М-и, привет и от мен. Много сили ви пожелавам на вас с таткото. А грижите и търпението ви ще бъдат възнаградени с усмивки, целувки и прегръдки умножени много пъти. Нашите близнаци първо не си обръщаха много внимание. После единия се усмихваше и искаше да го приближаваме до другото бебе, посягаше с ръчички, а другия се стряскаше и ревеше от това. После за кратко си смениха ролите. Сега вече - на година и половина вече се търсят и си липсват. Сутрин, понеже стават по различно време, като се съберат вече в хола двамата - радост голяма. Ако единия е седнал на стола за хранене, а другия се подмотава нещо, почва се тревожно сочене към празния стол и питане:"Ъ-ъ?". А Митко направо почва да вика даже:"Киичо...", демек Кирчо да идва. От както научи да казва името на брат си на всеки, въпрос с "кой", отговаря "Киичо". Понякога се получават доста интересни ситуации. Кирето ми обяснява с ръце, че го няма баща му, аз да го провокирам да каже с думи го питам "кой го няма", а брат му бърза с отговор:"Киичо", като преди това го поглежда лекичко, щото Кричо седи точно до него. Или пък виждам го Митко, че започва да къса книжка и като подвикна: "Я да видя кой къса книжката сега?", той макар и хванат на местопрестъплението вика пак "Киичо". Голям смях пада.