите как са били, моите бяха прекрасни, седях на дядо ми на шкембетето и пеехме "Тих бял Дунав" с цяло гърло за ужас на комшиите
Сега баща ми обядва и вечеря с Елена качена на раменете му, като го видях и изпаднах в ужас, но детето никога не е поискало да прави нещо подобно в къщи. Дядото доволен и внучката доволна, какво по-хубаво от това
Децата имат нужда да общуват с бабите и дядовците си, така както имат нужда от контакти с деца - малки и по-големи, т.е. всяко общуване ги обогатява по един или друг начин.
Няма да забравя как изпаднах в тих бяс, когато свекърва ми почерпи Деси с близалка за първи път на 4г.
Сега ми е леко смешно, защото децата от едногодишни ги черпят със сухи пасти, примерно, а моето не беше вкусвало до тогава нищо сладко освен по малко шоколадче Е жива е, почти метър и половина, здрава, боледува на 3 г. веднъж, оцеля детето, само дето моите нервни клетки няма да се възстановят

Mousyt, ниската температура най-тежко я преживявам аз, много ми е отпаднало. За питката само да пиша, че в Рецептурника има хубава рецепта на Марси ако решиш да правиш. Аз предмети не съм редила, но нашето прохождане беше в сложна ситуация, таткото беше в болницата, аз стягах РД и кръщене, с поканени гости като за една малка сватба, а не знаех дали няма да съм сама, та така си минахме без професия  ще си я избира в зряла възраст 
Стефи, близалка на 4 я преживявам, нищо, че още не съм давала  бях супер възмутена когато педиатърът даде бонбон на 2г. ми дете, че и му помогна да го налапа, той понеже не знаеше какво е, не би се сетил сам 
Като е с бабите и аз не искам да съм там 

Здравейте,
имам и аз въпрос, свързан с прохождането - нашето момче крачи от около 2-3 седмици насам, хванат за мебелите или за една ръка, също така прави самостоятелни 5-6 крачки, но като се усети и кляка на земята. Та, води ли се проходил, или трябва да ходи уверено без да прикляква след няколко крачки. Питка не мога да меся, смятам да се пробвам, но мисля все пак да му търкулна някаква /може и да поръчам или хлебопекарната ще помага  /, но ще сме си само тримата - аз, детето и мъжа ми. Смятам да наредя само 5-6 неща - така ли иначе не вярвам в такива "традиции"  Сега се подготвям психически за взимането на урина тези дни, че дойде ред на традиционните изследвания - кръв и урина  И лека-полека стягаме скромната почерпка за рождения му ден...
Лек ден на всички