Добро утро, момичета и момче!
Мина и нашият бал, най после.
Сега обаче е време за закуска:
Минаха ни, трепетите, подготвянето и нервите покрай завършването на градина, то чудо голямо. От
всичко най ме дразнеше неистовото вторачване във факта, че детето (безценно и единствено в света)
завършва детска градина (задължителна и неизбежна м/у другото). Стисках зъби и стисках и .... днес ич ни щъ да ги виждам.
А кифлата пък е с мускулна треска, което е = на як рев. Ама си иска градината и нема 6 - 5.
Тъкмо да си почина и аз малко.
Сега вече почвам да тръпна в очакване на ДРЗ.
Адаши, честит рожден ден!
И накрая :
Не му се впрягайте много, много!